През последните седмици в управлението се изви кратка политическа буря в чаша вода, но многозначителна, тъй като става месеци преди парламентарните избори. В управляващата коалиция страстите се нажежиха покрай идеята на ВМРО за създаване на доброволни формирования към МВР. Идеята не излезе от сградата на парламента, тъй като мнозинството депутати я отхвърлиха или многозначно се въздържаха. Предложението не е от вчера и почти бе на път да се реализира, но депутатите от ГЕРБ се отметнаха от първоначалната си подкрепа. Това пък даде повод на патриотите да изрекат за пореден път заплахата предсрочно да напуснат коалицията. На последвалия Коалиционен съвет не бе постигнат консенсус, като дори и не стана ясно точно какво е обсъждано, а идеята се разми и отложи за следващите месеци - удобно именно за предизборна политическа употреба.

Какво всъщност представлява идеята. Доброволните отряди бяха включени към промените в Закона за МВР. Те трябваше да бъдат обучавани от Министерството, като правомощията им съставляват предимно съдействие на органите на МВР в борбата с битовата престъпност главно в малките населени места. Целта беше да се подпомагат полицейските органи чрез проверяване на лични документи и арест при необходимост, а впоследствие това отпадна и функциите им бяха ограничени до снемане на самоличност.

Идеята за доброволни отряди се губи далеч в миналото, присъща е на тоталитарните режими. В периода 1956-1990 година в България е позната паравоенната организация "Доброволни отряди на трудещите се" (до 1960 г. с наименованието "Въоръжени работнически групи и отряди"). Подобно на идеята на ВМРО, но в различна политическа обстановка, през 60-те години на отрядите се възлагат полицейски функции - за опазване на обществения ред и борба срещу битовата престъпност.

Доброволческата мисия е изключително благородно деяние, за което не е необходима специфична подготовка. За подобни героични прояви законодателят е формулирал в Наказателния кодекс далеч не съвършения (и както практиката е показала - доста противоречив) чл. 12а, който урежда положението на гражданин, задържал престъпник, до неговото предаване на съответните органи - по-познато като граждански арест. Очевидно на всеки гражданин е предоставено право при конкретни обстоятелства да извърши доброволни действия в полза на обществото и държавата. По-любопитен факт е, че използването на доброволни сътрудници от оперативно-издирвателните органи е формулирано в чл. 13 на Закона за МВР. При наличието на тези факти възникват някои въпроси. Какво налага създаването на т.нар. доброволни отряди и целта на ВМРО наистина ли е насочена към охранителна дейност и борба срещу битовата престъпност?

Всъщност държавата ни не изпитва недостиг на полицаи (според данни на Евростат сме на 14-о място в ЕС - близо до средния стандарт за Съюза, по брой на служители на глава от населението) и това също не може да бъде обосновка. По същество идеята е не само ненужна, но и необоснована. Всяка промяна в структурите на правоохранителните органи би нарушила функционалността им.

Но какво е необходимо да се направи, за да се подобри тя? Предложения и промени са необходими, но от друго естество, както коментира и министърът на вътрешните работи Младен Маринов: "По отношение на използване на доброволни отряди за извършване на полицейски действия, смятам, че трябва да вървим в друга посока, да укрепваме състава на полицейските служители".

Как да бъде укрепен този състав, след като да си полицай, вече се асоциира с нещо твърде непрестижно. Детските представи, които развълнувано пламтяха за героичната полицейска професия, като че се изпариха. Възстановяването на престижа на една от най-значимите професии в обществото трябва да е приоритетна цел. Усъвършенстването на сегашните служители е далеч по-необходима мярка от създаването на паралелно звено, което тепърва ще трябва да се обучава.

"Смятам за далеч по-продуктивно да се разчита не на ентусиазма на членове на доброволни формирования, а на професионализма на добре обучени, добре екипирани и високо мотивирани полицейски служители. Убеден съм, че когато става дума за борба с престъпността и опазване на обществения ред, усилията на държавата трябва да бъдат насочени тъкмо в тази посока - подобряване на обучението, усъвършенстване на екипировката и повишаване на мотивацията на професионалистите. Разбира се, не подреждам трите фактора по важност, а и едва ли е възможно такова подреждане" - така коментира предложените промени Валентин Попов, председател на УС на Синдикалната федерация на служителите в МВР.

Красноречива и ясна е гледната точка на отговорните лица в системата на МВР. Не само че няма нужда от доброволни формирования, социалистически отряди или шайка псевдозащитници на обществото и гражданите, ами има крещяща необходимост от промени, които никой не предлага.

Ако върнем лентата към недалечното минало, ще си припомним горчивия опит със сходни, но не и узаконени, доброволни отряди. През 2016 г., когато бежански вълни пресичаха границата ни с Турция, някои самозванци, самоопределили се като "цивилни отряди за защита на българските майки и вярата", обикаляха границата и връзваха емигранти със свински опашки, като впоследствие им нанасяха побой и претърсваха личните им вещи. Какво излезе наяве. Въоръжени като хайдути млади мъже пазят родната граница. Само че след претърсването и липсата на открити ценни вещи, без да бъдат уведомени съответните органи, емигрантите са пуснати по живо, по здраво. На единия от "защитниците на нацията" бе повдигнато обвинение за противозаконно лишаване от свобода и притежание на високорискови наркотични вещества, макар и впоследствие при съмнителен съдебен процес да беше оправдан. Министърът на вътрешните работи тогава (Румяна Бъчварова) коментира, че това е преднамерена самоизява и се използва като провокация към МВР, целяща да покаже слабостта на държавата. Премиерът също се застъпи относно недопустимостта на деяния отвъд закона и превишаването на права.

Ретроспективно отчитаме няколко негативни елемента на т.нар. доброволни отряди. Без значение от законовата им формулировка, възможността да бъдат използвани като параван за извършване на всякакви незаконни действия е явна. Самоуправството и превишаването пределите на правомощията са обективна последица, въпреки изричното уверение, че са взети мерки за това. Няма никаква гаранция, че въпросните формирования ще бъдат обвързани с идилията за блюстители на закона и няма да преследват свои користни цели. Личната изгода ще надделява над призванието да се следи зорко за обществения ред, най-малкото защото доброволните отряди няма да бъдат на щат, тогава кому би било изгодно? В опитите си да предпазим обществото от престъпност ще му създадем по-благоприятни условия да я осъществява, че дори под прикритието на закона. Накрая ще изпаднем до положението, че не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дали обаче създаването на доброволни отряди не е опит за провокация към МВР? Някой да сочи с показалец като сополиво цигане, че органите не си вършат работата, та, видиш ли, ще ги вържем подобно афганистанец със свински опашки, като им турим едни доброволни отряди, белким преборим битовата престъпност.

И така, очакваме с интерес развитието на интимните отношения в коалицията, за да разберем каква ще е съдбата на "нероден Петко", за когото плачем. Междувременно от предизборните широки ръкави бе извадена и развята и идеята и за доброволната казарма.