Измина година, откакто един чуден есенен ден за миг се превърна в символ на трагедията, нелогизма и страха.

Срутилите се близнаци на Световния търговски център, под чиито руини намериха смъртта си близо 3000 души, отприщиха всички възможни човешки настроения, състояния и реакции.

А те варираха от безпаметен ужас, през отказ да бъде асимилирано случилото се, до неистово желание за мъст и разплата. Шокът остави неизличими следи в целокупното световно съзнание, а посланието на самолетните атаки беше само едно – чувството за сигурност за дълго, ако не и завинаги е разрушено.

Мнозина твърдяха, че е станало това, което е било неизбежно и разсъждаваха за посоката, към която се е запътил светът. Други, далеч не толкова примирени, обявиха 11 септември за денят-повод за тотална разправа с терора.

Днес една година по-късно много от събитията са избледнели, много от емоциите поуталожени. Но кратерът с дълбочина седем етажа на мястото на кулите-близнаци зее, сякаш да предотврати забравата. Сякаш да припомня, че на това място са загинали хиляди невинни, чиито съдби би трябвало да отпратят към нас посланието.

А в него се крие и изборът.

Да забравим и тръгнем спокойно напред, докато неподготвени, не се сблъскаме с нов фанатизъм и ужас.

Или да скътаме страшния миг в съзнанието си, подчинявайки бъдещето на търсене на сигурност, но и вечен страх.