Какво е тактически ядрен удар и как би засегнал България, ако бъде ударена Украйна

Тактически ядрен удар е използване на ядрено оръжие за постигане на ограничена военна цел — например унищожаване на команден център, летище, военна групировка, пристанище или важен логистичен възел. Терминът не означава "малък" или безопасен ядрен взрив. Тактическите оръжия обикновено са с по-малка мощност от стратегическите бойни глави, предназначени за унищожаване на големи градове и държавни центрове, но и те могат да причинят десетки хиляди жертви, мащабни пожари и тежко радиоактивно замърсяване.

Последиците зависят не само от мощността, а и от височината на взрива. Въздушният взрив причинява по-големи разрушения от ударната вълна и топлинното излъчване, но обикновено вдига по-малко радиоактивна почва. Наземният взрив създава много по-тежко локално радиоактивно замърсяване, защото засмуква пръст, бетон и други материали, които се превръщат в радиоактивни частици и се разнасят по посоката на вятъра. За хората извън района на непосредствените разрушения именно радиоактивният прах е основната опасност.

Радев предупреди: Можем да станем свидетели на тактически ядрен удар

Той твърди, че България не е подписала Киевската декларация

Ако бъде ударен Киев

Киев се намира на приблизително 900 километра по права линия от София. България няма да бъде засегната от ударната вълна, топлинното излъчване или пряката радиация от единичен тактически ядрен взрив там. Тези непосредствени поражения обхващат район около самата цел, а не държави на стотици километри разстояние.

За България би имало потенциален риск единствено от пренасяне на радиоактивни частици в атмосферата. За да достигне значимо замърсяване до страната, трябва едновременно взривът да е наземен или близо до земята, да се образува значителен радиоактивен облак, въздушните течения да са насочени към Балканите и да има валежи, които да отложат частиците върху земята. При удар над Киев облакът би трябвало да премине през голяма част от Украйна и Румъния, преди да достигне България, така че вероятността от опасни за здравето нива тук е по-малка, макар да не може да бъде изключена без конкретни метеорологични данни.

По-вероятни биха били временно повишение на радиационния фон, засилен контрол на въздуха, водите и храните и евентуални ограничения върху земеделски продукти от засегнати райони. Световната здравна организация посочва, че при повечето хора извън непосредствената зона на ядрена авария или взрив не се очаква пряко радиационно увреждане, а рискът зависи от получената доза.

Ако бъде ударена Одеса

Одеса е значително по-близо — приблизително на 470 километра от София и още по-близо до Североизточна България. Поради това ядрен взрив там би бил по-тревожен за страната, особено ако е наземен удар по пристанището, военна база или друга крайбрежна инфраструктура.

И в този случай България няма да бъде достигната от самата ударна вълна. Рискът от радиоактивно замърсяване обаче би бил по-реален, защото разстоянието е по-малко, а въздушните маси от северното и западното Черноморие могат при определена обстановка да се придвижат към Румъния и България. Най-засегнати потенциално биха били Северното Черноморие, Добруджа и Североизточна България, но това изцяло би зависело от вятъра на различни височини, валежите и вида на взрива.

Дори тогава не следва автоматично, че България ще бъде изложена на опасни дози. Радиоактивният облак не се разпространява равномерно като кръг. Той образува сравнително тесен и променлив шлейф по посока на вятъра. Валежите могат да създадат отделни "горещи петна" далеч от мястото на взрива, докато други райони на сходно разстояние да останат почти незасегнати.

Какво би трябвало да се направи в България

При реален инцидент първата мярка би била непрекъснато измерване на радиационния фон и моделиране на движението на облака. Ако се очаква радиоактивно замърсяване, властите могат да препоръчат хората да останат в сгради, да затворят прозорците и външната вентилация и да следят официалните съобщения. Престоят на закрито, особено във вътрешна стая или сутерен, значително намалява излагането на радиоактивни частици. Американските здравни власти формулират основното правило като "влезте вътре, останете вътре и следете информацията", като при непосредствено преминаване на радиоактивен облак убежището обичайно е необходимо поне през първите 24 часа.

Не бива да се приема йод профилактично по собствена преценка. Калиевият йодид предпазва само щитовидната жлеза от радиоактивен йод, не защитава от останалите радионуклиди и може да причини нежелани реакции. Той трябва да се приема само след изрично разпореждане на здравните власти.

Следователно думите на Радев описват изключително сериозен риск от ескалация, но не означават, че евентуален единичен тактически удар по Киев автоматично би причинил радиационна катастрофа в България. При удар по Одеса рискът за България би бил по-висок заради близостта и възможното движение на въздушни маси над Черно море, но реалните последици могат да бъдат определени едва след като са известни мощността, височината на взрива, конкретната цел и метеорологичната обстановка.

ПП притеснена от Радев: От службите или от Кремъл знае за тактическия ядрен удар?

Навежда мисъл за война, а не за мир