Преди дни, пред Съдебната палата в София, гражданите видяха нещо, което не може да не трогне и най-закоравялото сърце. Жени в черно, майки на деца, станали жертви на убийците на пътя се бяха събрали, за да изразят протеста си по повод решението на Върховния касационен съд, с което присъдата на Диян Станчев бе намалена от две години и половина на две години.

Припомняме, през 2011 г. Станчев уби на пешеходна пътека 20-годишната Лора след като е карал мотора си с 90 км/ч.

Мотивите на ВКС бяха потресаващи. Присъдата беше намалена, защото Лора се е оказала „съпричинителка на инцидента”. Тя е трябвало да прецени, че Станчев се движи прекалено бързо и да не стъпва на пътеката.

Това решение излиза извън обикновените човешки представи за здрав разум. Правото е нещо, което произлиза от живота. То отразява реални обществени отношения и трябва да осигурява справедливост на членовете на обществото. То не е нещо, което съществува над и независимо от него. Когато то не осигурява тази си задача, това означава, че съдебната система изцяло е обезсмислила своето съществуване.

Решението на ВКС показва в каква степен върховните съдии са се откъснали от реалния живот и проблемите на обикновените граждани. Те живеят в някакъв свой свят и занимават обществото единствено с проблемите на собственото си ниско възнаграждение.

Пишещият тези редове си позволява да коментира съдебно решение, макар че „това не се правело, защото съдиите решавали по съвест”.

А защо да не се прави? Ежедневно и непрекъснато ставаме свидетели как се коментират и критикуват решенията на правителството, на министър-председателя, на президента, на министрите, на кметовете, на Народното събрание, на депутатите. Защо тогава да не се критикуват и решенията на съдиите. Нали има равнопоставеност на властите? Съдиите и те са хора. На всеки човек е присъщо да греши. Следователно и те нямат имунитет срещу погрешно взети решения. Или може би те са получовеци и… полубогове?

Съдиите много често си измиват ръцете и с нищо незначещата фраза „несъобразена скорост”. Тя показва пълното безсилие и тоталната импотентност на съда в България. За несъобразена скорост можем да говорим само когато причинителят на произшествието е карал в рамките на позволената от Закона за движение по пътищата скорост, но не е съобразил, че пътят е хлъзгав, че е мокър, че има локва на пътя, че има дупка на пътя, че има паркирала кола, която закрива видимостта към пешеходната пътека.

Във всеки друг случай говорим не за несъобразена, а за ПРЕВИШЕНА скорост. При нея имаме УМИСЪЛ. Извършителят умишлено нарушава закона с ясното съзнание, че неговото поведение представлява опасност за околните. Той предизвиква съдбата без въобще да се интересува от другите хора. Това представлява сериозно утежняващо вината обстоятелство и трябва да бъде санкционирано с цялата строгост на закона.

Станчев е карал с 90 км/ч при ограничение 40 км/ч. Да допуснем, че е видял знака. В населени места ограничението е 50 км/. Той лети с 90 и окото не му мига. Вместо съдът да го накаже за арогантното поведение и грубото нарушаване на закона, той търси СЪПРИЧИНИТЕЛСТВО НА ЖЕРТВАТА.

Това съдебно решение представлява опасен прецедент. Това означава, че при всяко ПТП жертвата ще бъде виновна, защото не е преценила какви нарушения може да извърши убиецът зад волана.

Успях да чуя благодарение телевизионните репортажи какво е казал уважаемият председател на ВКС г-н Лозан Панов. Отново бях потресен. Г-н Панов се проявява като типичен представител на съдийското съсловие в България и специалист по нищоговоренето.

Съдиите, моля ви се, щели да обясняват до какво води нарушаването на Закона за движение по пътищата. Кому е нужно това? Законът е ясен и категоричен и всеки е длъжен да го спазва, а съдиите просто трябва да го прилагат. По-скоро те трябва да обясняват на хората какво трябва да правят, за да не станат съпричинители на пътно-транспортни произшествия и да могат да оставят убийците да си летят спокойно със „съобразена” скорост. (Ако няма ПТП, скоростта може и да е превишена, но най-важното е, че е съобразена).

За разлика от авторът на тези редове, който няма никакви претенции, само преди няколко месеца г-н Панов си позволи да коментира решение на ВКС по повод обвинение срещу председателя на парламентарната група ГЕРБ Цветан Цветанов. (Това не е предмет на настоящата статия). Той определи тогава съда като несправедлив. Вчера обаче той не каза такова нещо. Това означава, че той смята решението съпричинителство на Лора при произшествието, в което тя беше убита, за справедливо.

Това решение още веднъж показва и колко несъстоятелни са нашите политици. За каква съдебна реформа, за какви промени в Конституцията говорят. С какво наличието на един, два, пет или десет съдебни съвета щеше да доведе до справедливо решение по случая със Станчев? Как те щяха да заличат малоумния термин „съпричинителство”? Тук става въпрос да се наложи едно или друго лоби в съдебната система, за да може една или друга част от политическия (съответно и икономическия) елит да я контролира. Когото и да попитате на улицата, няма да може да ви даде разумен отговор за същността на т.нар. „съдебна реформа”.

Съдебната власт трябва да слезе от своя пиедестал на недосегаемост. Както и решенията на всички други власти, така и нейните трябва да излязат на светло.

Обществото трябва да може да осъществява контрол върху нея и решенията ѝ трябва да бъдат широко обсъждани.

Голяма в това отношение трябва да бъде ролята на средствата за масова информация. А защо не и пряк мажоритарен избор на съдии, както е в някои развити демокрации, които иначе често обичаме да сочим за пример?