Протестират срещу правителството на Пламен Орешарски. Демонстрациите започнаха с основание - като протест срещу политическия непотизъм. Пеевски се отказа. Не и протестиращите.

Допускам, че и на Орешарски вече му се иска да се откаже. Доколкото го познавам, той е свестен човек, с изградено име в професията си и който в този момент ще се чувства по-добре, ако наблюдава събитията през медиите. Само че съзнава, че за разлика от Пеевски, неговото оттегляне няма да бъде благотворно за страната.

Какво би следвало?
Нови избори. Люта битка между Станишев и Борисов. Единият от тях взема властта. Най-вероятно с ДПС или с някоя националистическа партия.

Това ли искат протестиращите? Съмнявам се. Поне твърдят друго. Казват, че искат нови изборни правила, нови хора, нови перспективи. Искат бъдеще за страната без олигарси.

А кой може да се противопостави на олигарсите?
Иван, Драган, Петкан, Пламен, Бойко, Сергей? Нито един от тях. Сам. И всеки един от тях, ако има подкрепата, дори натиска на обществото.

Според мен най-добре сред гореизброените би се справил Пламен. Защото към част от другите има натрупано недоверие, а другата част са напълно неизвестни, ерго, съмнително бързо могат да се озоват в лапите на същите олигарси.

Пламен е доказал се, публичен, не прекалено амбициозен. На него може да се разчита. Трудно си представям по-добър премиер. При него поне валутният борд, бюджетът и финансовата стабилност ще са наред. А това никак не е малко, нали?

Ако протестиращите и тези, които ги подкрепят действително мислят за страната трезво, то те трябва да дадат шанс на Орешарски. Това, разбира се, не може да бъде празен чек.

Кабинетът на Орешарски тръгна с фалстарт, защото БСП и ДПС решиха, че отново са взели властта, както през 2005 г. Те бързо забравиха, първо, че ситуацията в страната няма нищо общо със спокойствието тогава. И второ, те съвсем не са спечелили убедително изборите. Те зависят от търпимостта на обществото, а не от парламентарната аритметика.

Затова в чека на Орешарски трябва да пише няколко неща:
Първо - Независимост. Сега той може без двете партии, но те без него - не.
Второ - Почтеност. Решителни мерки за ограничаване на олигархичните мераци.
Трето - Да изпълнява програмата си, както я предложи - социални приоритети, успокояване на бизнес средата, пресичане на контрабандата.
Четвърто - Свобода. Кадровите промени, които прецени трябва да стават веднага. Без пречки и задръжки.
Пето - Хоризонт. Нека поиска една година, след което ще отиде на вот на доверие. Вече му е ясно, че хората и преди това могат да го свалят, ако не е убедителен.

Партиите около него трябва да се дръпнат, да не му се пречкат и да го поддържат. Ако трябва, да си правят вътрешните реформи, да искат резултати, но да не се бъркат в управлението. Освен това да се договорят и да изработят нови изборни процедури. Веднага. С участието на ГЕРБ.

Да се заемат с упорита, честна и неблагодарна парламентарна работа. Да не кадруват и да не се занимават с лобистки закони. Ако могат. Ако не - да си събират багажа, никой няма да ги търпи.

И ако някой си мисли, че съм едностранчив, ето какво: Да се върне сега на власт ГЕРБ с Борисов и Цветанов, с Фидосова и други, за мен е национално предателство. Затова - нека защитим Пламен Орешарски. Той може да работи за България.