Въздействие на демокрацията върху образованието

Публикуваме текстовете ви без редакция

Една от най-големите социални промени, донесени от демокрацията, е разпространението на образованието.

В прогресивните страни система за всеобщо, задължително и безплатно обучение направи от образованието право по рождение на всяко дете - за разлика от образованието в преддемократичната ера, когато то е монопол на привилигированото малцинство.

Тази нова образователна система става един от основните социални идеали на всяка държава, която се стреми към почетно положение в съвременната световна общност на нациите.

Когато всеобщото образование се въвежда за първи път, тогавашното либерално обществено мнение го приветства като триумф на справедливостта и просветата, от който се очаква да доведе нова ера на щастие и благосъстояние за цялото човечество.

Но тези очакваниея, сега се вижда, пренебрегват няколко пречки по този широк път към хилядолетието и в този случай - както става толкова често - непредвидените фактори се оказват най-важни.

Една пречка е неизбежното обедняване на резултатите от образованието, когато то става достъпно за "масите" за сметка на откъсването им от традиционната културна среда.
Добрите намерения на демокрацията нямат магическа сила. На масово произведената ни интелектуална храна липсват вкус и витамини.

Друга пречка е, че се търси сметката, щом те са достояние на всички. Под социален режим, при който образованието е ограничено само за тези, които или са наследили право за него, като социална привилегия, или са доказали правото си на него с изключителна надареност за прилежание и интелигентност, образованието е перла, която се купува на всяка цена.

Нито един от двата случая то не е средство към определена цел - инструмент на светски амбиции или на фриволно развлечение. Възможността да се извлече полза от образованието като развлечение за масите - и за печалба на предприемчивите личности, които го осигуряват - възниква едва след въвеждането на всеобщото първоначално образование и тази нова възможност въздига третата пречка, най-голямата от всички.

Едва хлябът на всеобщото образование е хвърлен във водата, когато стадо акули се вдига от дълбините и разкъсва хляба на децата под самите очи на образователите.

В историята на образованието в Англия датите говорят сами за себе си. Сградата на всеобщото образование е завършена в общи линии със закона на Форстър от 1870 г. А жълтият печат е изобретен двадесет години по-късно - т.е. тогава, когато първото поколение деца от националните училища са придобили достатъчна покупателна сила - по хрумване на безотговорен гений, предугадил, че трудът на образователния филантроп, даден с любов, може да даде царски печалби на вестникарски магнат.

Тези смущаващи реакции на въздействието на демокрацията върху образованието привличат вниманието на управниците на съвременните набедени тоталитарни национални държжави.

Ако вестникарските магнати могат да правят милиони, като дават празно развлечение на полуобразованите, сериозните държавници могат да извлекат - не пари вероятно, но власт от същия източник.

Съвременните диктатори детронират вестникарските магнати, а грубото и унизително лично развлечение заменят с груба и унизителна система за държавна пропаганда.

Сложният и находчив механизъм за масово заробване на полуобразовани умове, изобретен за лична печалба под британския и американския режим на икономическа свобода, просто се заемат от управниците на държави, които използват умствени похвати, подсилени от киното и радиото, за своите злокобни цели.

Така в страните, където е въведено демократично образование, хората са в опасност да попаднат под интелектуално тиранство, търсено или за лично облагодетелстване, или от обществена власт.

Ако душите на хората трябва да се спасят, единственият начин е да се издигне равнището на масовото образование до степен, когато получателите му ще придобият имунитет против поне особено грубите форми на експлоатация и пропаганда.

Едва ли е нужно да се казва, че това не е лека задача. За щастие има някои безкористни и ефективни образователни агенции, занимаващи се днес с това, както и лекторите в университетите на много страни.