В Израел е починал най-възрастният мъж на Земята, съобщава в. "Аарец".

Той е роден на 15 септември 1903 г. в Тарнов, Полша. Когато е на 17 години, семейството му, което произвежда бонбони, се преселва в Лодз. Той остава в семейния бизнес до 1944 г., когато е изпратен в Аушвиц. Там загива съпругата му. В Хайфа се преселва през 1950 г. с втората си съпруга и сина им.

При появата си на белия свят Кристал е най-малкият от 8 деца в семейството. Трима от неговите братя и сестри страдат от по-тежки заболявания в детството си. Майката на децата почива, когато Кристал е едва на 7 години.

Избухва и Първата световна война. Руската войска взима бащата на децата, за да го принуди към военна служба.

След като завършва училище, Кристал се мести от Тарнов в Лодз, където учи сладкарство. Сладкишите са неговата страст. Жени се, има две деца и открива собствена фабрика. Началото на Втората световна война обаче унищожава плановете му.

Нацистите затварят в гето всички евреи, живеещи в Лодз - второто по големина гето в райха. Двете деца на мъжа умират там. Професията на евреина спасява неговия живот и живота на съпругата му. В гетото те отварят малка фабрика за сладки изделия. Сладкишите били толкова вкусни, че германците похапвали от тях. Поради тази причина те го пазели и му осигурявали нуждите продукти.

През 1944 година бонбоните отново спасяват Кристал. Той и съпругата му са депортирани към Аушвиц. На жп рампата той я вижда за последен път, преди тя да почине. Кристал тогава е на 41 години и не е отслабнал толкова много, колкото другите евреи в лагера. Той не е убит веднага, а е назначен на работа. Така преживява Холокоста.

Когато руската армия достига лагера и освобождава евреите, Кристал тежи едва 36 кг.

След войната мъжът се връща в Лодз. Там се запознава с втората си съпруга. И двамата във войната са изгубили семействата си и всичките си роднини. След седмица двамата заминават за Израел. Там Кристал и Хаифа отново отварят фабрика за сладки изделия.

Тайна към дълголетието си Кристал няма. Една от рецептите според учените е ограничавнето на приема на калории. "Човек ядеше това, което му даваха. Нямаше особен избор", спомня си мъжът за периодите на изпитания в живота си. "Човек яде, за да живее. Не живее, за да яде", допълва още той. Сладкишите за него са бизнес, не храна. Закусва с херинга, а чая си пие без захар.

Другите неща, които са помогнали за дълголетието мъжът, са радостта от живота и доверието. "Той винаги вижда наполовина пълната чаша и винаги реагира с чувство за хумор", споделя дъщерята на Кристал.

Това отговаря и на изследванията на учените - оптимистите са по-здрави и живеят по-дълго. Според някои проучвания женените мъже живеят с около 7 години по-дълго от неженените.

През живота си Кристал винаги е бил и физически активен. "Той не тренираше истински спорт, но си спомням, че носеше сам 50-килограмови чували със захар и преместваше сам 200-килограмови варели с глюкоза. Сладкарницата е тежък физически труд", споделя още дъщерята на мъжа.

"Когато на 68 години се пенсионира, той не можеше да си намери място. Започна да прави всички онези неща, които чувстваше, че е пропуснал в живота си. Пътуваше по света, ходеше на театър и четеше много. Иска да остави сладкарския бизнес на внуците си, започна да се занимава и с винарство", споделя още жената и казва, че втората част от живота му е като пътеводител за добро остаряване.

Близките на Кристал никога не го оставят сам. "Един от нас винаги е с него. И му даваме много любов", казва още дъщеря му.