Топ мениджъри опровергават слухове за финансови проблеми
Ако се окажат верни слуховете за масовото изкупуване на български фирми, ПроСофт може да остане единствената от челната десетка, каза президентът й Юлиян Генов на нарочна пресконференция. Още през септември т.г. бившият председател на ДКД Веселин Стойков, сега член на висшето ръководство на компанията и г-н Киприану, който нямал дори визитна картичка, направили на ПроСофт оферта за $1 млн. От тях $200-300 хил. кеш, а останалата част в акции. Киприану представил GlobalSoft като сериозна кипърска корпорация с $1 млрд. пазарна капитализация, над 500 души персонал и ангажирана в системната интеграция и е-бизнеса. Апетитът й към българските ИТ фирми дошъл като резултат от високият скок (800%) на кипърската борса. След експанзията си в Северна Африка, Индия и бившите съветски републики, GlobalSoft се насочила и към Европа. Амбициите й според Генов личат дори по името й - "Global". Но според мениджмънта на ПроСофт ставало дума за сценарии за пране на мръсни пари. Защото амбициите не съответстват нито на финансовите възможности, нито на географските размери на Кипър. Подобна схема предложила на ПроСофт още преди 5 г. безславно изчезналата от световния дистрибуторски пазар CHS.
Миналата седмица в обслужващите ПроСофт банки плъзнали слухове, че компанията има проблеми и се продава. Към това се добави и съобщението в медиите за нечестни търгове в БТК, спечелени от ПроСофт. "Целта е ясна - да бъдем дискредитирани пред партньорите ни, за да не получим стокови кредити и пред банките, с които работим," каза Генов. - ПроСофт търси легитимен капитал и би отстъпил единствено миноритарен дял между 20% и 49% на чужд инвеститор."
По-малко играчи на пазара - повече спечелени търгове, така от компанията коментират търговската акция на Global Soft, която Генов нарече "Акция Пеликан".
В последните дни Юлиян Генов води разговори с европейска банка и с американски инвеститор, а борсовите посредници вече чакали първичното публично предлагане на акции на ПроСофт. Компанията няма дългове и последното проучване на Галъп показало, че рейтингът й на известност в България бил 97%, докато този на най-големия й конкурент - само няколко процента.
Интервю с Ю. Генов:
Има ли общ признак между фирмите, които са купувани?
Юлиян Генов: Рано е да се каже, говори се само за 2 (Инсист и Експрес Консулт). Станат ли 5-6, по-лесно ще се търси общ признак. Изглежда, се купува на ангро, за да се натрупа критична маса - смята се че, че ако 5 фирми са имали по 10% от пазара, по този начин се придобива 50%.
С какво масовото изкупуване на ИТ фирми заплашва бранша?
Опасното, е че няма да има конкуренция. Представяте ли си какво би станало ако в София имаше само магазини на МЕТРО? Тогава цените щяха да бъдат двойни и никой нямаше да може да се противопостави. Количествените натрупвания не винаги водят до качествени изменения.
Колко време е необходимо, за да се види ефектът от покупката?
До средата на следващата година всичко ще е ясно. Човек се продава или когато иска да се пенсионира, или когато е толкова зле финансово, че - както беше случаят с Кремиковци - го продават за 1 долар. Привличането на инвестиции е съвсем друго. Когато бизнесът се разраства, може да се притежава и миноритарен дял във фирмата. На Запад вече дори и 20% се счита за контролен пакет. Това изисква далеч по-развит капиталов пазар, с огромен брой малки инвеститори.
Как работят фирмите, за които се говори, че се купуват?
Не бих коментирал моите конкуренти. Гледам вашата класация ТОП 100 (на CW/Б - бел. ред.) и по нея си правя индиректни изводи кой колко е успешен. Механизмите, по които се достигат тези резултати, не бих коментирал. Мисля, че едва ли са представили по-ниски резултати от постигнатите. Механизмите, по които се придобива пазарен дял у нас, са малко странни. Затова казвам, че събирането на 5 фирми с по 10% или на 10 фирми с по 5% дял, няма да доведе до 50% в никакъв случай. Но това е проблем на онези, които купуват. Една от последните книги, които четох, казва,че в такива случаи онези, които са купени, винаги печелят, а за купувачите това съвсем не е сигурно.