Дали пък неделните сирени не ни стреснаха? Какво ли си е помислил съненият гражданин, лениво наслаждайваки се на втория законен почивен ден? Преживял какво ли не – земетресения, взривове, регионални войни и терористични атаки (вярно, че отвъд океана), но пак си е страшно, българинът по пътя на логичния инстинкт за самосъхранение се е сепнал и озърнал уплашено.

Чак след 40-та секунда може би е дошло и прозрението, че днес е денят на Ботев и всички загинали за свободата на страната ни.

И именно тук, като че ли тези сирени се проявяват в най-значимото си предназначение – да напомнят. За символи, за идеи, за минало и история. Понятия, прокъсани от изтъркване и експлоатиране през последните десетилетия, понятия от които, както е видно, поне в момента нямаме нужда.

А това не е добре и може би сирените ще помогнат, но не виейки веднъж годишно, а всеки ден в продължение на десетилетия.

От друго няма смисъл.