News.bg публикува без редакция коментара на Ивайло Калфин по повод оповестените вчера от Комисията по досиетата имена на дипломати, които имат досиета като сътрудници на ДС.

Поредният скандал в България! Комисията по досиетата пак се изпусна. Тази парадоксално създадена от държавата структура за разпространяване на класифицирана информация, направи истински удар, като публикува данните да връзките на български дипломати с разузнаването. Заедно с псевдоними, позиции в разузнаването, водещи офицери, дати и т.н.

На фона на ежедневните скандали, в България този въпрос едва ли ще предизвика особен интерес. След двадесет години надхитряване между мишоци и ченгета, както се пееше в една популярна песен, темата за досиетата е досадила до немай къде на повечето българи. Тя се е превърнала в дъвка на политиканстващи индивиди, които сами по себе си едва ли предизвикват особен обществен интерес. Но с досиетата от време на време успяват да си уредят малко медийно пространство, преди отново да потънат в дълбока публична забрава.

Впрочем като става дума за тези, които сами си дадоха изключителното право да бъдат единствени демократи, в срамния списък на въпросната комисия се вижда, че доста от т.нар. „демократични" политически назначения за посланици, са били свързани с ДС. И то не с разузнаването, а със службите за политическо доносничество в полза на комунистите. Затова - по-добре свенливо да си мълчат.

Публикуваният списък е далеч по-интересен за чуждите служби. Те вече си попълват информацията за мандатите и контактите на цитираните български дипломати. Оттам ще тръгнат много интересни анализи за местни лица и контакти. В някои страни това може да доведе до реални заплахи за живота и здравето на хора, които съзнателно или не са работили за България. За съжаление в унеса си да шестват из медиите, членовете на комисията не ги е еня за онзи член от закона, с който са създадени, който препоръчва да не се изнася именно такава информация.

Някой ще каже, че комисията по досиетата върши работа като тази на придобилата напоследък световна известност интернет страница WikiLeaks, която в името на свободата на словото огласи хиляди разузнавателни документи на Държавния департамент на САЩ.

Но такова твърдение едва ли би могло да бъде по-далече от истината. Защото за разлика от WikiLeaks, в българския случай говорим за държавна институция, която изнася чувствителна информация, а не за гражданска група за натиск.

Второ, Държавният департамент не планира да уволни дипломатите, на които е възлагал да събират разузнавателна информация, включително недопустимия от всяка гледна точка интерес към личните данни на стотици хора, в страните, в които американските дипломати са работили.

Свързани ли са дипломацията и разузнаването? Нека някой да посочи държава, в която това да не е факт! Трябва ли днешните разузнавачи, които понякога рискуват и живота си заради работата си за своята родина, да имат за обеца на ухото, че могат ей, така, да бъдат оплюти, а хората около тях - дискредитирани? Или по-добре да не допускаме появата на разузнаване въобще? Ами да - все ще се намери някой да ни пази!
Лично аз, без да съм бил свързан с каквито и да било тайни служби, изпитвам уважение към работата на разузнавачите и презрение към всички тези, които приемат или изпълняват закони, които разбиват разузнавателните служби.

Спомняте ли си за „онзи списък" с имена на български разузнавачи, предаден на турското посолство в София в зората на прехода? Явно има хора, които не са мръднали на йота оттогава. Те са готови да вършат мръсната си работа заради потупване по рамото и потриване на ръце от задоволство от страна на чуждестранни дипломати.
Толкова по-зле, ако някой реши да използва публикуването на този срамен пасквил, за да си разчиства лични или партийни сметки.