Морков за 1 милиард лева. Така накратко и илюстративно може да се обобщи серията от изявления, постинги в социалните мрежи и прессъобщения на строителния министър в оставка Лиляна Павлова, свързани със санирането на панелките ни.

Кратката хронология на "събитията" започва от привършването на едни пари, преминава през няколко уточнения и опровергавания, за да свърши със скучноватото и доста втръснало - ако ни изберете, ще дадем. И то преди въобще да се знае ще има ли избори, кога ще бъдат те, кой ще се яви на тях и т.н., и т.н.

Може да се тълкува и като сериозна липса на въображение, тъй като буквално вчера приключи кандидат-президентската кампания, на която се наслушахме на клетви, мантри и обещания.

Маньовърът на Павлова и аналитиците в ГЕРБ обаче би трябвало да изглежда изпреварващ. Като прибавим и това, че става дума за много пари и засяга бита и най-милото на по-средната ни класа, че и под нея - панелката, на теория "спецоперацията" на Павлова може да разчита на някакъв успех.

С тази забележка, че времето освен, че лекува, но и забравя и тъй като до изборите има "Х" месеца, то в ГЕРБ трябва да планират стройна медийна кампания за санирането, която периодично да влиза в действие.

Още повече, че в момента дните са пренаситени от събития - кое от кое по-интересно. Политици, ведомства, МВР и прокуратури буквално бълват новини, сред които санирането на панелки леко бледнее и ефектът е минимален.

Има обаче и едно "Но". БСП почти светкавично даде да се разбере, че няма нищо против санирането и е готова - разбира се като дойде на власт (звучи познато, нали), да продължи програмата, естествено с някои изменения и подобрения.

Не се съмнявайте, че и други политически играчи на идващите все някога избори ще прегърнат темата - кой, колкото може. Дори има шанс да станем свидетели на своеобразно наддаване (другата дума е надцакване), при което единият милиард може да започне да набъбва, право пропорционално на мераците за по-убедително парламентарно представителство.

Защото все си мислим, че сме се наслушали и нагледали на всичко, а то така наречената ни родна политическа класа все успява да ни изненада.

Преди всичко обаче не е зле партийните централи да ни оставят да си починем малко. От избори, от вотове, от референдуми, оставки, правителствени и политически кризи, мажоритарни и пропорционални изборни системи...

Нека си поемем дъх докъм края на януари, за да можем след това с нови сили да тичаме подир моркова.