Представяме ви анализ на Илан Голдънбърг, бивш специален съветник за Близкия изток на бившия вицепрезиидент на САЩ Камала Харис и бивш съветник за Иран в Офиса на министъра на отбраната на САЩ, публикуван от амертиканското списание за външна политика Foreign Affairs.
Съединените щати нападнаха Иран. Само дни след като намекна, че може да отложи всякакви американски военни действия със седмици, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 21 юни вечерта американско време, че американски самолети са ударили три ирански ядрени обекта, включително дълбокото подземно съоръжение във Фордоу. Ирански представители потвърдиха, че ударите са били извършени. Въпреки че Тръмп настояваше, че обектите са били "заличени", остава неясно какви щети са нанесли атаките.
Ясно е, че с тази американска намеса войната, която Израел започна срещу Иран преди повече от седмица, навлезе в нова фаза.
Събитията могат да се обърнат в няколко посоки. Американската атака наистина може да доведе до капитулация на Иран при условия, благоприятни за Израел и Съединените щати. Но е също толкова или дори по-вероятно да въвлече Съединените щати по-дълбоко във войната с дълбоко негативни последици. Иран почти сигурно ще търси някакъв вид възмездие, може би като атакува близки американски бази и потенциално убие американски войници. Това може да доведе до все по-голяма ескалация, с опустошителни последици за региона и въвличане на САЩ във война, която малцина американци искат.
Иранския отговор
Повече от седмица след началото на войната Израел се въздържа от удари по едно от най-важните ядрени съоръжения на Иран във Фордоу - съоръжение, което преди началото на войната разполагаше с достатъчно обогатен уран и центрофуги, за да произведе бързо материал за множество ядрени оръжия. Това не беше защото Израел не искаше да изравни Фордоу със земята, а защото не можеше. Съоръжението е изградено толкова дълбоко под земята, че само дълбоко проникващи бомби, които разрушават бункери и с които само Съединените щати разполагат, но Израел не, биха могли да го унищожат. Всяка надежда да се направи невъзможно бързото придобиване на ядрено оръжие от Иран изискваше или унищожаването на Фордоу, или споразумение от страна на Иран за демонтиране на голяма част от съоръжението. В крайна сметка Тръмп загуби търпение към дипломатическия вариант и реши да изключи възможността за бърз ирански ядрен пробив, като се присъедини към войната и бомбардира съоръжения във Фордоу, Натанз и Исфахан.
Вашингтон предположи, че е изпратил ясно послание на Техеран, че ударите ще докажат степента на американско участие, стига Иран да се въздържа от ответни мерки. Тръмп вероятно се надява, че Съединените щати могат да поемат ограничен ирански ответен удар и да се опитат да се въздържат от по-дълбоко участие във войната. Подобен ход може да проработи, но е изключително рискован.
След този удар най-вероятният отговор на Иран ще бъде да атакува американски бази на Арабския полуостров или в Ирак, точно както Иран направи в отговор на американския удар, при който беше убит иранският висш генерал Касем Солеймани през 2020 г. Под обсада от двама мощни противници, иранското ръководство може да избере да изстреля ограничен брой ракети по американски бази, точно както направи през 2020 г. Този отговор със сигурност би донесъл риск от жертви сред американските сили. САЩ биха могли да излязат от подобно нападение по-скоро невредими, тъй като американските военни вероятно вече са преместили много от войските си далеч от базите си близо до Иран, като същевременно са добавили допълнителни средства за противоракетна отбрана, за да предотвратят иранска атака. Ако американските жертви са ограничени, Тръмп може да повтори сценария от 2020 г. и Съединените щати могат да изберат да се оттеглят.
Друга възможност обаче е Иран да предприеме много по-всеобхватна атака срещу американските сили в Близкия изток, която би могла да доведе до значителни жертви и да въвлече Съединените щати в продължителна война.
Ръководството на Иран може би си е взело поука от действията на Тръмп по-рано тази година в Йемен, където той ескалира военната кампания срещу хутите, само за да се оттегли месец по-късно, когато американските атаки не дадоха резултати. Техеран би могъл да разсъждава, че упоритостта и агресията са най-добрият начин да накара Тръмп да отстъпи. Въпреки че Израел значително е ограничил възможностите на Иран да използва ракети с по-голям обсег, не е ясно какви щети са нанесени на запасите на Иран от ракети с по-малък обсег, които биха могли да достигнат американските бази в Бахрейн, Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и другаде.
Иран ще търси някакъв вид възмездие.
Инциденти и грешни изчисления биха могли да влошат нещата много повече. Иран би могъл да се опита да предприеме по-ограничен ракетен отговор, но в крайна сметка да се натъкне на "катастрофален успех", когато дори една ракета пробие американската отбрана и причини много повече щети, отколкото иранците очакваха, като по този начин въвлече Съединените щати по-дълбоко в конфликта.
Другият значителен капацитет на Иран за ответен удар е неговият флот от малки лодки, които, когато се разпръснат, са трудни за победа и биха могли да започнат да хвърлят мини в Ормузкия проток или да се опитват да извършват самоубийствени атентати срещу американски кораби. Този курс на действие би могъл да блокира приблизително една трета от световната търговия с петрол, причинявайки скок на цените, който би могъл да предизвика глобална рецесия. Ако Иран поеме по този път, само американският флот би могъл да отвори отново Ормузкия проток и би последвала значителна военноморска война, в която американски кораби и самолети ще се борят с иранските кораби и крайбрежни отбранителни съоръжения.
Разбира се, Иран би се замислил два пъти, преди да затвори Ормузкия проток. Страните, които биха пострадали най-много от подобно действие, са Китай - най-големият купувач на петрол от Персийския залив - и самите държави от Персийския залив. Цялата стратегия на Иран през последните няколко години е била да изгради по-добри отношения както с Китай, така и със страните от Персийския залив, за да сложи край на дипломатическата си изолация. Преследването на доставките на петрол не би оставило Иран на спокойствие, поради което дори сега световните петролни пазари разглеждат това като относително малка вероятност, като отчитат само 10% увеличение на световната цена на петрола от началото на боевете на 13 юни.
Напълно е правдоподобно след тези американски удари ситуацията да не ескалира. Иран би могъл да изстреля ограничен брой ракети по американски цели, които да причинят малко или никакви жертви. Тръмп избира да поеме иранските удари и да сложи край на цикъла на ескалация, а Израел, доволен от резултатите от войната, също да се въздържи. Предвид броя на низвестностите обаче, много ще зависи от мъдростта и сдържаността на Тръмп, израелския премиер Бенямин Нетаняху, иранския върховен лидер Али Хаменей и хората около тях. А това не вещае нищо добро в краткосрочен или дългосрочен план.
Предстоящите проблеми
В дългосрочен план резултатите от решението за удар срещу Иран са изключително несигурни. Много е малко вероятно, както се надяват някои в Израел и Съединените щати, тези атаки да ускорят краха на иранския режим. Режимът все още разполага с достатъчно оръжия и няма сухопътни сили, които да нахлуят в Иран и да свалят Ислямската република. Това не е Сирия на Башар Асад, страна, опустошена и съсипана от повече от 10 години гражданска война, преди режимът да се срине през декември 2024 г. И дори ако конфликтът и смъртта на толкова много висши ирански служители по някакъв начин доведат до разпадане на режима, нестабилността и насилието, които биха дошли с него, е малко вероятно да доведат до демокрация и вместо това биха могли да доведат до по-радикално ръководство или опасен вакуум.
В най-добрия случай по-умерени гласове в режима, като иранския президент Масуд Пезешкиан, бившия президент Хасан Рухани и други от техния реформаторски тип може да спечелят вътрешната борба за власт и да стигнат до заключението, че Иран трябва да промени курса си. Те биха могли да настояват, че ядрената програма и подкрепата на страната за проксита в Близкия изток са били скъпи и погрешни безцелни действия, които са донесли само страдание на Иран. Те биха приели сделка, подобна на тази, която Хизбула прие миналата есен - прекратяване на огъня при израелски и американски условия.
Но Иран не е Хизбула. Това е страна с 90 милиона души. Правителството му вероятно ще бъде много по-устойчиво. По-вероятният сценарий е подобен на случилото се с Ирак на Садам Хюсеин след първата война в Персийския залив. Това, което ще остане в Иран, е отслабен режим, но такъв, който е по-радикализиран, враждебен към Съединените щати и готов да поема рискове.
В този сценарий Иран със сигурност ще се опита да се сдобие с ядрено оръжие. Предвид ударите, които вече са нанесени на иранската програма и нейните ресурси, не е ясно колко време ще отнеме това. Саддам не успя да разработи бомба през 90-те години на миналия век, въпреки че иракската програма не разполагаше с почти същото ниво на ноу-хау и капацитет, каквото има иранската днес. И тъй като Международната агенция за атомна енергия е малко вероятно да си възвърне достъпа до Иран и да наблюдава какво се случва с ядрената програма на Иран след войната, е възможно иранският режим да събере парчетата и да се добере до бомба след няколко години. Разбира се, американското и израелското разузнаване със сигурност ще следят отблизо развитието във всяка промяна на следвоенен Иран.
Иран може да използва и други средства за отмъщение, включително терористични атаки срещу американски обекти по целия свят. Те биха могли да включват целенасочени убийства, като тези, които иранците вече са опитвали след убийството на Сюлеймани или както Саддам се опита срещу президента Джордж Х. У. Буш след първата война в Персийския залив.
Друга опасност е, че по-отчаяният и радикализиран ирански режим може да продължи вечно конфликта си с Израел. Както е видно от Газа, Украйна и по време на първата ирано-иракска война, е много по-лесно да се започне война, отколкото да се сложи край на такава. В продължение на месеци или дори години Иран би могъл редовно да изпраща малки ракетни залпове срещу Израел, а Израел би могъл да продължи с въздушни удари срещу Иран. Съединените щати до голяма степен биха стояли настрана от такъв конфликт, освен че биха предоставили на Израел отбранителна подкрепа. Но тази война би била ужасна за цивилните, хванати по средата.
За свръхсила от мащаба на Съединените щати, заплахите от слаб Иран ще бъдат управляеми, но ще имат реална цена. Те ще изискват много време и внимание от висши американски лидери, както и военни ресурси и инвестиции в Близкия изток, които иначе биха били фокусирани върху други театри на военни действия. Те биха могли да доведат и до забележителни вторични ефекти. След войната в Персийския залив голямото военно присъствие на САЩ в Близкия изток се превърна в мотив за "Ал Кайда" и изигра роля в събитията, които в крайна сметка доведоха до атаките от 11 септември.
И накрая, ако конфликтът ескалира и Съединените щати се окажат още по-дълбоко въвлечени във войната и отново затънали в Близкия изток, американските отношения с Израел биха могли да се променят драстично. След американската инвазия в Ирак, обвиняването на Израел за насърчаване на американската намеса беше сферата на крайните теоретици на конспирацията. Ако обаче Съединените щати бъдат въвлечени във война, в която повечето американци не вярват, че страната трябва да влезе, и тя завърши зле, американската общественост с право ще обвини Израел. В американската левица поведението на Израел в Газа вече драстично намали подкрепата за американско-израелския съюз, а вдясно се води интензивен дебат за външната политика на САЩ, най-забележително доказателство за което е спорен разговор между политическия коментатор Тъкър Карлсън и американския сенатор Тед Круз относно подкрепата за Израел и решението за война в Иран, в който Карлсън извади на показ произраелското лоби в САЩ.
Какви са залозите
Тези удари може да се окажат успешни. В следващите дни или седмици Иран може да бъде принуден да приеме условия, благоприятни за Израел и Съединените щати, и войната може бързо да приключи. Но историята на американските военни интервенции в Близкия изток и естеството на войната в човешката история показват, че американската намеса винаги е свързана с огромен риск. Най-добрият и най-траен вариант за Съединените щати през цялото време беше да се стремят към дипломатическа сделка, която да ограничи ядрената програма на Иран. За съжаление, след днешните събития, този вариант е много по-малко вероятен.
USD
CHF
EUR
GBP
