За пореден път доказахме, че не съществува кауза, която може да обедини “вътрешно-политическото ни пространство”. И нито помпозни чествания на Съединението, нито просълзяванията на годишнините на Апостола на свободата, нито декларациите ще ни помогнат.

И не високомерието на чиновниците от ЕС е проблем за нашата АЕЦ, а хаотичните действия на политиците ни. Как ще искаме да убедим Европа в това, че “Козлодуй” заслужава “да живее”, щом в момента у нас протича една абсурдна полемика между институции, намиращи се на 20 метра една от друга.

То не бяха дебати, изявления, поправки, оправдания и прочие, стигна се дори до уникалната ситуация, че президентът на Републиката едвам удържа добрия дипломатичен тон и то спрямо външния министър на същата тази Република.

Как ще убедим Европа в адекватността на поведението ни, щом днес ядрените работници поискаха категорично оставките на двамата ключови министри – на енергетиката и на “новопръкналата се министърка” по евроинтеграцията.

Става почти невъзможно да покажем пред света, че относно АЕЦ всички ние играем от един отбор.

Това сами вече не си го вярваме, какво остава за другите!