„Скорпиънс" заслужаваха див купон за сбогом. Възторжена публика. Напираща енергия. Мексиканска вълна. Светлини по трибуните. Фенове, които пеят заедно с бандата и аплодират дори след като прожекторите са угаснали.

Момчетата, които възпяха вятъра на промяната, го заслужаваха. Не се получи.

Обстановката накратко:

Някой реши да направи концерта на абсолютно нелепия стадион „Академик-Плиска ".

Влизаш и вместо върху трева стъпваш в кал. Почти няма трибуни, а доколкото ги има са горе-долу на едно ниво с терена. При това оградени с високи решетки, чувстваш се като в кошара. Каква ти мексиканска вълна!? И изобщо - къде сме попаднали?

Кулата с техниката, доста широка за мащабите на стадиона, облепена с непрозрачен винил, е разположена сравнително близо до сцената и скрива голяма част от нея. Точно зад кулата започват четири редици с тоалетни, заемащи централната част на  стадиона, практически по цялата оставаща дължина на терена. След ВИП-зоната публиката е разделена на два ръкава - с грамада от кенефи помежду им!

Хората са леко объркани и реагират необичайно вяло на подгряващата банда „Ахат".

Започва да вали и няма намерение да спира. Не се продават дъждобрани... Е, рокманиаците сме издържливо племе. Паузата се точи доста дълго, но търпеливо чакаме „Скорпиънс" с надеждата да отвеят унинието от тягостния пейзаж с кенефи в центъра.

Ето ги! Идват с дух и сърце, и с допълнителна доза настроение заради рождения ден на китариста Матиас Ябс. Започват със "Sting in the tail" и продължават с хитове, които от години палят рокфеновете.

Иска ни се да се появи онази невероятна магия, която витае между бандата и публиката, и кара феновете да реагират в абсолютен синхрон на всеки звук и жест от сцената, да дишат като един, да пеят и крещят до пълна загуба на глас.

Не се получи. Даже емблематичната „Wind of change" не можа да отприщи потиснатата енергия на публиката. Нито трогателното "Happy birthday" за Матиас Ябс.

Накрая се уплаших, че може да ги пуснем да си тръгнат без бисове от прощалния си концерт. Слава богу, върнаха се. С българското знаме. Подариха ни "Rock you like а hurricane" и „Still loving you", и поне донякъде надвиха летаргията. На финала.

Still loving you... „Скорпиънс"! Винаги ще ви обичаме, но не успяхме да ви го кажем по подобаващ начин.

Не са виновни феновете. Нито дъждът (и друг път ни е валяло по стадионите). Безумната организация уби настроението. Мизерният стадион, нелепо оформеното пространство, което разделяше публиката, липсата на нормален визуален контакт със сцената, около която дори нямаше изнесени видеостени...

Абе хора, ако никога не сте организирали такова събитие, поне не сте ли ходили по концерти? Не обичате ли рока поне малко?

Много ми се искаше да разкажа друга история за прощалния концерт на „Скорпиънс". Но не мога.