Международният мемориал в бившия нацистки концентрационен лагер "Аушвиц-Биркенау" се намира на по-малко от километър от главната порта.

Разстояние, което посетителят може да измине само за десет минути.

Но колко е тежка всяка стъпка.

Следвайки коловоза, по който над милион мъже, жени и деца са били водени към ужасната си смърт, човек е преследван от мисълта за трагичната неспособност на човечеството да предотврати толкова мащабно масово избиване на невинни хора. И от голямата ни отговорност да гарантираме, че то никога няма да се случи отново. На паметника четем въпиещия призив: Нека това място бъде завинаги вик на отчаяние и предупреждение за човечеството.

Тази година отбелязваме 75-ата годишнина от освобождаването на "Аушвиц". В Европа и по целия свят се провеждат множество възпоменателни прояви — важна възможност да се отдаде почит на шестте милиона евреи и многото други, убити от нацистите поради тяхната етническа принадлежност, идентичност или убеждения. Това е и повод за размисъл относно Холокоста и неговите последици за обществата ни до днес.

Това е и повод, за да потвърдим, че помним.

Паметта обаче не е достатъчна. На 23 януари, на Петия световен форум за Холокоста в Йерусалим, председателите на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент изпратиха категорично послание: "Всички държави — членки на Европейския съюз, са единни в решимостта си, че никакви форми на расизъм, антисемитизъм и омраза нямат място в Европа, и ще направим всичко необходимо, за да им противодействаме".

Европа вече постигна много. 16 държави — членки на ЕС, вече подкрепиха работната дефиниция на антисемитизма в рамките на Международния алианс за възпоменание на Холокоста — основна обща основа за идентифициране на явлението във всичките му форми и за справяне с него.

Място за самодоволство обаче няма. За съжаление антиеврейските инциденти нарастват. В неотдавнашно широко проучване сред европейските евреи всеки трети от анкетираните съобщава, че е бил обект на тормоз, когато е носел или показвал на публично място вещи, които могат да го идентифицират като евреин.

Атаките с огнестрелно оръжие в Хале и Брюксел красноречиво напомнят, че 75 години след Холокоста антисемитизмът продължава да отнема човешки животи и да застрашава самата структура на нашите общества. Защото, когато някой стреля с оръжие в синагога на Йом Кипур или в музей в самото сърце на европейската столица, това не е нападение само срещу еврейската общност. Това е атака и срещу всички нас. Срещу основните ни ценности и принципи. Срещу единството, многообразието и сближаването в обществата ни. Срещу всичко, което съставлява европейския ни начин на живот.

Историята помни как по време на Втората световна война българите спасиха повече от 48 000 сънародници евреи от нацистките концентрационни лагери. Днес България е дом на значима еврейска общност и e една от първите държави, които приемат работно определение за антисемитизма и назначават национален координатор за борбата срещу него.

Родом от Солун, аз дълбоко съзнавам огромния принос на еврейската култура към нашето европейско наследство. Както и ужасяващите последици от Холокоста върху град, който някога е бил процъфтяващ сефарадски еврейски център, известен като "Madre de Israel", благодарение на своята говореща шпаньолски общност.

Под ръководството ми Европейската комисия създаде нов специален екип за борба с антисемитизма, който да подпомага и координира усилията на всички държави членки за разработване на всеобхватни национални стратегии: от борбата с престъпленията от омраза и враждебната реч до закрилата и интеграцията на еврейските общности и до образованието и повишаването на осведомеността.

Сигурността продължава да бъде най-голямата загриженост на еврейските общности. И ние работим за завършването на Съюз на сигурност на ЕС, в който всеки европеец — независимо от вяра, произход или място на пребиваване — да се чувства в безопасност. Ще продължим да подкрепяме действията на държавите членки за предотвратяване на радикализацията, за борба с изказванията онлайн, пораждащи омраза, и за гарантиране на физическата сигурност на еврейските общности. Синагогите, общинските центрове, училищата и университетите трябва да бъдат места, където еврейската култура не се атакува, а се уважава, изучава и прославя.

Успоредно с това трябва да увеличим усилията си в областта на образованието — най-мощния ни инструмент за предотвратяване на антисемитските инциденти в по-дългосрочен план. Трябва да учим децата си, да информираме гражданите си, да обучаваме правоприлагащите и съдебните служители за Холокоста и за съвременните форми на антисемитизъм. Училищата и една амбициозна програма за приобщаващо образование могат да имат основна роля за промяна на схващанията и нагласите. И тук програмите на Европейския съюз за мобилност на студентите и за научни изследвания могат да предложат ценна подкрепа за стратегиите на държавите членки.

И накрая, трябва да е ясно, че антисемитизмът не е само европейски проблем. Той изисква глобален отговор и за тази цел Европейският съюз трябва да обедини усилията си с всички държави и международни организации, които са готови да отстояват правата на човека и ценностите ни равенство, плурализъм, многообразие и свобода на религията и на изразяването на мнение.

На 27 януари, понеделник, заедно с оцелели от Холокоста и политически лидери от целия свят ще извървя разстоянието от Портата на смъртта до паметника в "Биркенау" от името на Европейския съюз, за да почета онези, които са загинали на това място, и милионите други, които са страдали и продължават да бъдат заплашвани от чумата на антисемитизма.

Това е наш дълг.

Не само да помним, но и да надигаме глас и да действаме.

*Маргаритис Схинас е заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за утвърждаването на европейския начин на живот. Неговите отговорности включват координиране на усилията за борба с антисемитизма. News.bg публикува обръщението на Маргаритис Схинас със сътрудничеството на представителството на ЕК в България.