Защо Мицкоски заговори за Бледската спогодба от 1947 година

На фона на отстъплението от процеса на евроинтеграция на Република Северна Македония, отново изникна споменът за Бледскта спогодба от 1947 г. и нейните дълготрайни политически и символични последици.

Властите в Скопие използват и този неосъществен исторически договор, за да легитимират националистически тези, които подкопават добросъседските отношения и застрашават стабилността в региона.

На 3 август 1947 г. в словенския курорт Блед България и Югославия подписват документ, известен като Бледската спогодба. Скрепена с подписите на Георги Димитров и Йосип Броз Тито, спогодбата предвижда премахване на търговски бариери, обща митническа зона, културно сближаване и - в перспектива - създаване на южнославянска федерация.

Най-спорният момент в нея обаче е признанието на "македонската нация" и въвеждането на отделна македонска идентичност и език в Пиринския край.

Тук трябва да отбележим, че  Георги Димитров е роден в радомирското село Ковачевци, но семейството му произхожда от Велес във Вардарска Македония. Под неговото ръководство България прави редица идеологически отстъпки, които легитимират проекта за "македонска нация" - създаден по линия на Коминтерна, а след войната институционализиран от югославските комунисти. Целта е да се отслаби българското влияние и да се укрепи Югославия като федерация.

Важно е да се отчете, че в светлината на тогавашното разбиране за интернационализъм на комунистическата идея, отделните нации не са имали същото значение, каквото имат днес. Класовата солидарност и обединението в рамките на една федерация се възприемали като върховен приоритет, често за сметка на националната идентичност.

Спогодбата предвижда Пиринска Македония да се включи в състава на федерална Югославия като част от Федеративна народна република Македония (Вардарска Македония), а Югославия да се откаже от Западните покрайнини и да ги върне в пределите на България.

За реализацията на този план се предвижда културна автономия на Пиринска Македония и започва да се работи за "културно сближаване" на населението в Пиринския край с Народна република Македония (в състава на Югославия) чрез създаване на "македонски театър", "македонски книжарници" и чрез изучаването в училище на "македонски език и история".

Нека припомним и процеса на създаване на македонския език - той е кодифициран непосредствено след края на Втората световна война, а за рождено място на тази кодификация се посочва манастирът "Св. Прохор Пчински".

Именно там през 1944 г. се провежда първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония), което полага основите на бъдещата македонска държавност в рамките на Югославия. Така митът за македонската нация получава институционална основа - с подкрепата на Тито и мълчаливото съгласие на Димитров.

Споразумението от Блед остава неизпълнено след разрива между Сталин и Тито през 1948 г. Така иронично Сталин "спасява" България от перспективата да се окаже част от Югославия и да загуби своята държавност. Разбира се, неговият мотив не е опазване на българската идентичност, а използването на България като преден пост на съветското влияние срещу Тито и срещу Запада - в лицето на Гърция и Турция.

Дотук с историята. Да се върнем към съвремието.

Обновена

ЕП прие доклада за напредъка на РСМ, но без споменаване на македонски език и идентичност

Доклада осъжда проекта "Сръбски свят" и отбелязва необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС

След подписването на Преспанското споразумение през 2018 г., с което властите в Скопие се отказаха от националистическия разказ за древна Велика Македония, необходимостта от нови опорни точки доведе до засилен интерес към по-скорошното минало, свързано с България. Именно в този контекст Бледското споразумение се използва от Скопие като инструмент за легитимиране на исторически и териториални претенции.

Същевременно, днешната позиция на властите в Скопие на практика спира процеса на евроинтеграция, като вместо да гледат към настоящето и бъдещето на европейската перспектива, се окопават в миналото и търсят ревизионистични опори в споразумения и разкази от преди десетилетия. Това отдалечава страната от основната цел - присъединяване към Европейския съюз, и създава допълнителни напрежения със съседите.

На 31 юли 2025 г. премиерът на РСМ и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски отново повдигна въпроса за Бледското споразумение, като го представи като акт на "опрощение" на българска отговорност за "фашистката окупация" на Македония и припомни за предвиденото връщане на Западните покрайнини.

Той заяви, че споразумението предвиждало право на самоопределение за населението в Пиринския край и възможност за отделяне от България в полза на Югославия. В изказването си Мицкоски направи и историческа ретроспекция, обвинявайки българските монарси, екзарси, комунистически лидери и политици в многогодишни асимилационни усилия спрямо македонското население - от Батенберг до Тодор Живков.

Подобни твърдения обаче представлявят едностранчива интерпретация и пренебрегват сложната историческа, дипломатическа и идеологическа рамка, в която е подписан документът от Блед. 

Доц. Ташев: Пътят на Северна Македония е насочен към сръбски свят

Българо-македонските отношения – точка на замръзване, българска пасивност и провокации

В този контекст не е случайно, че "Сръбският свят" - съвременна еманация на незагасналата идея за Велика Югославия, водена от Белград - бе посочен в доклада за напредъка на Република Северна Македония на Европейския парламент.

ЕП призова Скопие да се дистанцира от тази идеологическа доктрина, приписвана на Белград, която подкопава суверенитета на Северна Македония и на целия регион. Посочено бе, че високопоставени представители на властта в Скопие не само не я отричат, а напротив - открито я подкрепят и популяризират.

Според текстовете, "Сръбският свят" не се изчерпва с икономическа интеграция, а цели и промяна на държавни граници, обхващайки босненската Република Сръбска, Черна гора, Косово и Северна Македония.

В тази светлина става по-разбираемо защо властите в Скопие толкова се противопоставят на вписването на българите в конституцията на страната - особено при положение, че според самите тях те са "малко".

По-вероятно е целта на това упорство да е именно блокиране на европейската интеграция на страната, защото докато границата между България и Северна Македония стои, тя маркира и границата на въпросния "Сръбски свят".

Какво остана скрито в доклада за Северна Македония?

Архивите на УДБА и "Сръбският свят" - истинските причини за случващото се в региона