News.bg публикува текстовете ви без редакция...
Задавали ли сте си въпроса какво означава понятието историческа съдба, когато става дума за цели народи, както и какво е предопределеност за случването на едно или друго събитие, което е в състояние да промени из основи живота на цели поколения в един или друг географски регион.
Започнах да търся отговорите на тези въпроси след като посетих една напълно забравена, от нас-българите, държава, която до 1991 г. беше част от разпадналия се „братски” Съветски съюз, а днес, според мнението на мнозина - последната диктатура в Европа.
Да, става дума за Беларус.
Страната, която е загубила една четвърт от мирното си население по време на най-тежката световна война (плюс милионите загинали войници и офицери в грандиозните сражения срещу хитлеристите), днес се радва на завиден жизнен стандарт – един остров на стабилността в бурния океан на световната икономическа криза.
След посещението в страната на Лукашенко, за мен, като редови българин, беше обидно да открия, че след двадесет години непрекъснати реформи в посока към либерално пазарно стопанство, нашата България се е оказала в коловоз, който ни води все по-уверено към мрачното ни минало, към бита на нашите прадеди с характерното за тогавашната епоха първобитно използване на средствата и оръдията на труда.
В същото време, тези северни славяни, въпреки съпротивата на транснационалния капитал, са успели да съхранят (и в голяма степен да развият) уникалния производствен и човешки потенциал, останал им от други времена и епохи.
Да направим едно елементарно сравнение в изходните позиции, които са имали България и Беларус преди две десетилетия - в момента на разпада на тогавашната „социалистическа система”.
И ние и те сме били страни с развити високотехнологични (за времето си) производства -компютри, машиностроение, металургия, химическа и нефтохимическа промишленост, както и сме разполагали с традиционни отрасли като аграрно производство и хранително-вкусова промишленост.
В много направления ние, българите, сме имали уникални предимства в областта на атомната енергетика (те нямат атомни централи), в международния туризъм (и до днес беларусците с носталгия си спомнят за страхотните български плажове, кухня и гостоприемство), в климатичните условия, даващи несравнимо по-добри изходни позиции за богата селскостопанска реколта.
Днес не можем да се конкурираме по нито един от тези показатели, защото когато те са строили своето бъдеще (съхраняване и модернизиране на широката гама от съвременни производства) ние сме мечтаели за своето минало (за реституция, занаятчийско производство, раздробяване и ликвидиране на крупни предприятия).
Като резултат, в очите на българина Беларус е изключително напред спрямо реалността у нас по практически всички направления: трудова заетост и социална сигурност, гарантирани права на всеки гражданин за безплатно образование и здравеопазване, грижи за околната среда.
Столицата им, сравнена с нашата измъчена София, е истински Феникс, израсъл от пепелищата на общата нищета, наследена от първите години на тотален разпад.
Днес Минск е ултрамодерен град, несравним по нищо с все по-простеещата родна Шопландия. При тях дори не можеш да се насладиш на многобройните дупки в асфалта, просто защото те отсъстват от пейзажа.
Мащабът на архитектурния им гений е такъв, сякаш става въпрос за световна столица като Лондон или Париж, за разлика от нашите реалности, асоцииращи ни все повече с ориенталски, дълбоко провинциален град.
Както и да го погледнеш, сме изостанали здраво с материала.
Най-ярък пример за разминаване между натрупани предразсъдъци и съществуващи реалности е неотдавнашната среща на спортното поле между скромния футболен отбор „Бате Борисов” на тракторния им завод и великия наш футболен „Левски”.
Това премерване на силите разкри в пълната си сила голата истина за безвъзвратното ни изоставане във всички области, по цялата система на постъпателно развитие – икономическо, социално- политическо, в аспекта по защита правата на обикновения гражданин.
Докато ние се втурнахме да рушим всичко, що годе работещо, хвърляйки го в лапите на големите транснационални корпорации (под лозунгите за свободен пазар и конкуренция), в тази страна не се отказаха от технологията за предварително премисляне на всяка стъпка, чрез системно претегляне на едно или друго предимство или недостатък, следствие приемането на определено решение.
Когато целенасочено се гледа в бъдещето, тогава се виждат неща, които са невидими за безцелно лутащия се и неориентиран субект. Когато се работи по предварително утвърдени планове, предполагащи цели и средства за тяхното постигане, тогава не могат да те излъжат разни „доброжелатели”, колкото и да си наивен и добронамерен (какъвто е и българският народ).
Може би заради това, нахлулите по земята ни „мисионери” от метрополиите така настойчиво ни „препоръчваха”, през всичките години на прехода, да свалим до долу гащи и да се оставим на милостта на опитните господа, които знаят „как се правят тези работи”.
Има ли смисъл да напомням за резултатите от тази неравностойна „среща на цивилизациите”: деветмилионна България вече се стопи с една четвърт (както Беларус по време на войната), като по българските земи останаха да доживяват старините си два и половина милиона пенсионери, мощно подкрепяни от милион наши роми и още толкова граждани с майчин език.
А всеки, който се чувства що-годе способен на съзидателен труд знае, че вече е по-престижно да събираш маслините в плантацията на някой съвременен робовладелец в Испания или Гърция, вместо да седиш в тази мутренско-капиталистическа територия, гарантираща ти единствено деградация и по-нататъшно унижение, само заради това, че искаш да се наричаш българин.
zero-intelect
на 12.04.2010 в 21:53:35 #89Статията е много истинска! Скоро май ще емигрираме натам! Дано Лукашенко да ни вземе с изпокъсаните дрипи!
maxim
на 08.04.2010 в 12:31:56 #88Прекрасна статия, за съжаление напълно вярна. И за съжаление тенденцията няма да спре скоро - в България всички големи партии са за ликвидацията и приватизацията на националното производство, а по-големи приватизатори от сегашните управляващи няма.
krasengn
на 07.04.2010 в 15:47:35 #87krasengn@abv.bg пиши
Gabix
на 07.04.2010 в 15:42:13 #86Красенгн, аз учих български самостоятелно, а също и с помощта за един приятел от България (през е-мейл, към съжаление той изчезне и повече не отговаря на моите е-мейли) и съм тук за да не забравим езика
krasengn
на 07.04.2010 в 14:55:34 #85Gabix, жена ми е от Минск и съм ходил там три пъти за по 2-3 седмици през последните 8 години. В Минск е чист целия град, а не само центъра. Градския транспорт в по-добър. Не знаеш какво е мръсотия защото не си идвал в България. Но интересно откъде знаеш български и защо си в този форум? Бих искал да се свържа с теб за обмяна на опит. Много е трудно да се докаже къде е по-добре там или тук - спорил съм много с тях. Горе долу няма разлика. Климата при нас е по-добър, морето и планините също. В Беларус няма толкова дупки като тук, но и няма нито една магистрала. Друг е въпроса, че изобщо няма планини и завои по пътищата, та затова са прави и няма нужда от магистрали. Още повече, че автомобилите са много по-малко също. Хората в България са много по-добри от хората в Беларус (Русия и Украйна също). Това ще ви го каже и всеки един бесарабски българин. Пак друг е въпроса докога ще останат такива добри. Престъпноста за средния човек е по-малка при нас. Предимството на Беларус е, че още нищо не са разрушили и имат шанс да направят това, което направиха Унгария, Полша, Чехия и т.н. Даже могат и повече да постигнат. Могат обаче и да направят това, което стана в Туркмения. Изборът е техен. Ние обаче вече си изгърмяхме патроните.
Gabix
на 07.04.2010 в 13:25:14 #84За «високотехнологични» производства във Беларус можете да прочете тук: http://news.tut.by/otklik/156029.html
sedese
на 07.04.2010 в 11:50:11 #83chievo , забрави да споменеш и природата. Нея съсипана ли я предпочиташ?
rusnache
на 07.04.2010 в 11:35:14 #82Абе не са света вода ненапита бре. Украинките чистите са доста хитри, а в другите държави стават нагли и нахакани след като ги очука живота. Знаеш ли, ето ти един забавен факт, който и ти знаеш, в тези държави е ненормално жена да тръгне да плаща сметката и дори да направи намек за делене, щом си я извел плащай. Така е по възпитание. Странни са хората в тези държави, различни са, сам го знаеш, но не мисля, че са нещастни. Виждам повече усмивки и веселба в очите им тук, от колкото в западна европа, но пък има друго, обслужването в малките магазини и в институциите е плачевно. Отношение към клиента нула. Абе, нали знаеш "Умом Россию не понять" и нема смисъл някой да се опитва да вади логически заключения.
chievo
на 07.04.2010 в 11:30:17 #81Да, направо са света вода ненапита жените в тези страни. Понеже често ходя в Украйна (между другото - роден съм там), трябва да ти кажа, че си доста далеч от истината. Изобщо не са такива жените. Това, че се правят на целомъдрени и чисти, не означава, че са такива. И една дребна забележка, без заяждане - чете се Киево (отборът е италиански).
rusnache
на 07.04.2010 в 11:20:12 #80Апропос, ни съм даскал, ни съм поп, извинявай, че се изразих малко криво, за тълкуването. Надявам се сега ме разбра със достатъчно и много? Чиево, човек се става обикновенно когато нямаш всичко и не получаваш всичко на готово. Сам го знаеш и виждаш с очите си. А отговорността е голяма, но и тя носи щастие. А за жените, драги, все още жените в Русия, Беларус, Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия и Украина са доверчиви и вярват, по детски наивни, но в това няма нищо лошо, защото са със чисти души, нашия свят е порочен, че търсиме коя да е*неме и кой да пре*еме, няма нищо лошо в човешката доброта и доверието.
chievo
на 07.04.2010 в 11:11:35 #79Да, но само децата, създадени с отговорност и ясно съзнание, че трябва да ги направиш хора. Иначе деца лесно се правят.
rusnache
на 07.04.2010 в 11:02:08 #78Чиево, всеки има вкус, всеки има предпочитания. А ако помислиш реално, децата са единственното щастие което никой не може да ни го отнеме. Живота трябва да се живее щастливо, а какво те прави щастлив е отделен въпрос.
chievo
на 07.04.2010 в 10:59:42 #77Авторът е болен мозък Предпочитам да има дупки по улицата, но да мога да се изказвам спокойно. Предпочитам да няма индустрия, отколкото да има планово субсидирано производство, с единствена цел - да има къде да работи населението. Нищо, че няма кой да им купува боклуците. Предпочитам българските отбори да падат от беларуските, но да не са спонсорирани от държавни предприятия, чрез които сметката се плаща от нормалния данъкоплатец. Предпочитам президентът ми да не се прегръща с Путин и Медведев при всеки удобен случай. Пък нека ми е по-скъп природният газ. Предпочитам да имаме по-слаба раждаемост, но да не е пълно с к**ви, които на 20 вече са разведени с 2 деца. Докато има писачи с мислене като теб, далеч няма да стигнем. А и Булавата с тия капаци, не знам кой руснак му ги е сложил - събуди се, пич. Русия няма бъдеще, нека не отнема бъдещето и на други. Ще дойде време, когато нефтът и газът няма да са фактори, и Русия ще се превърне в подобие на средностатистическа западаща африканска икономика.
rusnache
на 07.04.2010 в 10:53:58 #76Апропос, не оправдавам немотия бре човек, казах ти ясно, че щастлив е този който му стигат, а не който има много. Това, че ти не можеш дори да го разтълкуваш не е мой проблем. Достатъчно за мен е 15 000лв на месец, за баба Гица 700лв на месец, за Златев - 150 000лв на месец, всеки има различно за достатък. А да имаш 50 милиона не е гаранция за щастие, защото ако не ти стигат няма да си щастлив. Идеята е кой къде е поставил границата на достатъка и за кой кое е по-важно, яхтите, островите и к*рвите или дома, семейството и нормалния живот?
sedese
на 07.04.2010 в 10:04:23 #75collapse,
rusnache
на 07.04.2010 в 09:17:33 #74Apropos, не мъжки, това е философия на нормалния нематериализиран човек с баланс на дух и материализъм. Не може да живееш само за да имаш повече и повече, трябва да има и духовен живот, не може само да изкарваш, това не дава деца, не дава здраве, не дава любов, не дава душевна наслада. Не говоря да нямаш, а да имаш толкова колкото да ти стигат за нормален материален живот. Бил съм и от нямащи. Щастието за всеки е различно, но основното щастие от здравето, любовта и приятелите няма нищо общо с парите. Сам много добре го знаеш. Когато проимаш достатъчно, тогава разбираш, че има и друг свят, освен този на работа и нерви.
pursy
на 07.04.2010 в 09:09:20 #73Незнам за Беларус но относно изложените по-доло мнения за Добрич мога да ви кажа че по уникална глупост от ужасния площад на този град няма! Просторно било! Още по-просторно ще стане ако бутнат целия град!
rusnache
на 07.04.2010 в 08:05:35 #72ЮС, първо, запомни едно - " Не е щастлив този който има много, а този който му стигат ". Второ, да живееш там където е евтино и имаш сравнително нормална заплата е по-добре, от колкото на скъпо и нормална заплата. Мога да ти го кажа съвсем отговорно. Знам какво е в Баку хотела ти да е 400$/нощ, знам какво е в Москва 300$ за обяд за сам човек, знам какво е в Лондон вечеря 500 паунда за 4 човека, знам какво е и в София в "Караджата" 12 човека 6 часа ядене и пиене на корем и сметка 350 евро, така че, стига в България заплатите да стигнат ниво 1200 долара средно, то всички ние ще живееме щастливо. А далаварета на живеещите на евтино е, че им остават повече пари за пестене, както е в Русия примерно, зимаш 1000$, разходите по апартамента са ти 40$, храната за 4 членно семейство е 200$ преко сили на месец. При двама работещи в семейството, спокойно на месец остават 700$, като извадиш транспортни, текущи всякакви и тн и тн. Далавера е да живееш на евтино и да взимаш нормална заплата, тогава се чувстваш човек, а и никъде не е казано, че трябва да можеш от едномесечна заплата да можеш да живееш цялата година. Това сам знаеш го могат много малко хора.
collapse
на 07.04.2010 в 07:28:14 #71Така - относно последният пост - не са само тези - те просто доограбиха каквото беше останало. Всичко започна с изкривената демокрация в началото на 90-те. Тогава всичките се напълниха с парички - всички седесари и там каквито бяха, мина през крадците на Виденов и зимата на 97, след това заграбилия половината държава Симеон и 8-5-3 на тройната коалиция. Никой народен представител за последните 20 години не е работил в името на народа. Иначе можеше да се лапат милиони и този и онзи да е милиардер в момента. Обаче обикновенният човек виждаше само как тези които е избрал работят срещу него, а не за него. Те работеха за себе си - все едно че да си народен представител означава - работиш от 9 до 5 от време на време и си взимаш кинтите. Страната не ги интересуваше на къде върви - сегашните също замазват очите на хората с постоянните си изяви по телевизията, от които аз така и не разбирам какво по дяволите правят наистина... Шумни арести и тихи пускания. Ние виждаме каквото те искат да виждаме, а не каквото всъщност се случва... За това ще сме и на този хал. Трябва да си вкараме депутати отвън да ни оправят, щото тези са едни и същи. А пък тези от ГЕРБ - от тях знам само ББ,ЦЦ и тоя финансовия Дянков... Другите кои ли са...
US
на 07.04.2010 в 03:45:01 #70Разни комуноиди пак се мъчат да обяснят, че е по-добре да се живее в страни, в които е "евтино". Аз съм се убедил в точно обратното - по-добре съм живял там където ми е било по-скъпо. И сега е така - скъпо е но мога да си пзволя много повече, отколкото гражданите в държави, където е "евтино". По едно време кубинците получаваха 5 долара месечна заплата, но обяд в ресторант струваше 35 цента (преди 7-8 години). Е това прави ли ги много щастливи кубинците? Могат ли те да си купят почивка някъде по света, която ще струва 1000-2000 долара? Могат ли да отидат и да видят роднините си във Флорида? С 5долара/месец??? Т.е. с тези ниски цени и ниски заплати всички са обречени да си стоят в Куба (не че ще им дадат и паспорти) или Беларус.