Какво остана скрито в доклада за Северна Македония?

Европейският парламент прие доклада за напредъка на Република Северна Македония към ЕС с 461 гласа "за", като изтри текстовете за македонския език и идентичност - решение, възприето у нас като дипломатическа победа. Документът подчертава нуждата Скопие да проведе реформи в администрацията, правосъдието и да осигури конституционно признаване на българското малцинство.

Макар фокусът в публичните реакции да падна върху отпадането на формулировките за език и идентичност, важно е да се отбележат и другите съществени елементи от доклада. Европейският парламент призова Скопие да се дистанцира от концепцията за "Сръбския свят" - идеологическа доктрина, приписвана на Белград, която според документа подкопава суверенитета на Северна Македония и на целия регион.

Посочено е, че високопоставени представители на властта в Скопие не само не отричат тази доктрина, а напротив - открито я подкрепят и популяризират. Според текстовете "Сръбският свят" не се изчерпва с икономическа интеграция, а цели и промяна на държавни граници, обхващайки босненската Република Сръбска, Черна гора, Косово и Северна Македония.

МВнР се възмути от обидите на Мицкоски към Георг Георгиев, а РСМ привика българския посланик

България няма да толерира език на омраза, лични нападки и целенасочено подронване на отношенията между страните

Също така, Европейският парламент призова за отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС - стъпка, която дълго време бе отлагана или напълно игнорирана.

Това признание идва след години настояване от страна на журналисти, историци, активисти и хора с лична памет. В приетия доклад за напредъка на Северна Македония се подчертава необходимостта от достъп до тези документи като част от процеса на декомунизация и изграждане на стабилни демократични институции в Западните Балкани.

Темата дълго време бе табу. След разпада на Югославия, много от лицата, свързани с УДБА и КОС, не бяха разкрити, а често запазиха или дори увеличиха влиянието си в новите държави.

За разлика от други страни в Централна и Източна Европа, където досиетата на комунистическите служби бяха отворени, в повечето югорепублики се наложи култура на мълчание. Архивите - особено централизираният фонд, който се предполага, че се пази в Белград - остават недостъпни.

Обновена

ЕП прие доклада за напредъка на РСМ, но без споменаване на македонски език и идентичност

Доклада осъжда проекта "Сръбски свят" и отбелязва необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС

Последствията от това се усещат и до днес. В много държави от региона се наблюдава олигархичен контрол върху медиите, зависима съдебна система и странни кадрови решения в службите за сигурност. Отварянето на архивите е болезнен, но необходим процес. То не е акт на отмъщение, а на осветляване - прекъсване на мълчаливия съюз между старите и новите зависимости.

Европейският парламент сега призна, че този процес е част от евроинтеграцията. Не може да има устойчива демокрация върху покривка от забрава. Не може да има правова държава, когато миналото е заключено, а ключът - в ръцете на хора с интерес да остане така.

В този контекст не са неочаквани вчерашните изявления на министър-председателя на Република Северна Македония Християн Мицкоски.

В коментар след отстраняването на спорните формулировки от доклада на Европейския парламент, Мицкоски обвини България, че още от 1990 г. целенасочено се стреми към "унищожаване на македонската нация и идентичност".

По думите му, дори признаването на страната от България през 1992 г. е било акт със скрити намерения. Това говорене цели създаване на образ на вечен външен враг, вместо да адресира вътрешните слабости и отговорности на местните политически елити.

Малко по-умерено звучи изказването на лидера на опозиционния СДСМ, Венко Филипче, който призова за повече дипломация. Той подчерта, че именно стратегическата дипломация е довела до постиженията на Скопие в отношенията с Гърция и България през последното десетилетие.

Филипче призова за отказ от емоционални и конфронтационни реакции, настоявайки за сериозна и решителна дипломатическа борба за защита на интересите на Северна Македония и за път към откриване на преговорите за пълноправно членство в ЕС.

По думите му, оттеглянето от вече постигнатите договори би било вредно за страната и трябва да се надгражда върху тях с уважение към Копенхагенските критерии и европейските ценности.

Говореното в нашата югозападна съседка срещу България не е ново. То започва още от времето на маршал Тито. Но това време отдавна отмина и комунизмът и тоталитаризмът са затворена страница в Европа или би трябвало да бъдат. Няма да е лесно Скопие да заличи десетилетията на антибългарска риторика, но отнякъде трябва да се започне.

Мицкоски за Георг Георгиев: Той е мишка, аз съм лъв

Коментарът му бе провокиран от изказване на Георгиев по-рано същия ден