Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отново стана „ябълката на раздора” в пленарна зала.

След като депутатите три часа почти мълчаливо, спокойно и скучновато разглеждаха и гласуваха на второ четене текстове от бюджета на Здравната каса за следващата година, преходните и заключителни разпоредби в бюджета успяха да ядосат опозицията от „БСП Лява България” и да скарат народните избраници.

С тези разпоредби парламентът променя Закона за здравното осигуряване и най-вече работата на НЗОК.

„Бюджетът на НЗОК стимулира корупцията”, отсече лидерът на левицата Михаил Миков. Социалистите се ядосаха от текстове в закона, според които директори или само упълномощени служители на касата могат да извършват проверки в лечебни заведения.

„Много е важно да имаш приятели в Здравната каса, да имаш политически протекции, да има частни лечебни интереси”, отбеляза социалист номер 1. Той постави въпроса защо са необходими чиновници в НЗОК и сам отговори – „за да има корупция”. „Проверките на лечебните заведения трябва да се извършват по обективен принцип, а не само тогава, когато прецени директорът или пък упълномощено от него лице”, поска Миков.

Той обърна внимание и на това, че в родното здравеопазване и с този бюджет на НЗОК има неравно разпределение на парите за болните в страната. „Видинският болен е два пъти по-здрав от монтанския болен. Това е действителността в българското здравеопазване”, посочи лидерът на столетницата.

Споменаването на болните в Монтана накара депутата от ДПС Петър Чобанов да вземе думата и да обяви, че като народен представител от Монтана иска да разбере дали Миков е поискал с това си твърдение по-малко пари за монтанския болен.

„Чух обезпокоителни неща за рекет, плащания под масата, ако имате такива данни, то вие трябва незабавно да сезирате българската прокуратура”, се обърна към Миков и народният представител от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров. И той коментира проверките на болниците, като посочи, че в България има над 2 млн. здравноосигурени българи, които с едно кликване в интернет могат да поискат проверка на болници или пък на отделни лекари.

„Не знаех, че целта на закона е разходка на пациентите до Здравната каса”, му отговори Михаил Миков и предложи на патриота: „Може би след това ще предложите на възрастните хора във вашия регион да си купят по един компютър или пък вие ще им подарите, за да може с кликване на контролират работата на НЗОК”.

След този дебат народните избраници приеха и на второ четене бюджета на НЗОК за следващата 2016-та година.

За здраве догодина ще бъдат отпуснати 3.2 млрд лв., а вноската на здравноосигурените се запазва на 8 %. Резервът на касата е над 300 млн. лева. Очакваните приходи на НЗОК са 3 166 199 хил. лева, от които от вноски - 2 121 000 хил. лв. и неданъчни приходи - 14 550 хил. лева. Трансферите за здравно осигуряване от държавния бюджет са в размер 1 045 199 хил. лева.

Ключова новост в бюджета на НЗОК е това, че вече ще има не само лимити за общи разходи на болниците, но и допълнителни лимити по видове заболявания. Средствата ще се отпускат от регионалните здравни каси и ще могат да се ревизират на всеки три месеца, като целта е парите да отиват там, където има най-голямо търсене на медицински услуги.

Също така ако дадена болница прегледа пациент при надвишен лимит, услугата й няма да се заплаща, но ако в същото време откаже преглед по заболяване от общия пакет ще търпи санкция.