Проблемът с докерските протести се задълбочава с всеки изминал ден и заприличва на древногръцка трагедия.

Любопитно би било, опирайки се на “Естетиката” на Аристотел, да анализираме фабулата и да прогнозираме финала на драмата.

Хорът в спектакъла са вестниците, телевизиите и агенциите, където на практика се разиграва действието, тоест се повествува.

Всъщност след толкова вопли-пристанищни, зрителят вече едва ли си спомня какъв точно е проблемът. Или както е писал Аристотел, “предава се не случилото се в действителност, а това, което е възможно да се случи по вероятност и необходимост”.

Антагонистът - Пламен Петров като принципал и “носител на божественото”, се изправя срещу щенията человечески. В това представление не става дума за огъня, а за насъщния. Така или иначе, вероятно божеството Петров ще прикове дръзките человеци – там някъде, на края на света – в случая насред Бургаското пристанище.

В историята има и образи, почти епически. “Егида”-та на Петров, по думите му е предишното божество /Антоний Славински/, завързало “гордиевия възел”.

Тази заплетена фабула не може да мине и без “Троянски кон”. Макар и това древно понятие да няма нищо общо със съвременното “Локаут”, шепата работливи докери играят същата важна роля в дозавръзването на “Гордиевия възел”.

След епична битка, по подобие на Троянската война, в чийто завършек хубавата Елена би следвало да е достопочтенна и запазена, но все пак жена на възраст, Бургаската “Одисея” също ще бъде паметник на една култура. Културата на “строежа на капитализма в България”.

И все пак. Това с Есхил и Парис, може и да не се е случило в действителност, но сцената с Бургаските пристанищни работници е пред очите ни. И трагедията им ще приключи, когато и както реши божеството Петров.