Визовата либерализация с Европейския съюз се отнася до всички турски граждани, а не само до т. нар. служебни паспорти. Премиерът Борисов не е разбрал за какво става въпрос. На премиера не му се иска да е така и основателно, защото това е много голяма маса хора. Борисов има причини да се опасява, че това споразумение с Турция е прекалено широко и прекалено щедро.

Това коментира журналистът от в. „Сега” Светослав Терзиев в сутрешния блок на БНТ във връзка със срещата на върха ЕС-Турция, която се проведе в неделя в Брюксел.  

От своя страна директорът на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева уточни, че споразумението за визова либерализация с Турция, което не било получило особен тласък на вчерашната среща, е под условие – Турция да изпълни всички условия на ЕС, което е било изискването и преди срещата в неделя.

По думите ѝ, за България това споразумение има много добри страни, защото то предвижда влизане в сила на споразуменията за реадмисия, което означава, че всички онези, на които им е отказано убежище у нас, ще могат да бъдат връщани в Турция, което на този етап на може да се случи, тъй като споразумението за реадмисия все още не е влязло в сила.

Турция разбра, че трябва да търси съюзник в лицето на ЕС, станало ясно след срещата в неделя, коментира Чернева. Турция дълго време виждала в лицето на ЕС актьор, който не я уважава достатъчно. Тази среща била израз на това, че и двете страни има какво да спечелят един от друг. За България това било ключово важно.

Запитани дали е историческа цената, която ЕС ще плати за присъединяването на Турция към границите на Общността, Терзиев отбеляза, че цената била точно изчислена - 3 млрд. евро ще получи Турция (за грижата за сирийските бежанци, намиращи се на нейна територия), плюс от предприсъединителните фондове още към 4,5 млрд. евро до 2020 г. Поначало инструментът на ЕС в такива случаи е да плаща, подчерта журналистът.

Според Весела Чернева българският залог в това е много висок, защото граничим с Турция. Турските граничари от другата страна на границата са в пъти повече и сигурността на нашите граници до голяма степен зависела от Турция.

Във връзка с влошените отношения между Русия и Турция заради свалянето на руския боен самолет на сирийско-турската граница от турските военновъздушни сили и последвалото подписване на указ от страна на руския президент, с който влязоха в сила санкции срещу Турция, водещият зададе въпроса, кой ще бъде големият губещ от наложеното руско ембарго срещу Турция. 

Весела Чернева твърди, че Русия ще загуби повече от Турция от ембаргото, като причините били две. Първо, статистиката показвала, че Русия губи повече от собствените си санкции срещу ЕС, отколкото от самите санкции на ЕС срещу нея. Така че много е възможно това да се случи и по отношение на Турция.

Второ, Турция осигурявала голяма част от инфраструктурата в Русия. Турските авиолинии обслужвали голяма част от необходимостите на руския пазар. Турски строители строят в много руски градове. В крайна сметка губещи ще са обикновените хора и руската икономика, според Чернева.

Запитани може ли ЕС в крайна сметка да бъде победител от битката между Турция и Русия и да има плюс за него, Светослав Терзиев посочи, че във всички случаи ще се промени конфигурацията. "Много трудно е да се прецени кой колко точно печели и колко губи, но тук може да се приложи правилото, че независимо кой кого ще удари – гърнето камъка или камъка гърнето, винаги гърнето страда, т.е. по-големият и по-силният в крайна сметка ще намери начин да се възползва от ситуацията", коментира той.

Журналистът допълни, че за ЕС е изненадваща и вредна кризата между Русия и Турция. Поведението на Анкара е било много неуместно със свалянето на самолета точно по времето, когато френският президент Франсоа Оланд се опитваше да убеди големите сили за единни и общи действия срещу „Ислямска държава”. От гледна точка на европейската сигурност имаме интерес от голяма коалиция в борбата срещу джихадистите, но Анкара удари шанса за създаване на такава коалиция. Може би тя има свои съображения, защото е заподозряна за съучастие с „Ислямска държава”. Първият ефект от този конфликт е вреден за ЕС, изтъкна Терзиев.

По думите му, обаче има и други последици - Турция е станала по-сговорчива, защото се е поставила в изолация. На срещата на НАТО тя не е получила онази подкрепа, на която се е надявала. Турция станала по-отстъпчива към исканията на ЕС за ограничаването на потока от нелегални имигранти и регулиране на бежанския поток. 

Друга последица е, според Терзиев, че например турските самолети започнаха да не нарушават въздушното пространство на Гърция.

На въпрос дали се е провалила идеята за широка международна коалиция срещу "Ислямска държава" заради кризата между Русия и Турция, Весела Чернева отговори, че идеята за широка коалиция е една възможност, но тя далеч не била еднозначна. Русия на практика е атакувала много малко цели на ИДИЛ в Сирия. Дългосрочната й цел била да има контрол върху един стабилен сирийски режим, воден от Башар ал Асад. Целта на Запада пък била друга. Заради конфликта с Турция такава коалиция не е възможна, коментира тя. 

Във връзка с терористичните нападения в Париж двамата гости бяха запитани дали лесно ще бъде открита златната среда между свободата и сигурността. За Весела Чернева това е най-трудното и това бил всъщност проблемът. След атентатите на 11 септември 2001 г. имаше голямо залитане по посока на сигурността в САЩ, но не само. В Европа обаче през последните 15 г. сме свикнали да живеем относително спокойно и сме забравили да се пазим.

За Терзиев има един проблем. Винаги, когато се заговори за някакви извънредни мерки, първото, към което се посяга, е т. нар. суверенитет, който е доста ограничен вече от ЕС и става все по-малък, защото контратезата всъщност е повече Европа и по-малко национален суверенитет.
"Само че като че ли животът непрекъснато се сблъсква с тази теза, защото виждаме какво се случва. Не само не намалява суверенитетът, но се засилва стремежът на държавите да се възползват от него и да ограничат общоевропейските мерки. Случаят със свободата на движение е пределно ясен – възстановяват се националните граници. Шенгенското пространство не функционира по начина, по който е замислено и се върви към едно раздробяване на Европа, което е обратната тенденция на целта ни за изграждане на голяма Европа", коментира журналистът.

Идеята за буферната зона на турско-сирийската граница вече не е реалистична, смята Весела Чернева, особено след случката с руския самолет. Буферна зона означава две неща – готовност на страните да я защитават по суша и по въздух. Буферна зона може да се направи тогава, когато има подписано мирно споразумение, смята тя.

Според Терзиев буферната зона е мъртво родена идея, като само руските сили можели да наложат зона, забранена за полети над сирийското въздушно пространство.

"Какво ни интересува нас тази зона? Най-абсурдното нещо беше, че само България подкрепи такава идея. Незнайно защо нашият премиер изказа възхищение от тази идея. България трябва да бъде по-предпазлива във външнополитическите си ходове", настоя Светослав Терзиев.

Според Чернева това, което има смисъл, е бежанците да могат да се задържат по-близо до родината им. Това не се случило за съжаление.