За мен Левски означава много. Свързан съм по пряк и косвен начин с тази личност, защото самият аз съм от Карлово. Затова приемам построяването именно на негов паметник като кауза и възнамерявам да стигна до край.

Левски е един от малкото личности в историята на България, които имаме и не бива по никакъв начин да бъдат опетнявани, напротив - трябва да държим на тях, за да знаем кои сме и откъде произлизаме.

По време на криза, трябва да се обърнем към корените си и да знаем кои сме. Кризата е в мисленето ни и поради това, ние променяме своето ежедневие и бит: ставаме по-комерсиални, по-материални, вместо да живеем като истински човеци. Но именно по време на криза, трябва да се обърнем към историята, защото тя е нашата инвестиция в бъдещето. Да извадим от нафталина паметта на България и историята на великите личности на страната ни. Защото за да ни има днес, да дишаме, да ходим по улиците, за това е допринесъл един голям българин като Левски.

В този смисъл построяването на паметник на Васил Левски е част от пътя към нашето израстване. Точно във време на политическа, духовна и човешка криза, в която се намираме, това ще бъде нашата Голгота като нация...

Затова призовавам всички българи да бъдат съпричастни към една такава идея, да дадат частица от себе си, от сърцето си, от душата си, за да може образът на Левски да остане далеч в бъдещето. Един такъв паметник е част от промяната, която предстои. Важно е да си част от този народ, а този народ дължи на Левски много. Затова трябва да успеем с тази инициатива. Сигурен съм, че ще успеем. Ако не - целият български народ - една част от него ще направи всичко възможно това да се случи. И то - ЩЕ се случи...

Ако днес Левски погледне България, най-вероятно щеше да каже на българите: „Какво правите? Аз за какво умрях? Опомнете се". Просто знам, че това, което щеше да види, изобщо нямаше да му хареса. И мисля, че ние самите сме си виновни за това. Нека бъдем така добри да успокоим духа му и да му дадем дължимото. Трябва да осъзнаем, че историята на България не започва от нас и че България я има, благодарение на онези, които са живели преди нас.

За финал искам да съм ясен: най-важното в идеята за този монумент е, че българите ще трябва да се обединят, за да го случат. Въпросът е доколко ние, българите имаме самосъзнание да бъдем единни поне в едно нещо. Да се обединим, заради една такава безспорна личност. ТОВА ще бъде - успех и част от промяната. Това ще бъде огромна стъпка към оцеляването на България. Дай Боже да се случи. Аз ще бъда до край в тази инициатива и ще направя всичко възможно това да се случи.

Станете част от изграждането на най-големия български паметник и от историята. Разберете как на www.pametnik.bg