Не е мъжко да удряш падналия дори с цвете. Нищо че за повечето германци още сме тъмни балкански субекти. Нали и спуснатият с повреден парашут на Герена хер Абрамчик говореше с младите си кончета, пардон - играчи, само на немски. Но вече стана дума, че мисията на Рюдигер в Левски предварително е обречена, напълно невъзможна. Не само заради разминаването в манталитета на два отдавна свързани народа, които досега губеха големите войни.

Абрамчик не можеше да спечели дори битката за Шампионската лига не само заради езиковата бариера. Високомерният германец (това не се прощава и в Зелени нос!) бе изтървал много време, докато се посвети на този труден, инфарктен занаят. Бе пропуснал да натрупа опит, да се опари при схватките си с именитите стратези на днешния футбол, да научи как се печелят и враговете в тима. И най-важното - не знаеше как да вдъхнови футболистите така, че да са готови да минат и през огъня заради треньора си. Затова кариерата на Абрамчик бързо изгоря и в София. Дано пък другаде слънцето най-сетне изгрее и за него.

Треньорските рокади

1995-1996 г. - Иван Кючуков. Изкарва цял сезон, Левски е втори и играе финал за купата. Тръгва си обиден от корупцията в българския футбол. Заяви далеч преди края на шампионата, че няма да си поднови договора. След това треньор на Алтай (Турция).

Есен 1996 г. - Георги Цветков. Задържа се начело на отбора до Нова година. Представянето не е добро. Левски прави 5 равенства и завършва втори.

Пролет 1997 г. - Андрей Желязков. Тогавашният технически директор поема и функцията на старши треньор. Левски не печели нищо. При него отборът губи две дербита срещу ЦСКА в продължение на 20 дни. Левски финишира четвърти в шампионата.

Есен 1997 г. - Стефан Грозданов. Назначен с решение на Томас Лафчис. Левски завършва втори в класирането, но публиката скандира за оставката на Грозданов. Спецът си тръгва след измъчена победа над Ботев (Пд) с 1:0.

Пролет 1998 г. - Михаил Вълчев. Сменя Стефан Грозданов, а с него печели Kупата на България, отнасайки на финала ЦСКА с 5:0. Оставят го помощник на Вячеслав Грозни.

Есен 1998 г. - Вячеслав Грозни. Украинският спец се задържа само няколко месеца начело на Левски, но печели симпатиите на всички привърженици. В края на декември Грозни си тръгва за Киев, а в началото на следващата година става помощник на Олег Романцев в Спартак (Москва).

Пролет 1999 г. - Ангел Станков._Левски завършва втори в крайното класиране. Станков е сменен, въпреки че печели 14 мача, а един завършва наравно. Не му подновяват договора.

Есен 1999 г. - Люпко Петрович. Сърбинът си тръгва в края на годината, след като приема офертата от китайския Шенхуа (Шанхай) за 750 000 долара.

Пролет 2000 г. - Димитър Димитров. Херо печели дубъл - взима титлата и Kупата на България, бие три пъти ЦСКА. Въпреки това е сменен по време на летния лагер - награда за тима, в Албена.

Лято 2000 г. - Цялата подготовката се води от Георги Тодоров. На лагера в Швейцария левскарите научават, че за треньор на тима е назначен Владимир Федотов. Руснакът не се задържа дълго. Той подава оставка след равенството 1:1 с Черноморец в Бургас.

Есен 2000 г. - След оттеглянето на Федотов Наско Сираков поема отбора за няколко кръга. На 6 октомври от Китай се връща Люпко Петрович. Сърбинът дебютира с 1:1 срещу ЦСКА на “Българска армия”. 54-годишният Петрович си тръгва отново след същия резултат, но този път с Нефтохимик в Бургас през септември 2001 г.

Есен 2001 г. - След оставката на Люпко Петрович по семейни причини, начело на Левски застава Наско Сираков. Той води тима срещу Локомотив (Сф) и Челси. След загубата с 0:3 в Лондон Сираков прехвърля функциите си на Георги Тодоров. През октомври е представен Рюдигер Абрамчик. Немецът официално поема Левски от 1 януари 2002 г. Задържа се на треньорския пост точно 68 дни.
АСЕН ВИДЕНОВ - "7 дни спорт"