Европейският съюз винаги се е гордял с това, че неговите членове вървят напред заедно, като едно цяло. Тази епоха приключи.
На среща в замък в Източна Белгия в четвъртък лидерите на Франция, Германия, Италия и други държави подкрепиха планове — които ще се конкретизират още на заседанието на Европейския съвет следващия месец — отделни групи страни да се обединяват и да се присъединяват към инициативи в по-тесен формат. Правителствата говориха за усещане за спешност, тъй като конкурентното предимство на Европа отслабва, а много от идеите ѝ се блокират в безкрайни колебания и разногласия.
"Трябва да действаме бързо", заяви френският президент Еманюел Макрон, който изглежда остави на заден план неотдавнашните си спорове с германския си колега, докато и двамата настояха ЕС да предприеме политики за стимулиране на икономическия растеж.
Разтърсван от множество геополитически кризи, съюзът започва да осъзнава, че не може да им отговори адекватно, ако действа само когато и 27-те държави членки постигнат съгласие. От отбраната до енергетиката и инвестициите Европейската комисия — която изготвя правилата — и националните правителства — които трябва да ги прилагат — се оказват ограничени. Междувременно бизнесът се оплаква, че е задушаван от бюрокрация и високи енергийни разходи.
Заплахите на Доналд Тръмп да присъедини Гренландия и колебанията му относно подкрепата за Украйна срещу Русия, както и стратегията на Китай да наводнява Европа с изкуствено евтини стоки, дадоха допълнителен импулс на най-висшите европейски ръководители да предприемат действия.
Срещата на върха в четвъртък — само на 15 километра от нидерландския град Маастрихт, където през 1992 г. беше подписан един от основополагащите договори на ЕС — се превърна в "стратегическа мозъчна атака" за това как да се "насърчи просперитетът, да се създадат качествени работни места и да се гарантира достъпност", заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща.
"Днешната дискусия донесе нова енергия и споделено чувство за спешност около тази цел", добави той.
На следващата среща в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще представи това, което тя нарича "Пътна карта и план за действие "Една Европа, един пазар", включващи реформи като намаляване на административната тежест и мобилизиране на частен и публичен капитал за подпомагане на европейските стартъпи да се разрастват. Лидерите ще гласуват плана преди лятото.
Ако в някои области не бъде постигнато съгласие между всички 27 страни, ЕС ще прибегне до механизма на "засилено сътрудничество" — по-малки групи държави, които напредват по-бързо по определени политики. Макар идеята да е била подкрепяна и преди, тя често е била избягвана и определяна като разделяща.
"Говоренето за засилено сътрудничество може да бъде мотивационен фактор, за да се присъединят повече държави", заяви дипломат от европейска страна, пожелал анонимност. Малко столици биха искали да изостанат от мерки, които стимулират просперитета, дори и да имат резерви към някои аспекти от тях.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че преди две-три години подобен разговор не би бил възможен. "Изправени сме пред напълно нова геополитическа ситуация и сме готови да се справим с нея. Но Европа ще може да отстоява позициите си само ако е конкурентоспособна."
Една от сферите, в които може да се използва "засилено сътрудничество", е Съюзът на спестяванията и инвестициите — амбицията на ЕС да създаде капиталов пазар по подобие на американския. Комисията предлага европейски еквивалент на Комисията по ценни книжа и борси, но това изисква съгласие от държавите, включително Ирландия и Люксембург, които досега се колебаят да се откажат от правомощията си.
Пътната карта ще постави измерими цели в области като телекомуникации, капиталови пазари, услуги и енергетика, като Фон дер Лайен иска те да бъдат изпълнени до края на 2027 г.
Първото предложение ще бъде т.нар. "28-и режим" — нов европейски корпоративен режим, благоприятен за стартъпи, който трябва да бъде представен на 18 март. Той ще позволи регистрация на компании изцяло онлайн в рамките на 48 часа и ще улесни разширяването им отвъд границите.
Според участници в разговорите е постигнато съгласие по четири ключови направления: отключване на спестяванията на европейците за инвестиции в стратегически компании; справяне с високите енергийни разходи, включително чрез преразглеждане на дебати около Схемата за търговия с емисии; продължаване на сключването на търговски споразумения за диверсифициране на зависимостите; и по-голяма подкрепа за европейски приоритет при обществените поръчки — т.нар. политика "купувай европейско", защитавана от Макрон.
Именно последната точка бе сред най-големите успехи на срещата, като лидерите дадоха мандат на Комисията да изготви секторен списък на зависимости, в които европейските компании да получат преференциално третиране, за да се подпомогнат ключови индустрии като автомобилостроенето и фармацевтиката.
Германия иска "ЕС на две скорости"
С цел укрепване във все по-непредсказуема геополитическа ситуация
Въпреки това напрежението не липсваше. Още преди срещата се появиха разногласия между големите икономики и останалите държави. Франция и Германия застанаха от различни страни на дебата "купувай европейско", а имаше и спорове докъде да стигне задълбочаването на единния пазар.
Предварителна среща с участието на 19 лидери — без Испания, Ирландия, балтийските държави и Словения — показа селективния характер на дискусиите. Някои от поканените закъсняха, а заседанието започна без Мерц, Мелони и Макрон.
Разногласия се очертаха и между държавите и Европейската комисия. Германия и Италия настояха ЕС да "се ограничи" в създаването на нови регулации, докато Фон дер Лайен обвини националните правила за част от проблемите на индустрията.
Въпреки това Макрон напусна срещата с усмивка, демонстрирайки хармония след сближаването с Германия. На въпрос дали вече е добър приятел с Мерц, той се засмя: "Да, винаги."
USD
CHF
EUR
GBP
