Минаха повече от десет години - преходна история за икономиката на България, през което тя се реформира в пазарна. Бяха изградени редица нови институции на пазара, а други просто бяха променени. Някои от тях израснаха ефективни, други не. Създадоха се пазари, които се развиха, но един от тях остана недоразвит. Като болно дете на реформите с навлизането на 2000 година остана капиталовият пазар.

Няколко правителства се опитаха да изградят неговите основни институции: фондова борса, централен депозитар, комисия по ценните книжа и успяха, но пазарът все още липсва. Държавата в лицето на гореспоменатите институции получи необходимия регулативен инструмент. Но изглежда, че това не е достатъчно. На различни конференции и симпозиуми беше широко коментиран въпросът какво не достига, за да бъде българският капиталов пазар ефективен. Експерти от бранша застъпиха мнението, че пазар без регулация не може да има, други техни колеги пък прокламираха тезата, че пазарът трябва да се самогенерира. Така се стигна до вечния философски въпрос за първичността на яйцето и на кокошката.

Но нека се върнем към икономическата реалност. Създадохме институциите, а пазар все още нямаме.

Разбира се, в най-широк смисъл, пазарът може да се разглежда и като институция, а фондовата борса, централния депозитар, комисията по ценни книжа като надстройка на пазара за премахване и предотвратяване на пазарните дефекти.

В световната икономика този вид пазари се характеризира най-добре с определението "либерализъм". Те се подчиняват най-бързо на промените в глобалната икономика и са изключително динамични. Пример за крайния им либерализъм са офшорните зони на страните от Далечния Изток: Хонг-Конг, Сингапур, Индонезия и други. Благодарение на изградения модел на либерализъмът, тези страни постигнаха изключителен икономически растеж през 70-те и 80-те години. Какво става в България обаче, сега, когато държавата има силна регулация. От една страна, тя прави тромав пазарния механизъм, а от друга - създава прекалено раздут административен апарат, който трябва да бъде подържан с увеличение на разходите. А това го определя като неефективен.

Преди десетина дни бяха приети промени в Закона за ценните книжа и фондовата борса, насочени към стимулиране на пазара. Те предвиждат освен данъчни облекчения за капиталовия пазар и премахване на извънборсовия пазар, като въвеждат задължението всички сделки да преминават през фондовата борса. А според практиката, тази силно рестриктивна мярка ще закрие и малкото търговия на пазара.

Недоразвитият капиталов пазар лишава страната ни от приток на чуждестранни инвестиции, а след изтеклото през тази година споразумение с МВФ, прави финансовите пазари втори след приватизацията външен инструмент за привличане на инвестиции, и първи по значимост инструмент за бъдещето. Всички тези виждания бяха подкрепени от изводите и изказванията на участниците в Икономическия форум за Югоизточна Европа, който се проведе през тази седмица в София. На него бяха обсъдени и проблемите на капиталовия пазар в България.

Според Милен Велчев от "Мерил Линч", не банковият сектор, а капиталовият пазар може да посрещне съвременните изисквания на глобалния бизнес. В изказването си депутатът Ивайло Калфин подчерта, че поради изостаналостта на нашия капиталов пазар и регулацията му българските конкурентноспособни фирми ще излязат на международните фондови борси и по този начин българския капиталов пазар ще бъде окончателно лишен от развитие.

Вицепремиерът Петър Жотев утвърди становището, че пазарът трябва да се дерегулира първоначално, а след това и либерализира, и точно това е предвидено в правителствената "Програма 2001" за преобразуването на българската икономика.

След всички тези цитати, отново си поставяме въпроса за първопричината на проблема - регулацията или пазарът, яйцето или кокошката. И то, защото регулацията на капиталовия пазар се налага чрез промените в Закона за ценните книжа и фондовата борса от една страна, а от друга - управляващите и видни чуждестранни икономисти изказват мнения в противоположна посока.

За това трябва да си отговорим и на един друг въпрос - как се вписва народопсихологията на българина в концепцията за либералното общество?

Вероятно капиталовият пазар би могъл да се имплантира в българската икономика, само ако голяма част от населението бъде запознато с неговата същност и роля. Може би по начина, по който Джеймс Клавел в романа си "Търговска къща" от началото на века, показва желанието и интереса на средностатистическия жител на Хонг-Конг към цените книжа и борсовите цени. Защото и модерният българинът трябва да познава рисковете и ползите от пазара за да вземе участие в него.

И ако се впуснем в литературни отклонения нищо чудно да достигнем и до пазарните откровения. И така, както кокошето яйце е кръгло, така и цикълът - наличието на активни участници в капиталовия пазар ще го развият, а това ще доведе чужди инвестиции у нас.