Иран и Саудитска Арабия се споразумяха в петък да възстановят дипломатическите отношения и да отворят отново посолствата след седем години на напрежение. Големият дипломатически пробив, договорен с Китай, намалява шанса за въоръжен конфликт между съперниците от Близкия изток - както пряко, така и в прокси конфликти в региона, пише АП.

Това е последната повратна точка в бурните отношения между двете страни, датиращи от ислямската революция в Иран през 1979 г. Саудитска Арабия мълчаливо подкрепи Ирак по време на войната му срещу Иран през 80-те години на миналия век, преди относително отслабване на напрежението. Те бяха възобновени след антиправителствените протести в целия регион по време на Арабската пролет.

Споразумението, сключено в Пекин тази седмица на фона на церемониалното Общокитайско събрание на народните представители, представлява голяма дипломатическа победа за китайците, тъй като арабските държави от Персийския залив смятат, че Съединените щати бавно се оттеглят от широкия Близък изток. Това идва и в момент, когато дипломатите се опитват да сложат край на дълга война в Йемен, конфликт, в който Иран и Саудитска Арабия са дълбоко въвлечени.

Двете страни публикуваха съвместно комюнике относно сделката с Китай, който посредничи на споразумението, тъй като президентът Си Дзинпин получи трети петгодишен мандат като лидер по-рано в петък.

Видеоклипове в иранските държавни медии показват Али Шамхани, секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, със съветника по националната сигурност на Саудитска Арабия Мусаад бин Мохамед ал-Айбан и Ван И, най-високопоставеният дипломат в Китай.

Съвместното изявление призовава възстановяването на връзките и повторното отваряне на посолствата да се случи "в рамките на максимум два месеца". Предвидена е и среща на техните външни министри.

Във видеото Ван И може да бъде чут да поднася "поздравления от все сърце" за "мъдростта" на двете страни.

"И двете страни показаха искреност", каза той. "Китай напълно подкрепя това споразумение".

ООН приветства сближаването между Саудитска Арабия и Иран и благодари на Китай за ролята му. "Добрите съседски отношения между Иран и Саудитска Арабия са от съществено значение за стабилността на региона на Персийския залив", каза говорителят на ООН Стефан Дюжарик пред репортери в централата на ООН.

Китай, който миналия месец прие твърдолинейния президент на Иран Ебрахим Раиси, също е най-големият купувач на саудитски петрол. Си посети Рияд през декември за срещи с богатите на петрол арабски държави от Персийския залив, които са от решаващо значение за енергийните доставки на Китай.

Иранската държавна информационна агенция ИРНА цитира Шамхани, който нарича преговорите "ясни, прозрачни, изчерпателни и конструктивни".

"Премахването на недоразуменията и ориентираните към бъдещето възгледи в отношенията между Техеран и Рияд определено ще доведе до подобряване на регионалната стабилност и сигурност, както и до увеличаване на сътрудничеството между нациите от Персийския залив и света на исляма за справяне с настоящите предизвикателства", каза Шамхани.

Ал-Айбан благодари на Ирак и Оман за посредничеството между Иран и кралството, според неговите забележки, предадени от държавната Саудитска агенция за пресата.

"Въпреки че ценим това, което сме постигнали, се надяваме, че ще продължим конструктивния диалог", каза саудитският служител.

Напрежението между Иран и Саудитска Арабия отдавна е високо. Кралството скъса връзките си с Иран през 2016 г., след като протестиращи нахлуха в саудитски дипломатически постове там. Саудитска Арабия екзекутира виден шиитски духовник с 46 дни по-рано, което предизвика демонстрациите.

Това стана, когато престолонаследникът Мохамед бин Салман, тогава заместник, започна изкачването си на власт. Синът на крал Салман, принц Мохамед, преди това сравни върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей с нацистка Германия и Адолф Хитлер и заплаши с удари Иран.

Оттогава САЩ едностранно се оттеглиха от ядрената сделка на Иран със световните сили през 2018 г. Иран беше обвинен за поредица от атаки след това, включително една, насочена към сърцето на петролната индустрия на Саудитска Арабия през 2019 г., временно намалявайки наполовина производството на суров петрол в кралството.

Въпреки че подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси първоначално поеха отговорността за атаката, западните нации и експерти обвиниха Техеран. Иран отрече да е започнал атаката и също така отрече да е извършил други нападения, по-късно приписани на Ислямската република.

Религията също играе ключова роля в отношенията им. Саудитска Арабия, където се намира Кааба във формата на куб, пред която мюсюлманите се молят пет пъти на ден, отдавна се представя като водещата сунитска нация в света. Междувременно иранската теокрация гледа на себе си като на защитник на ислямското шиитско малцинство.

Двете мощни центрове имат конкуриращи се интереси на други места, като например в разкъсвания от сътресения Ливан и във възстановяването на Ирак след водената от САЩ инвазия през 2003 г., която свали Саддам Хюсеин.

Лидерът на подкрепяната от Иран ливанска милиция и политическа група Хизбула, Хасан Насрала, похвали споразумението като "важно развитие", което може да "отвори нови хоризонти" в Ливан, Сирия и Йемен. Ирак, Оман и Обединените арабски емирства също похвалиха споразумението.

Кристиан Коутс Улриксен, научен сътрудник в Института Бейкър към университета Райс, който отдавна е изучавал региона, каза, че Саудитска Арабия е постигнала сделка с Иран, след като Обединените арабски емирства са постигнали подобно споразумение с Техеран.

"Това намаляване на напрежението и деескалация е в ход от три години и това беше предизвикано от признанието на Саудитска Арабия в тяхното мнение, че без безусловната подкрепа на САЩ те не са в състояние да проектират сила срещу Иран и останалата част от региона", той каза.

Принц Мохамед, който сега се фокусира върху мащабни строителни проекти у дома, вероятно иска най-накрая да се оттегли и от войната в Йемен, добави Улрихсен.

"Нестабилността може да навреди много на плановете му", каза той.

Хусите превзеха столицата на Йемен Сана през 2014 г. и принудиха международно признатото правителство да отиде в изгнание в Саудитска Арабия. Водена от Саудитска Арабия коалиция, въоръжена с американско оръжие и разузнаване, влезе във войната на страната на йеменското правителство в изгнание през 2015 г. Години на безуспешни битки създадоха хуманитарна катастрофа и тласнаха най-бедната нация в арабския свят до ръба на глада.

Шестмесечното прекратяване на огъня, най-дългото в конфликта в Йемен, изтече през октомври въпреки дипломатическите усилия.

Напоследък се водят преговори, включително в Оман, дългогодишен партньор между Иран и САЩ. Някои се надяваха на споразумение преди свещения мюсюлмански месец Рамадан, който започва по-късно през март. Иран и Саудитска Арабия проведоха периодични преговори през последните години, но не беше ясно дали Йемен е бил тласъкът за това ново разведряване.

Говорителят на йеменските бунтовници Мохамед Абдулсалам изглежда приветства сделката в изявление, което също критикува САЩ и Израел. "Регионът се нуждае от връщането на нормалните отношения между своите страни, чрез които ислямското общество може да възвърне загубената си сигурност в резултат на чуждестранните намеси, водени от ционистите и американците", написа той онлайн.

За Израел, който искаше да нормализира отношенията със Саудитска Арабия, въпреки че палестинците останаха без собствена държава, облекчаването на напрежението с Иран от Рияд може да усложни собствените му регионални изчисления.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, подложен на политически натиск у дома, заплаши с военни действия срещу ядрената програма на Иран, тъй като тя обогатява уран по-близо от всякога до нивата за оръжия. Стремейки се към мир с Техеран, Рияд отстранява от масата един потенциален съюзник за удар. Правителството на Нетаняху не предложи незабавен коментар в петък на новината.

Остава неясно обаче какво означава това за Америка. Въпреки че отдавна се смята, че гарантира енергийната сигурност на Близкия изток, регионалните лидери стават все по-предпазливи по отношение на намеренията на Вашингтон след хаотичното му изтегляне от Афганистан през 2021 г. Държавният департамент на САЩ не отговори веднага на искане за коментар.

Въпреки това Белият дом настръхна от идеята, че саудитско-иранското споразумение в Пекин предполага нарастване на китайското влияние в Близкия изток.

"Бих категорично отблъснал тази идея, че се отдръпваме в Близкия изток - далеч от това", каза говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби.

Той добави: "Наистина остава да се види дали иранците ще изпълнят своята страна от сделката. Това не е режим, който обикновено уважава думата си".

Марк Дубовиц, ръководител на Фондацията за защита на демокрациите, която се противопоставя на иранската ядрена сделка, каза, че подновените ирано-саудитски връзки чрез китайско посредничество "е загуба, загуба, загуба за американските интереси", отбелязвайки: "Пекин обожава вакуума. "

Но Трита Парси от института Куинси, който се застъпва за ангажираност с Иран и подкрепя ядреното споразумение, го нарече "добра новина за Близкия изток, тъй като напрежението между Саудитска Арабия и Иран е двигател на нестабилността". Той добави, че "Китай се очерта като играч, който може да разрешава спорове, а не просто да продава оръжия на конфликтните страни", отбелязвайки, че по-стабилният Близък изток е от полза и за САЩ.

Снимка 609788

Източник: EPA/БГНЕС