Миналата седмица news.bg информира за публикуван доклад на Amnesty International, с който неправителствената организация обвинява Израел в международното престъпление апартейд. Докладът проследява информация за израелско-палестинския конфликт и ви запознаваме с позицията на Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, Извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина.

На 01.02.2022 г. бе разпространен доклад на неправителствената организация Amnesty International. Какво е отношението на Палестина към международните правозащитни неправителствени организации като Amnesty?

Известно е, че Израел е създаден по силата на резолюция №181 на Общото събрание на ООН, която постановява разделянето на Палестина на две държави - еврейска и арабска. През 1948 г. е обявено създаването на Държавата Израел върху повече от половината територия на историческа Палестина, а през 1976 г. Израел окупира и останалата част от палестинските територии.

През 1988 г. Организацията за освобождение на Палестина декларира, че приема палестинската държава да бъде създадена върху палестинските територии, окупирани от Израел по време на Юнската агресия през 1967 г. при запазване правото на палестинските бежанци да се завърнат по домовете си. През 2012 г. Общото събрание на ООН приема Държавата Палестина със столица Източен Йерусалим за държава наблюдател.

От самото създаване на Държавата Израел нейните правителства никога не са спазвали резолюциите на международната законност - това продължава и до настоящия момент. Вместо това Израел прие неизброимо количество дискриминационни закони, които по своята същност отделят евреина от останалите етноси сред самите израелски граждани. Освен това бяха приети специални закони за третиране на палестинския народ от окупираните палестински територии - Западния бряг на р. Йордан, включително Източен Йерусалим, и Ивицата Газа. Става дума за чисто дискриминационни расистки закони. За едни и същи казуси евреите биват съдени от граждански съдилища, а палестинците - от военни трибунали. Към това, за да свърже незаконните израелски колониални селища на окупираните палестински територии, Израел прокара пътища, на които е забранено да стъпи палестинец, както и има цели региони, до които достъпът на палестинци е забранен, но те са отворени за евреи, независимо от тяхното гражданство.

Що се отнася до гражданите на Израел, гражданинът палестински арабин няма право да се ползва от законодателството за събиране на разделените семейства, особено ако семейството му е палестинско, нито има право да си върне собствеността върху земята и дома си, който е притежавал преди основаването на Държавата Израел, докато евреинът има право да придобие всяко такова жилище на палестинец, както и земята му, ако има такава.

Относно палестинските бежанци, Израел им забранява да се върнат по домовете и селищата си, от които са били изселени още през войната от 1948 г., докато всеки евреин по света има правото "да се върне" в Израел, независимо от своя произход и гражданство, както и правото да придобие израелско гражданство веднага, щом стъпи на летището в Лод. Най-странният расистки закон обаче е Законът за отсъстващите присъстващи: при основаването на Израел и избухването на войната от 1948 г. Израел обявява няколкомесечна забрана за придвижване, а междувременно се извършва описване на имотите на палестинците, които са били изселени от домовете си или са избягали от тях заради войната, някои от тях - оставайки в пределите на Държавата Израел, но вън от родните си места и постоянното си дотогава местожителство. Тези имоти биват регистрирани на името на израелска държавна институция - "Керен Кайемет" - Еврейския национален фонд. Когато, след отмяната на забраната, собствениците на имотите - вече израелски граждани, решават да се завърнат по домовете си, израелската армия им забранява да се върнат и да си върнат имотите. След продължителна съдебна битка за възстановяване на собствеността върху тези имоти Израел изработва Закона за отсъстващите присъстващи, който е в сила и до днес. Понятието отсъстващ присъстващ означава, че човекът е отсъствал, когато е правна регистрацията на имотите му, но същевременно е присъствал в държавата, т.е. бил е вътре в нейните граници и като такъв е станал неин гражданин. Законът е предназначен изрично за палестинците, докато същевременно всеки евреин има правото да си възстанови всеки имот, за който докаже, че е негов. И още един пример за расистки закон - "Основен закон: Израел - национална държава на еврейския народ". В него се съдържа текст, според който "Правото да упражнява национално самоопределение в Държавата Израел принадлежи единствено на еврейския народ." Тук възниква въпросът каква ще бъде съдбата на 2 милиона палестинци, чиито бащи Израел не успя да изсели при основаването си и така те станаха граждани на държавата. Каква ще бъде тяхната съдба при цитирания текст на Основния закон за Израел като национална държава на еврейския народ? Дали те ще бъдат изселени, депортирани или превърнати в "пребиваващи" в собственото си отечество? Това са само няколко от над 60 расистки закона, които привилегироват евреина, предоставяйки му права, с които не разполага никой гражданин от нееврейски произход.

В тази ситуация палестинският народ разчита на международното право и на всички основани на него и прилагащи го международни институции - правителствени и неправителствени, но с международно утвърден авторитет - да го защитават от ежедневните практики на окупацията. Висшето ръководство на Държавата Палестина от години настоява за установяване на санкционирана с резолюция на ООН международна закрила на палестинския народ от всичко, на което го подлага окупацията, но до този момент такава закрила не е факт, тъй като липсва международна воля за това.

Докладът на Amnesty International, който документира действията на Израел и въз основа на това прави заключението, че Израел упражнява спрямо палестинците апартейд, който е "насилническа система на господство" и представлява "престъпление срещу човечеството", разкрива истинския лик на Израел - държавата, определяща себе си като "единствената демокрация в Близкия изток". По този начин докладът е принос към усилията за установяване на ефективна международна закрила над палестинците в окупираната Държава Палестина, в Израел и диаспората на палестинските бежанци по света от окупацията, на която те са жертва.

Одобрявате ли подхода по изработване на конкретния доклад и смятате ли, че подобни доклади допринасят за подобряване на условията по спазване на човешките права.

Докладът се основава на многогодишни документални и теренни изследвания на Amnesty International, събиращи доказателства за нарушения на международните права на човека и хуманитарното право в Израел и окупираните палестински територии, както и на публикации от палестински, израелски и международни организации в допълнение към академични изследвания, доклади на агенции на ООН, експерти и органи по правата на човека и статии в медиите. Изследването се ръководи от глобалната политика по отношение нарушаването на правата на човека и престъпленията на апартейда, приета от Amnesty International през юли 2017 г.

Между юли 2017 г. и ноември 2021 г. изследователите на Amnesty International са анализирали обстойно съответното израелско законодателство, разпоредби, военни заповеди, директиви на правителствени институции и изявления на израелското правителство и военни служители. Организацията е прегледала и други документи на израелското правителство, като документи и планове за зониране, бюджети и статистика, израелски парламентарен архив и израелски съдебни решения. Също така тя е разгледала съответните доклади и статистически данни, публикувани от палестинските власти.

Като част от своето изследване Amnesty International е разговаряла с представители на палестински, израелски и международни неправителствени организации, съответните агенции на ООН, както и практикуващи юристи, учени и академици, журналисти и други заинтересовани страни. Освен това тя е осъществила подробен правен анализ на ситуацията, включително чрез ангажиране и консултации с външни експерти по международно право.

Работата на Amnesty International по този въпрос има за цел да подкрепи палестинското гражданско общество и израелските организации в усилията им да сложат край на потисничеството и господството на Израел над палестинците в момент, когато работата им става все по-застрашена. Факт е, че през октомври 2021 Израел в лицето на своя военен министър Бени Ганц обяви шест палестински неправителствени организации за "терористични", за да им попречи да продължат да документират и разобличават израелските нарушения. Между тях бяха двете неправителствени правозащитни организации "Ал-Хак" и "Ад-Дамир", чиито изследвания, документи и констатации са сред използваните за доклада на Amnesty International, която е записала, че "по този начин се надява да допринесе за по-доброто разбиране и признаване на институционализираната дискриминация, упражнявана срещу палестинците в Израел и окупираните палестински територии и срещу палестинските бежанци като система и престъпление на апартейда."

От палестинска гледна точка докладът дава гласност на ежедневната практика на апартейд, на която са подложени палестинците, а гласността е първа стъпка към формирането на ефективна международна позиция, включваща бойкот на този режим, която да доведе до ликвидирането на израелската система на апартейд - така, както международната общност постигна това миналия век по отношение на режима в Южна Африка. Абсолютно необходимо е незабавното налагане на ембарго върху оръжейните доставки и военната помощ за Израел, тъй като това са оръжия и помощи, използвани за целите на неговата система на апартейд.

Четете ли в политическия доклад нещо ново?

Докладът на Amnesty International не е политически. Той съдържа документирани факти и основаващи се на тях юридически изводи, основани на международното право. Новото за нас като палестинци е да видим назовани с истинските им имена практиките, на които Израел ни подлага ежедневно в продължение на десетилетия пред очите на целия свят.

Впрочем докладът на Amnesty International, не е единственият, нито първият, който констатира, че Израел практикува спрямо палестинците систематичен апартейд. На 27 април 2021 международната организация "Хюман Райтс Уоч" публикува подробен доклад, озаглавен "Прекрачване на прага: Израелските власти и престъпленията апартейд и преследване". А и двата доклада използват доклади и изводи на палестински ("Ал-Хак") и израелски (Б"Целем") правозащитни организации, документиращи на терен ежедневните израелски нарушения.

Каква е позицията на Палестина относно правата на хората и международната неправителствена подкрепа в защитата на тези права?

Държавата Палестина потвърждава човешките права и прави необходимото, за да улеснява работата на местните и международните правозащитни организации, която обективно е в интерес както на палестинците, така и на израелците, тъй като израелските политики спрямо палестинския народ, констатирани в докладите на международните правозащитни организации, разпалват антисемитски настроения по света, тъй че премахването на израелската система на апартейд спрямо палестинците би била най-краткият път за преодоляване на антисемитизма.