Социологически изследвания в последните десетина години неизменно сочат, че полицаите са сред най-корумпираните държавни служители, наред с митничарите.

Епизодични съобщения в пресата за поредно уличено и арестувано ченге нямаше да са толкова гротескни, ако те биваха осъждани.

Четиримата арестувани полицаи за двугодишен рекет, упражняван над столичен ресторантьор, ще поведат епична битка. Първо да не останат в ареста. Второ - ако изобщо се стигне до съд - да бъдат осъдени условно. Ние, разбира се не сме в Бронкс, но не рядко срещано явление е свидетели да изтеглят обвиненията си. И макар, по известни съображения да не можем да обясним как точно става това, на всички е ясно по какъв начин се стига до там, че обвинението в такива случаи започва да "издиша".

Който, общо взето не се е сблъсквал с униформени полицаи, той само не знае каква е мизата за "измъкване" от закона. Примерът е от онези истини, които всички знаят. За които повечето се досещат. И огромна част от нас са участвали в такива сцени. Но, за оповестяването, на които е наложено табу в обществото.

В логиката на тези мисли, анекдотът за полицая, който искал от шефа си да бъде преместен от охранителната - в пътната полиция, по причини на финансови затруднения в семейството, е класика и ще си остане завинаги актуален.

Лошо е, когато полицаите, изпратени да воюват с престъпността са с ниски доходи. Непростимо е, когато те стават част от тази престъпност.

Вероятно, доводи против написаното дотук могат да извадят мнозина. Също толкова вероятно е и не всички полицаи да са корумпирани.

Проблемът на Министерство на вътрешните работи се състои в това, че прекалено много и често занимава обществото със своите проблеми. Обратно - ведомството трябва да се занимава с проблемите на обществото.

Няма столичанин, който да не знае, къде може спокойно да си купи дрога. Единствените, които не знаят това са софийските ченгета.

Завали ли дъжд и катастрофите започнат да се нижат из улиците, няма никакъв шанс да намериш бързо автомобилен полицай, за изисквания от застрахователите оглед и протокол.

А къде са те в това време? На петдесет метра след някой светофар или тунел, където няма вероятен риск от катастрофа, но където все ще падне по нещо.

Ако министърът на вътрешните работи или главният секретар на МВР преди да влязат във ведомството, кажат, че не са давали, сигурно ще са единствените. Ако се интересуват, какъв е точно механизмът на подкупа, ще им го разкажем накратко.

При "рутинна" проверка, в която не се проверява нищо друго, освен задължителния колан технически преглед и пожарогасител, обикновено едната страна пита другата - "А, сега кво да те правиме?". Решението, съответно не се забавя, идва само и удовлетворява и двете страни.

Полицаите от КАТ, на които хиляди шофьори "пускат" по нещо ежедневно са като чиновниците. Досадни, но общо-взето безвредни.

По логиката на всичко дотук, собственикът на ресторант "ОХара" и главен виновник за задържането на ченгетата-рекетьори вероятно ще се раздели с този бизнес. Не толкова от страх пред колегите на задържаните, който също не е за пренебрегване. Защото, като се замисли дребният предприемач, арестуваните полицаи са си вършили "работата". "Работодателят" им в продължение на две години не е бил затрудняван от СХЕИ, пожарникари, икономическа полиция, данъчни и армията на десетки, силно и непрекъснато изкушавани. Не от добрината на предприемача, а от безбройните лицензи и разрешителни.

А тези изкушения ги коват в Народното събрание.