Това далеч не беше първото ръкостискане между арменския министър-председател и азербайджанския президент, на което текущата 2025 г. стана свидетел. Такова двамата направиха и на срещата им в Тирана, а след това и в Абу Даби.

Но този път това бе огромно (huge) ръкостискане, бележещо подписването на голяма (big) и велика (great) декларация.

Ръкостискане, което носеше мащабните характеристики на техния домакин, Доналд Тръмп, пред чийто поглед Никол Пашинян и Илхам Алиев се съгласиха да положат допълнителни усилия за сключването на окончателното примирие между страните им. А Армения и САЩ, заедно със заинтересовани "трети страни", поеха ангажимент да изградят "Пътя на Тръмп за международен мир и просперитет" (Trump Route for International Peace and Prosperity, TRIPP). Или това, което медиите вече наричат "Моста на Тръмп".

Тази тристранна среща "стъпва" на прогреса в преговорите между Армения и Азербайджан през текущата година. Дипломатическите разговори между Ереван и Баку целят урегулирането на последствията от конфликта в Нагорни Карабах, завършил с абсорбирането на споменатата територия в границите на Азербайджан през 2023 година.

Въпреки този дипломатически прогрес, на който станахме свидетели тази година, един от все още неразрешените проблеми между Армения и Азербайджан са условията, при които трябва да се пристъпи към изграждането на коридора Зангезур.

Този коридор цели, един път, свързването на Азербайджан с азерския анклав Нахичеван през арменската територия по границата с Иран, и, втори път, интегрирането на тази артерия към Средния коридор, свързващ Турция и Китай през Централна Азия.

Споровете между Ереван и Баку спрямо този коридор се състоят в това, че двете столици нямат еднакво разбиране под чий суверенитет трябва да бъде тази търговска и пътна артерия. Въпросът за собствеността на въпросната инфраструктура - която ще се състои основно от железопътен и магистрален път - има отношение спрямо редица последващи питания.

Например, кой ще финансира въпросния проект, кой ще го охранява, кой ще определя режима на регулациите му изобщо. Или ако трябва да сведем до по-прозаична интерпретация тези питания, то въпросът е следният: ще имат ли право арменските власти да налагат транзитни такси на преминаващите азербайджански тирове и да извършват проверки на тяхното карго? А в какъв режим ще продължават да функционират арменско-иранските ГКПП-та там?

Бидейки в по-слабата преговорна позиция, назад във времето Армения предложи следното: какъвто и регламент да бъде въведен в администрирането и управлението на този коридор, то същите правила да важат и спрямо пътната инфраструктура на Нахичеван. Тоест, ако азербайджанските тирове ще могат да преминават свободно през арменска територия - без да плащат такси и да бъдат обект на проверки, то и арменските тирове да се ползват със същите привилегии, когато преминават през въпросния азербайджански анклав. Баку не реагира с никакъв ентусиазъм на това предложение на Ереван.

Русия и Азербайджан развалят хубавия бой с лоша караница

Русия и Азербайджан развалят хубавия бой с лоша караница

Баку демонстрира самочувствие на фона на влошаващите се отношения с Москва и Техеран

Декларацията, която Тръмп, Пашинян и Алиев подписаха във Вашингтон, не дава обезателно отговор на тези въпроси. Всъщност документът, в който коридорът Зангезур за благозвучие бива наречен "Моста на Тръмп", е двусмислен.

От една страна, в декларацията се посочва, че Азербайджан трябва да има "безпрепятствен" достъп до Нахичеван през арменска територия. От друга обаче, това трябва да става на базата на юрисдикцията на Армения и с "реципрочни облаги" за Ереван. За какви арменски юрисдикция и облаги (такси) става дума, когато Азербайджан ще има правото на свободен транзит? И как Баку ще може да разчита на безпрепятствен достъп през коридора Зангезур, когато Армения ще има правото да налага целия инструментариум на юрисдикцията си?

Духът на декларацията е издържан в стил "и вълкът сит, и агнето цяло", така че текстът й да послужи като повод за "PR-хепънинг" на Белия дом. Човекът, който движи тези преговори от американска страна, Стив Уитков, вече се проваля в другите му дипломатически усилия, насочени към преустановяването на войните в Украйна и Газа. Последното ни подсказва защо Вашингтон иска да капитализира върху прогреса в двустранните преговори между Ереван и Баку: Доналд Тръмп има крещяща нужда да покаже, че дипломацията му за разрешаване на конфликти може да дава и положителни резултати.

Въпреки рискът "Мостът на Тръмп" да си остане проект само на хартия поради съществуващите противоречия в подписаната декларация във Вашингтон, тя не трябва да се подценява. Нещо повече, въпросният документ може да се окажа наистина добра основа не само за окончателното примирие между Армения и Азербайджан, но и за "отблокирането" на икономическите артерии на Южен Кавказ.

Последното би било в най-голяма полза именно на Армения, тъй като поради конфликта в Нагорни Карабах страната е със затворени граници с Турция и Азербайджан. Отварянето на тези граници ще означава диверсификация на търговските отношения на Ереван и по-малка зависимост на страната от Русия и Иран.

Ако се стигне до неговата реализация, "Мостът на Тръмп" ще постави Армения на маршрута на споменатия по-горе Среден коридор, през който тепърва ще минава част от търговията между Европа и Китай чрез Турция и Азербайджан.

Предстои да видим дали "вкарването" на американците в този проект ще даде възможност на Армения да редуцира силния тюркски натиск, посредством който Баку и Анкара искаха просто да експроприират под една или друга форма коридора Зангезур. Американците обаче не дават "твърди" гаранции на Армения, а по-скоро посочват икономическото си участие в проекта като форма на сигурност.

Полагането на основите за изграждането на стратегически отношения със САЩ пък ще даде възможност на Азербайджан за по-голяма геополитическа резистентност и гъвкавост, особено на фона на усложнените отношения между Баку и Москва от края на миналата година насам.

Именно Азербайджан остава основната "трета страна", заедно с Турция, която може да участва в изграждането на "Моста на Тръмп" през арменска територия, гарантирайки по този начин отколешния си приоритет за логистичното свързване на страната с Нахичеван.

Така Азербайджан ще се превърне в пресечна точка на две икономически артерии - Международния транспортен коридор Север - юг, свързващ Русия с Индия, и Средния коридор, разположен между Европа и Китай.

Светът е джунгла, а не зоологическа градина

Светът е джунгла, а не зоологическа градина

Днес светът е в процес на счупване на поредните правила, които преди това си е предписал сам

И Армения, и Азербайджан - особено имайки предвид все по-трудните им двустранни отношения с Москва - биха видели американско участие в изграждането на транспортните и търговски линии в Южен Кавказ като възможност за редуциране на руското влияние в региона.

Тук е моментът да бъде напомнено, че именно Русия бе основният медиатор между Ереван и Баку покрай войната в Нагорни Карабах и сключеното споразумение за нейното прекратяване предвиждаше Москва да изиграе ролята на гарант и донор на сигурност при осъществяването на коридора Зангезур.

Вместо това обаче, подписаната декларация във Вашингтон предполага неговото изграждане с американска помощ (макар и все още неясно каква, особено предвид това, че преди въпросната тристранна среща в Белия дом се коментираше усилено, че Армения ще даде изключителни права за дълги години напред на американците за разработването на този проект).

Успоредно на Русия, другата страна, която ще се почувства ощетена, ако "Мостът на Тръмп" бъде осъществен, е Иран. Техеран винаги е бил против влиянието спрямо Южен Кавказ на държави, които не са част от региона. Осъществяването на проект, в който ще участват американците, на границата на Иран с Армения е последващ ужас за режима на аятоласите, след като той вече се сблъсква с все по-задълбочаващото се партньорство между Азербайджан и Израел отново в Южен Кавказ.

"Мостът на Тръмп" е екзотична формулировка, която стъпва на прогреса в двустранните преговори между Армения и Азербайджан, разведряването на арменско-турските отношения и влошаването на тези между Армения и Азербайджан, от една страна, и Русия, от друга.

Самият документ, съдържащ вътрешни противоречия, е по-скоро с рекламна цел. Но той все пак изразява намерение, чиято реализация ще изисква последващи и координирани усилия.

Споделените интереси между Армения и Азербайджан трябва да са една от основните подпорни колони, които да носят конструкцията на икономическата интеграция на Южен Кавказ. Пък и тук не става дума за каквото и да е съоръжение, а за голям, огромен и велик мост.