Публикуваме коментара на журналиста Явор Дачков от профила му във фейсбук с негово съгласие и без редакторска намеса. Изборът на заглавие е на News.bg.

Мисля, че Боршош направи максимума за НДК и има талант за това. Даже направи чудеса, защото е енергичен и играч. Което не е трудно да се прави с чужди пари и седуктивна природа. Той купуваше влияние, но поради вроден вкус го правеше през артисти, а не през футболисти, което не е качествена разлика. Факт е, че преобрази НДК. Факт е, че го направи, за да краде и че парите в един момент свършиха. Както свършиха и парите при социализма. Нямам илюзии, че ако вместо Боршош на това място беше Границки, който да раздава щедро пари на Искра Радева, Мишо Белчев, Антон не знам си кой от време разделно и цялата комунистическа потрес воглаве със Светлин Русев - всички сегашни защитници на Боршош щяха да запалят НДК и себе си от ярост, а сегашните му противници комунисти да казват, че това е истинската култура.

На мен това ми е пълен потрес. Няма култура нито в едните, нито в другите, най-малкото в НДК. Това е малоумна, неспасяема за култура сграда, в която ходя по принуда. Единственият добър мениджмънт е там да се правят конгресни и партийни сбирки. И да се печелят добри пари от това, което изисква съвсем друг стил и мироглед. Профи.

Типът Боршош е съвсем друг - Господин за един ден, което ми е симпатично в него. Като всички замогнали се български бутафори, на които съдбата е напълнила изненадващо джоба, докато им взема и малкото ум, той се юрва да краде през културата. Преди да се домогне до НДК крадеше от Мариус Куркински и Камен Донев. Вкусар. В същото време се замогна от бизнес с Васил Божков, Антоан Николов и Делян Пеевски. Проби от нищото, което означава, че има талант.

Проблемът на тези хора е, че в един момент си вярват и се опитват да институционализират гламавия си български късмет и случаен вървеж. Боршош беше Людмила Живкова за две години. И го разбирам. Не мога да разбера онези, които се хвърлят на амбразурата, за да го защитават, след като е ясно, че е пирамида, която ги е използвала за прикритие, лустро, луксозно и артистично алиби и т.н. Те не са му задължени. Не са вземали негови пари за труда и изкуството си, а държавни, т.е. на всички ни. Възползвали са се от момента, но не осъзнават, че не той им е правил услуга, а те на него.

Аз ненавиждам Живков, комунизма и всичко свързано с този модел на управление. Не само от честолюбие, защото е под достойнството ми и е естетически потрес, а и поради дълбоки убеждения, които няма да излагам сега. Това, което ме потриса в протестърите е комунистическата им реакция по случая. Бранят мошеник, който им подхвърля подаяния, за да си пази властта. Това ме скандализира, не друго.

Впрочем, мога да напиша доста по-добра апология на Боршош от тази, че е махнал гащите на Христо Друмев и ги е заменил с гащите на Ваня Щерева, както и от всички баналки в стил "НДК вече не е същото". НДК винаги ще бъде същото. Това е ужасно архитектурно творение, което не става за култура поради фундаменталното разминаване между идея и онтология, а най-вече с тоталното разминаване с естетиката.

НДК е грозно. И по дух и по форма. Няма как от него да се роди лебед, нито да се откъсне перо. Това е изнасилена работа. Сигурен съм, че и най-големите му искрени защитници знаят това.

НДК е Кремиковци на културата. Пролетарско изделие. Струг на социалистическото въображение. Място, което не може да те привлече с дух. Материален остатък от амбицията на правешкото семейство, което диктуваше всичко в България в продължение на 35 години.

Тодор Живков е феномен на комунистическата диктатура от селски тип, какъвто е българския контекст. Дъщеря му е разбрала, че има и други светове извън Правец, и е дала всичко от себе си още на първата си среща с духовността. Тюрбан, Рьорих и прочие. В резултат на това се е пръкнало НДК - соц. дизайн на летяща фруктиера в центъра на София. Футуристичният хоризонт на архитектите от онова време. Впрочем в Брюксел е пълно с такива безвкусици. Тук обаче НДК е окултно, комунистическо и бездарно място, строено заради амбицията на комплексираната и налудна дъщеря на селския диктатор. На никой нормален човек краката му няма да го заведат там. Той е толкова духовен притегателен център, колкото бяха ескалаторите на ЦУМ по времето на соца. Баба Людмила в центъра на София. И тя впрочем, като баба Ванга е изографисана бездарно от Светлин Русев.

Доживях да я бранят хора с претенции за "градскостта". Капитал лайт: Трибют за Людмила Живкова. Разградски снобизъм. НДК е място за бездарни председателства на ЕС, конгреси, дискусии за ролята на педерастите и лесбийките в съвременния свят (в миналото - на жените и младежите), но не и за театър, поезия, музика и т.н.

Боршош е талантливо олицетворение на тази посткомунистическа мистификация. Че и НДКазанова се извъди. Да умреш от кич. Кич, кич, кич и нищо друго. Никаква култура, никакви илюзии за красивото, доброто и вечното. Никакво "все пак направи нещо". Да ви имах взискателността, умна и красива.
Той наистина ми е симпатичен, защото ми е ясен и го разбирам, но хората, които харесвах довчера? - вече не знам. И това е единственият ми мотив да се паля по тази тема.