Публикуваме без редакторска намеса коментар, изпратен ни от Marieta Ilieva–Piegeler на редакционния имейл.

Всеки, включително самият германец, знае, че през 40 -те години на 20 век Хитлер по най-безумен начин запокитва страната към единия край на махалото на историята. Една неразумна крайност с дългосрочни последици. Но не всеки знае, включително и не всеки германец, че 80 години по-късно Меркел се е засилила към другия, противоположeн край на махалото, което е същата грешка, само че с друг знак.

Заради това неведение и в знак на благодарност към щедрите дoмaкини, посрещнали ги с welcome, придошлият милион и нещо мигрaнти e направил така, че в много германски градове традиционният февруарски карнавал по улиците се провежда /ако изобщо се провежда/ по различен начин - с истински полицаи наоколо, a не с маскирани, както и че жените се налага да започнат уроци по карате.

Ей, така, между другото се информира и за бомба, подготвяна грижливо и с любов от едно мюсюлманско семейство, предназначена за подобни събирания. Цялата работа цъфна поради чистата случайност, че единият от продавачите на химическите елементи се позамислил над исканото количество и се обадил в полицията. Ами ако не беше - просто един от многото въпроси, пред които днес Германия е изправена без самата да подозира това.

Най-любопитният момент по време на последвалия съдебен процес е, че „бомбаджията“ отказва да стане прав, както е редно в нашия свят при влизането на съдията. На намека да го стори турският му адвокат /вероятно син или внук на дошлите по-рано "гости", получил безплатно образование и работа, за каквато в родната Анадолия не би и сънувал/ обяснява, че вярващият можел да става прав само пред своя бог.

Когато говорим за толерантност и свобода на словото и вярата, да споменем за партията Алтернатива за Германия. Тя е единствената, която иска промяна в здравомислеща посока, но преднамерено и систематично e оклеветявана при всяка своя стъпка. Например, макар и рядко, повикват неин представител в телевизионно предаване, но го обграждат с куп словесни противници. Понеже съотношението не е в негова полза, той често изтърва някоя непремислена дума, след което вече тази дума се тиражира и развява многократно без да стане и дума какво той наистина важно е казал.

За радост, нещата в южната част на страната не стоят така. Министър-председателят на Бавария Зеeхофер върви в противоположна посока на официалната си, така да се каже, съпартийка Меркел. Няма как и да е доволен от госпожата, която вече очевидно мисли за стoлa си и е готова мило и драго да даде, за да не го загуби като същевременно упорито не иска да признае грешката си.

Турският президент е наясно с това. Меркел е направила така, че негов да е ходът сега. Тя няма отговор на въпроса защо от богата Саудитска Арабия, единоверци - братя на мигрантите, не се иска и цент, не се поиска подслон! Или техните пари са само за нови и нови джамии и за осъществяване на планирания арабски халифат в Европа?!

С една дума, хер Зеехофер не се затича към Турция, за да проси за помощ и същевременно да раздава европейските милиарди, а си позволи да посети Русия и стисне ръка с Путин. Нещо, заради което медиите веднага запищяха, че не било в правомощията му. Не е изненада. Различна позиция рядко се показва открито, ако се появи, или ще бъде съсипана с всички възможни старателно подготвени журналистически трикове, или ще е потайна и невидима.

През 2016 г., тук, в Германия цензурата си съществува такава, каквато я познаваме всички ние от соц- блока.

Най-смешното по повод Кьолн например, освен няколкодневната паника да се съобщи ли на пресата или не, беше обяснението, че онези момчета просто са се объркали, защото произлизали от "различна културна" среда, /ех, пък как ни пада на сърце тази фраза!/ , не знаели как да се държат с жени, ние неправилно сме ги разбрали и агресивно сме реагирали. Ами, трябвало да им се обясни и толкова. Те ли ??? Те знаят всяка възможност как се развява байрака тука свободно, на гърба на германеца, омаломощен от дългогодишно мозъчно обработване върху думите национализъм и толерантност. Нещо повече - те са научили всичко за Германия, още преди да са потеглили и връзките им с източниците не са прекъснали и за миг. Лепни на един германец етикета "нацист" и ще го видиш да се разтича. Трудолюбив, организиран, интелигентен, но комплексиран народ.

Какво друго да каже човек, като види учебника от така наречения курс по интеграция /още една от любимите измислени думи/, където разделът история на Германия започва със загубата на първата световна война и основно се занимава с холокоста и концлагерите. Сякаш по хилядолетната история на останалата част от човечеството , изпълнена с войни и убийства, са поникнали само рози.

Нищо друго ли няма в историята на Германия, пита ли се днешният германец още за това или вече не? Усещам, все пак, един слаб анти-меркел трус под краката си.