Грешки за 3,37 млрд. лева са предотвратени с корекции в годишни финансови отчети на министерства и други ведомства, държавни висши училища и общини. След намеса на одиторите са отстранени 87% от установените неправилни отчитания.

Това става ясно от обобщен доклад на Сметната палата за извършените през 2025 г. одити на отчетите на бюджетните организации за 2024 г. Одитирани са всички централни органи, а делът на одитирания бюджет на общините е 98,74% (близо 15,4 млрд. лв.). Приети са 337 доклада за извършени финансови одити.

Отчита се устойчива тенденция за подобряване на финансовата отчетност благодарение на навременното коригиране на грешките още по време на финансовия одит. За периода 2022-2024 г. неправилните отчитания намаляват с 43%. През 2022 г. те са били в размер на 6,8 млрд. лева, през 2023 г. намаляват до 4,55 млрд. лева, а през 2024 г. - до 3,86 млрд. лв.

Същевременно обаче относителният дял на грешки бележи слаб ръст спрямо предходната година. Част от причините за това са следните: различия в мненията на одитора и ръководството на одитираните организации по отношение на счетоводното признаване на определени събития, трансакции и операции; невъзможност да се коригират неправилни отчитания от предходни периоди, които продължават да оказват влияние на отчета през одитирания период; констатации, че размерът на неправилните отчитания не е съществен и няма да повлияе на одитора при преценката за вида на одитното мнение - независима оценка дали отчетът е изготвен в съответствие с приложимата обща рамка за финансово отчитане.

82% от одитните доклади завършват с изцяло позитивно мнение. Одиторите отчитат, че в тези случаи отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на бюджетната организация и са надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво.

Сметната палата установява някои системни слабости при финансовото отчитане в публичния сектор след анализа за периода от 2017 до 2023 г. Сред причините са честите промени на правилата и недостатъчно изчерпателни указания от министерството на финансите, критичен недостиг на административен капацитет и липса на унифицирана дигитална база данни в малките общини, недобра организация на счетоводната отчетност, неефективен вътрешен контрол.

Най-висок процент изцяло негативни мнения се наблюдава при общините с население под 100 000 жители, което Сметната палата отчита като индикатор за недостатъчен административен капацитет.

Наблюдава се и недостатъчен вътрешен контрол, като първостепенните разпоредители с бюджет често не упражняват ефективен контрол върху отчетността на по-ниските нива и разчитат изцяло на Сметната палата за откриване на грешки.

Липсва и изискване за генериране единна база данни за счетоводните записвания, което създава риск от технически грешки при консолидирането на отчетите.

От Сметната палата отбелязват, че честите промени в нормативната уредба и недостатъчно изчерпателните указания от Министерството на финансите (МФ) водят до сходни грешки в различните групи организации

Одитната институция посочва и най-често срещаните грешки.

При общините:

  • Амортизации: Неправилно определяне на разходите за амортизация
  • Имоти и активи:.Неправилно отразяване при преактуване на имоти и признаване на общинска собственост по данъчна оценка вместо по справедлива стойност и неизвършване на задължителен преглед за обезценка, което води до подценяване на активите
  • Инвестиции: Неточно отразяване на дяловото участие в търговски дружества
  • Капиталови разходи: Неправилно класифициране на строителство и основни ремонти

При министерствата, ведомствата и държавните висши училища (ДВУ):

  • Класификация: Неправилно разпределяне на активи, пасиви, приходи и разходи по параграфите на Единната бюджетна класификация (ЕБК) и сметките от Сметкоплана на бюджетните организации (СБО).
  • Аванси към доставчици: Липса на анализ на предоставените аванси, които често се изписват директно като текущ разход без реална доставка.
  • Амортизации: Грешки при определяне на амортизируемата стойност и полезния срок на активите след основен ремонт или обезценка.
  • Задбалансови позиции: Неправилно осчетоводяване на гаранции, обезпечения и поети ангажименти.
  • Средства от ЕС: Грешки при отчитането на авансово получени и разходвани средства по европейски програми

Сметната палата е сезирала Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за констатирани нередности при три министерства (МРРБ, МЗ и Министерството на младежта и спорта) и за три държавни висши училища (Техническия и Икономическия университет във Варна и Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" в София). Прокуратурата е уведомена за съмнения за престъпления от страна на Министерство на културата и Община Струмяни.

Одитните доклади за 125 общини са изпратени на Министерството на финансите, за 51 общини - на Националното сдружение на общините в България, 38 са дадени на АДФИ, за шест общини е докладвано на Националната агенция за приходите (НАП), за една община (Якоруда) - на Комисията за противодействие на корупцията. Всички приети одитни доклади за ГФО на общините са изпратени и на съответните общински съвети.

Сметната палата отбелязва, че въпреки изискванията на закона, до настоящия момент счетоводни стандарти за публичния сектор в България не са утвърдени и публикувани, което прави наложително ускоряването на този процес. Тя констатира, че удовлетворяването на високите изисквания от международно признатата рамка за финансово отчитане е поставено под риск и препоръчва по-скоро да започне подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор, като се вземат предвид изискванията на Закона за публичните финанси или на Европейски счетоводни стандарти за публичния сектор.