News.bg публикува текстовете ви без редакция...
По размера на своя БВП Китай вече изпревари Германия и догодина е възможно да задмине Япония – тогава социалистическата държава ще се превърне във втората по сила световна икономика, след тази на САЩ.
В началото на 1950-те години, БВП на глава от населението в страната е бил $51. Днес, въпреки че Китайската Народна Република нарасна от 540 млн. през 1952 г. до 1,3 млрд. жители, БВП на глава от населението, средно за страната, е $2800, а в големите градове достига $7000.
Ролята на Китай в съвременната икономика е огромна, и кога, ако не в годината на юбилея на КНР, си струва да поговорим за Поднебесната.
Да си припомним, че преди шестдесет години именно заявлението на Мао Дзе Дун за появата на новата държава – Китайска Народна Република, даде основание на САЩ да организират „икономическото чудо” на Япония, на Тайван и на Хонконг, пускайки продукцията на тези страни на своите вътрешни пазари.
Да си спомним, че желанието на Мао Дзе Дун за изграждане на собствена независима „технологична зона” доведе до излизането на Китай от аналогичната съветска зона, което не само наложи организацията на редица провокации на китайско-съветската граница (от която най-известна е тази случила се на остров Даманск), но и даде ресурс на САЩ, който им позволи да „прескочат” момента на обективното поражение в студената война в първите години от седмото десетилетие на двадесети век.
В началото Китай, с помощта на САЩ, а след това на Европа и Япония, активно вървеше в посока към изграждане на собствена технологична зона, въпреки че той имаше определени проблеми с един от най-важните параметри за съществуване на такава зона – самодостатъчната икономика.
Въпросът е в това, че основният мултипликатор на растежа в тази страна оставаше експортът (в най-голяма степен към САЩ), а това означаваше принципна зависимост от външния фактор.
И към началото на деветдесетте години на XX век, пред ръководството на страната възникна основният въпрос: да се върви ли към изграждане на собствена технологична зона (операция, която за последен път се удаде на Сталин през 30-те години на XX век), или да се направи опит за вписване в единствената останала, след разпада на световната социалистическа система, технологична зона – американската, получавайки единствено и само особен статут в нея, който по-късно даде на Китай определена свобода за маневриране.
Първият, от изброените проблеми, щеше да изисква решаване на задачата, която в СССР бе поставена и решена през 20-30-те години на миналия век, а именно – създаването в страната на потребителски пазар за високотехнологична (за своето време) продукция.
За селянина е абсолютно несвойствено да потребява външни ресурси (той живее в рамките на собственото си натурално стопанство), което означава, че са необходими радикални действия за промяна в неговата психология.
Първи Сталин, а по-късно и другите комунистически лидери в изостаналата част на Източна Европа, използваха колективизацията за постигане на тази цел – фактически без да „пипат” селянина в качеството му на носител на патриархални нрави, но и стимулирайки (но само в известна степен) неговото излизане от селото.
Тогавашната система създаде колхозите и ТКЗС-та (по-късно АПК) като един вид посредник между промишлеността и населението, структури, които станаха един от основните потребители на промишлена продукция в социалистическите икономики.
По този начин Сталин изкуствено концентрира капитал, намиращ се в раздробен вид в населението, въпреки че този процес бе осъществен по достатъчно жесток начин.
Да разгледаме един конкретен пример:
Ако разполагаме с население от 8 000 000 човека, като всеки от жителите има по 10 000 евро, то за нас има смисъл, да речем, от създаване на автомобилна промишленост в страната.
Обаче, ако населението ни разполага с по 10 евра на човек – не само автомобили, но и велосипеди не биха се продавали у нас.
Така че икономическият смисъл в действията по колективизациите в Източна Европа е напълно разбираем (но само за обективните икономисти, надживяли пропагандните догми).
Днешната ситуация в Китай е, в известна степен, по-особена. За разлика от СССР, който при изграждането си не е разполагал с никакъв достъп до външни пазари, при китайците той съществува по презумция (американския пазар).
Този фактор не доведе до необходимостта от разрушаване на патриархалния бит на китайското село и пренастройването му на нова вълна.
Китайското ръководство просто „изтегляше” от селата необходимата му за реформите работна сила, която по този начин практически веднага попадаше в съвсем различни условия и стандарт на потребление.
И всеки път, когато китайското ръководство, трябваше да приеме решение за преход към вътрешно търсене, то отлагаше решаването на проблема, и в крайна сметка прие окончателно да се откаже от изграждане на самодостатъчна технологична зона.
Каква бе главната причина за такова решение, дали страхът пред почти милиардното китайско селячество, което можеше да бъде изкарано от състоянието на „хомеостаза” само след сериозни катаклизми, или желанието максимално да се ускори процесът на технологична модернизация, а може би, нещо друго? Днес всичко това не е толкова важно.
Важно е друго – от края на 60-те години на XX век Китай трайно се вписа в американската система на разделение на труда, отказавайки се от изграждане на собствена такава.
Когато кризата започна (по-точно, когато стана очевидно, че тя ще започне), китайското ръководство се оказа в сложно положение. То обяви курс към преход за преориентация към вътрешните си пазари.
Но осъществяването на такава дейност изисква десетилетия, с които, и това е очевидно, китайците не разполагат.
А доколкото главният механизъм на днешната икономическа криза се съдържа в падащото търсене в САЩ (в т.ч. и на китайски внос), то ребром възникнат следните въпроси:
1.) как да се стимулира падащата икономика и
2.) какво да се прави с излишната работна ръка.
На първия въпрос, до момента, е избран отговор в рамките на тези механизми, които се прилагат и в останалия свят, т.е. върви се към помпане на икономиката с пари (в случая от натрупаните резерви) в огромни мащаби.
А на втория засега липсва ясен отговор, тъй като даже при успешно преминаване към вътрешно търсене (което е крайно невероятно), то ще предизвика падане на стандарта на живот в пъти, на най-активната част от населението в Китай.
В противен случай, ако преходът бъде неуспешен, проблемите ще бъдат още по-големи.
Да отбележим, че ръководителят на Китай Ху Дзинтао, в своята юбилейна реч даде ясен отговор на въпроса за това, с какви методи ще се решава възникналият проблем: по негово мнение само социализмът може да спаси страната.
Но какво ще се случи реално – това е голям въпрос, а засега Китай не само няма да стане локомотивът, който да изтегли цялата останала световна икономика, както предвиждаха някои експерти, но даже не е много ясно, ще може ли Поднебесната да съхрани своя статут на „световна работилница”.
tenseinsider
на 13.10.2009 в 11:03:37 #26Гриша Петела или проф Поповски,пишеш за хора които не познаваш.От написанотоси личи че си завислив комплексиран и параноичен асистент.Завиждаш на китайчето че кара кола за 250000$ а ти с неработещата съпруга и скромната асистенска заплата едва креташ.Комплексиран си защото търсиш жертви с които да компенсираш страданието си и си се спрял на китайците защото смяташ че са най беззащитни.Параноичен си защото смяташ че си толкова важен че може да бъдеш отровен от студентите ти.На асистенти не посягат приятелю.От всичко което си написал за китайците истина е само това че са много мотивирани.Така е мотивирани са и ще направят това което направиха японците и корейците.Наричаш ги свине, плъхове и говеда, защото са се опитали да те излъжат и да препишат.Къде студентите не преписват и не лъжат,сигурен съм че и ти си се дипломирал с преписване и хитруване.За сведение на всички които четат този форум без господин Петела или проф.Поповски,китайците са изключително етични и горди хора и това е в природата им и идва от конфуцианското им възпитание.Те никога няма да унижат достоинството ви но и тяхното трябва да се пази.Така ги е учил Конфуции преди 2560год.,никога да не правят на хората това което не биха желали да им се случи на тях.Господин "професора" очевидно не ги знае тези работи и си е създал врагове.Бъдещето принадлежи на Китай защото няма земна сила която да пречупи тези способни и трудолюбиви хора.
velikiat
на 13.10.2009 в 09:46:25 #25Obi-Wan
на 13.10.2009 в 02:54:09 #24Keep Walking, как можа в такъв кратък коментар, ако въобще може да се нарече коментар, да направиш две очевАдни грешки: сдържам вместо здържам и удари вместо одари! А иначе наистина филмът е breathtaking....а ти бягай да гледаш Трансформърс келеш с келеш...
вендета
на 12.10.2009 в 18:12:28 #23Гриша Петела, това е хубава да се сподели, но когато безспир се натяква за търпимост и толерантност м/у етносите и за повсеместната борба с/у расизма, и то най-силно прокламирана от САЩ, как ще се получи!? Разбирам стенанията и ревовете на нашето професорче - ибрикчийче, защото усеща как тези жълтурковци ще му съсипят спокойното живуркане(на него и на отроците му), което си е бил подсигурил, но уви! Ти знаеш ли колко чайнапипъл има в Сан Франциско....!? Трябва да знаеш, че е практически необратим процес и в геометрична прогресия се увеличава , така, че тези 50 години ,може и да се съкратят значително!
Obi-Wan
на 12.10.2009 в 14:03:14 #22Забелязал съм, че като стане дума за дрехи предпочитам на етикета да пише мейд ин Бангладеш, а като стане дума за техника - мейд ин Малейжа...Първият ми дигитален фотоапарат беше Сони мейд ин Жапан, така стана че се неложи след 3 години да си купувам 2-ри апарат, взех си пак сайбършот обаче вече пишеше мейд ин Чайна, еми....има разлика. За по-малко от година ми отиде батерията по дяволите, капачето на слота за батерията се разклати, въобще сглобката на японското сони е много по-солидна...Китай без западните технологии щеше да си е още на нивото на СССр-ските стоки....И е истина, че има по-качествено производство, но всичко е под шапката на западни технолози и инженери...Вече 2-ри мой познат заминава за Китай (от Канада) защото се мести производството там, но задължително ноухау-то си идва със западната компания...А иначе гледах филма на ББС "Уайлд Чайна", 6 серии, за китайската природа...останах без дъх!
tоkyo_red
на 12.10.2009 в 13:29:29 #21Ментета и пак ментета, да се забрани вноса на китайски стоки в ЕВ. Друго спасение няма. НР произвеждат РСта в Китай и нямат нищо общо с произведените в US или Ирландия. Нокиа имат фабрика там и нямат нищо общо с произведените в Германия, Унгария или Финландия. VW имат град там и голф + е една раздрънкана сглобка, по-зле и от сеатите в Испания. Извода е да не се внасят ментета. Да не говориме за химическите дрешки от илиенци и захарните дъвчици натъпкани с всичко друго, не не и с дъвка. ДГД китайците ДГД и ние с ментетата.
вендета
на 12.10.2009 в 12:34:35 #20Uau, интересно ми за някакви си две-три години, как леко полека и теб те запленява пропагандата и медийното зомбиране на странта в която си! И това твое твърдение, че американските и европейските стоки са с американски материали и технологии, съответно и европейски такива, е дискусионно! Е, бъди така добър и ми сподели, доволен ли си от американските стоки с чайна произход?! Бъди искрен !
Uau
на 12.10.2009 в 07:50:22 #19Китай е зависим от покупателната способност на развитите държави и не са супер гениални и изобретателни,както някои ги величаят.Китайските качествени стоки са лиценз на западни фирми а останалите боклуци се пласират в страните от третия свят където е и България.Така например американския WalMart произвежда в китай своите стоки защото там труда е много евтин,но това не означава че китайците са измислили и измислят стоките.Те са само едни бачкатори а технологийте и основните матеряли американски.Затова има голяма разлика в китайското в БГ и същото в Европа и САЩ.Южнокорейците са много по-изобретателни от китайците а за японците се знае че са номер 1.
newage
на 11.10.2009 в 19:36:48 #18Всички говорят за БВП и икономика, а защо никой не каза, че в резултат на реформите Китай стана замърсител No1 на Земята?
bahur
на 11.10.2009 в 12:04:48 #17Кефя им се на китайците, но 3 основни проблема приближават и мисля , че ще ги съборят: Липсата на ресурси, екологичната бомба и неминуемия процес на повишаване на стандарта на работната сила. Един нашенец ми разправя за посещение при бизнес партньора си в Китай. Заводът бил свързан с толпа връзка с малко градче, където живеят бачкаторите. Осигурен им е безплатно жилище, храна, дрехи, образование и други удобства - абе някакъв приличен стандарт. Заплата за крепостните селяни обаче нямало (всъщност имало, но било нещо около 5 долара на месец).
don
на 10.10.2009 в 22:24:36 #16Китаецът спестява , влага парите си в банката, после Китай като държава дава тия пари на САЩ под формата на кредит, САЩ ги влага във военната си промишленост, а за народа нищо не остава. Следва обедняване на американеца, невъзможност да погасява външния дълг, спиране на кранчето от Китай, пълен крах на САЩ...След 20 години американецът работи за китайската надница отпреди 20 години.
tenseinsider
на 10.10.2009 в 19:08:35 #15Световната финансова криза ще ускори китайската икономика. Тежките удари на световната финансова криза разбиха на прах икономическите амбиции на водещите световни държави,разрушиха се много "ефективни" стратегии и макроикономически модели на развитие.Правителствата на държави които до вчера бяха локомотиви на световната икономика едно след друго развяха бели знамена признавайки своята неспособност да достигнат планираните икономически показатели.Китай напротив,показва мусколите на своята промишлена и финансова мощ,заявявайки способността си да достигне през текущата година почти докризисния ръст на националния БВП.Действията на китайските власти са логични и своевременни.Има основания да се предполага ,че,колкото и да е парадоксално,безпрецедентния по мащабите и дълбочината си кризис е именно това състояние което е необходимо на Китай.Витае усещането че именно сега,в условията на принудителна преориентация от масиран експорт към усилено вътрешно потребление,на фона на мащабни инфраструктурни строежи и получаването на достъп до световните източници на суровини и ресурси,Китай готви плацдарм за решителен скок.Исползвайки съвременния икономически колапс и паниката на преките конкуренти като точка за опора,Китай кардинално ще измени съвременния световен икономически ред.
Civic Mundi
на 10.10.2009 в 17:36:37 #14Въпреки че е добре написан, този материял разглежда по доста опростенчески начин някои исторически и икономически факти. Автора претендира, че е ''обективен икономист, надживял пропагандните догми'', но цялата статия лъха на ''реален социялизъм'' и ''планирана икономика'' от 80-те години. Китаиският икономически подем в последните 15 години не е естествен еволюционен процес. Тои е резултат от наложени със сила промени, които разрушиха традицоинния начин на живот не само на китаиските селяни, но и на гражданите. Докато преди във ''изостанал Китаи'' всички работеха и ядяха дистатъчно, сега хората зависят от огромните фабрики, които висят на благоволението на запада. За това икономическата криза на запад има катастрофален ефект в Китаи. Всичко това води до огромни социялни проблеми, които прерастват в политически. Китаи е едно буре с батут.
chievo
на 10.10.2009 в 17:15:51 #13Регистриран на: 24.07.2009, 15:01 11. hydra | 10.10.2009 14:15 Не съм наясн с БВП. Ако Китай произведе един хляб за примерно 40 цента и САЩ един хляб за 400 цента, приема ли се, че САЩ са произвели 10 пъти по-голям БВП? Важно е, за колко се е продал хлябът, а не за колко е произведен. Ако се е продал за 4 долара в САЩ, и за 40 цента в Китай, да - това е 10 пъти повече БВП само от един хляб.
velikiat
на 10.10.2009 в 15:42:17 #12инвестиционния «Голдман Сакс» издаде доклад в 2003, че в близките години четири страни Бразилия, Русия, Индия и Китай ще завоюват позиции в света, по силни от позицията на голямата седморка, което с огромното им население ще елиминира влиянието на америка и европа, мда китай ще има 9,5% икономически ръст за настоящата година а краят на света, война, плосък свят на хоризонта на света, иха първо ще угаснат тихо енергийните ресурси на галактиката, после печалната съдба....
hydra
на 10.10.2009 в 15:15:38 #11Не съм наясн с БВП. Ако Китай произведе един хляб за примерно 40 цента и САЩ един хляб за 400 цента, приема ли се, че САЩ са произвели 10 пъти по-голям БВП?
бай Иван
на 10.10.2009 в 13:23:25 #10"ако населението ни разполага с по 10 евра на човек – не само автомобили, но и велосипеди не биха се продавали у нас. Така че икономическият смисъл в действията по колективизациите в Източна Европа е напълно разбираем (но само за обективните икономисти, надживяли пропагандните догми)." Доста повърхностно разбиране за икономиката.
tenseinsider
на 10.10.2009 в 12:04:13 #9Китай е във възход по много причини но две са особено важни,качествени хора и умно ръководство.САЩ и Европа си изпяха песента,бъдещето принадлежи на Китай.Учете китайски език,английски ще ви трябва само на "Околовръстното" или като се кланяте със салфетката.
mi6osp
на 10.10.2009 в 11:58:20 #8Първа световна война,втора световна война-причина и за двете е желание за преразпределение на световните ресурси в полза на бързоразвиващи се държави.. Трета световна-??
Leon
на 10.10.2009 в 01:36:28 #7mi6osp | 09.10.2009 18:10 Китай е единствената самодостатъчна държава в света-има необходимите ресурси и има население,което по принцип може да консумира произведеното гигантско количество стоки. Статията третира едната част на проблема на икономическия растеж на Китай-ниското вътрешно потребление и уязвимостта от външните пазари.Икономическият растеж на Китай обаче е свързан със страхотно замърсяване на околната среда. Именно екологичната катастрофа може да спре китайския икономически възход. Китайците са единствената империя,просъществувала 4000 години/ с прекъсване само 80г.-монголско владичество/. Толкова продължително съществуване на една държава може да се дължи само на умно и далновидно управление,което се демонстрира и сега. Дали обаче е достатъчно в съвременните условия? Точно ресурси не съм сигурен ,че имат достатъчно , защото са основен потребител и вносител на енергоизточници. А населението им не може да е консуматор като САЩ да речем - по две причини - първо стандарта им на живот е много по-нисък като цяло и второ - стоките които произвеждат не са ориентирани основно към собствения им пазар . А по времето на Великия Кормчия такива мъдри решения са вземани ,че като се сетя се чудя да плача или да се смея. В този момент са оцелели въпреки "мъдрите" решения ,а не толкова благодарение на тях. http://bg.wikipedia.org/wiki/Мао_Дзъдун