Войната в Украйна бушува вече повече от 4 години. Още в самото начало на конфликта ЕС възприе подход с налагането на санкции срещу Русия за проявената й агресия към Украйна. През юли 2026 г. ЕС прие 21-я пакет санкции срещу Москва. Друг е въпроса дали санкциите ударят по-тежко руската икономика или европейската.

Последните санкции са насочени главно към финансовата система, криптоактивите и енергетиката на Руската федерация. Рестрикциите включват и визови ограничения. Освен това бе разширен санкционния списък. В него бяха включени около 218 физически и юридически лица.

След изборите на 19 април на власт дойде правителството на "Прогресивна България". Формацията на Румен Радев спечели пълно мнозинство в парламента, нещо невиждано от близо 30 години. Това даде тон за лека промяна на българската позиция спрямо санкциите срещу Русия.

Българският министър-председател се намира в деликатна ситуацията, където трябва да балансира между европейското единство и националния интерес. Още от времето си като президент Радев защитава позицията, че войната в Украйна няма да се реши на бойното поле и трябва да се заложи на дипломацията. По отношение на последните санкции той изрази сериозни възражения. Причината за това бе включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък.

Българският премиер обяви, че страната ни няма да подкрепи санкциите в този им вид. Той дори изрази готовност да наложи вето. Опозицията в България критикува остро неговото намерение, като подчерта, че Радев се опитва да отклони България от европейския й път.

Позицията му е в контраст на политиката, водена от предходните правителства, подкрепящи безусловно санкциите срещу Русия. Това породи съмнение, че Радев може да се превърне в троянски кон в ЕС и подобно на бившия унгарски премиер Виктор Орбан да започне да блокира действията на блока срещу Русия.

Радев и Орбан използват сходни аргументи, поне на пръв поглед. И двамата споделят мнението, че санкциите причиняват по-тежки икономически вреди на Европа, отколкото на Русия. И двамата лидери изглежда, че поставят страната си на първо място. Разликата е, че докато Радев изразява готовност да наложи вето, ако сметне за необходимо, то Орбан вече го е правил, и то не веднъж. Това превърна Будапеща в трън в петата на ЕС.

Основната разлика между Орбан и Радев е в действията им. Бившият унгарски премиер превърна позицията си в инструмент за натиск, докато това не се забелязва при Радев на този етап. Пример за това е блокирането на заема от 90 млрд. евро за Украйна до възстановяването на доставките на руски петрол за Унгария по петролопровода "Дружба", изтъргувано от Будапеща.

Докато мнозина очакваха Радев да влезе в обувките на Орбан и да блокира 21-я пакет санкции срещу Русия, изненадата дойде от другаде. Гърция спъна санкциите. Атина поиска ЕС да смекчи вече договорените ограничения върху доставките на руски втечнен природен газ. Това проточи дискусиите. Неочаквано, Италия подкрепи българската позиция и също се обяви против включването на руския патриарх в санкционния списък.

В крайна сметка в края на юли 2026 г. санкциите бяха приети, а Гърция получи отстъпки. Румен Радев пък остана доволен от това, че ЕС уважи резервите на България към 21-ия пакет санкции.

На този етап няма белези, че Радев се превръща в новия Орбан или пък ще бъде троянски кон в ЕС. Не се вижда и рязък завой в геополитическата ориентация на страната. Действията на Радев са опит да се покаже гръбнак, а не безусловно да се върви по линията, начертана от Брюксел. Той не поставя под съмнение европейското единство. Този подход неминуемо ще спечели доста врагове на Радев, но е шанс да покаже, че България също може да тропне на масата, когато интересите й са застрашени.

Дали това може да бъде дългосрочна политика, която да донесе ползи на страната, предстои да видим.

ЕС одобри 21-вия пакет санкции срещу Русия

ЕС одобри 21-вия пакет санкции срещу Русия

Гърция е получила отстъпки