Петък, 1 март, на мелбърнската писта “Албърт Парк” в Австралия започва 53-ият световен шампионат във Формула 1. 11 отбора, 22-ама пилоти и една-единствена цел на всички, без един: да бият “Ферари”. Маранело обаче приема предизвикателството. Михаел Шумахер се е устремил към своята пета световна титла, която ще го вкара в историята дори пред великия Хуан Мануел Фанджо. Освен това германецът трябва да защитава двете титли, спечелени миналата година – при пилотите и при конструкторите заедно с бразилеца Рубенс Баричело.

В неделя, около 5,00 часа сутринта, българско време, германският шампион потегля с болида от миналата година, в очакване да направи дебюта си с новото революционно “Ферари”. А това трябва да стане на 17 март в Малайзия.

Михаел, разочарован ли сте, че няма да стартирате в Мелбърн с F2002?

Естествено, бих предпочел да потегля с F2002, в това няма никакво съмнение. От друга страна обаче, какъв ще е смисълът да участвам с новата кола, след като рискувам да отпадна някъде по средата на състезанието? Просто не успяхме да подготвим напълно F2002 за първия старт от шампионата. А след като нямаме 100-процентова гаранция, че ще успеем, не е необходимо да рискуваме. За мен по-мъдрото решение е да стартирам с F2001.

Имате ли шанс да спечелите Гран при на Австралия със старата кола?

Всъщност F2001 се държа повече от отлично по време на тестовете през зимата. Мисля за титлата в Мелбърн, защото не е невъзможно да я спечеля. Нека не забравяме, че “старата” кола, всъщност е много добра и точно с нея спечелихме световния шампионат миналата година. При всички случаи предпочитам да взема 6 точки в Австралия, отколкото да започна новия сезон с отпадане или 0.

F2002 гаранция ли е за световната титла?

Много се надявам. Нашата единствена цел винаги е била да печелим. Можем да го направим и сега. С новия модел, “Ферари” направи огромна стъпка напред. Сигурен съм, че за F2002 ще се заговори в момента, в който ние се появим с нея на пистата за официално състезание.

Колко качествени са конкурентите ви?

“Макларън Мерцедес” ми направи страхотно впечатление по време на тестовете в последните седмици. Този тим показа невероятна воля за израстване и не крие амбициите да си върне първото място. Всъщност във Формула 1 навлязоха наистина мощни и качествени производители на автомобили. Всеки от тях иска да спечели състезанието за Гран при, в което участва. Мисля, че за момента “Уилямс БМВ” има малко предимство. Истината е, че сега не съм съвсем наясно какво е реалното ниво на преките ни конкуренти, но ще го видим само след няколко дни. А, ако трябва да споменавам имена, ще кажа, че със сигурност ще е необходимо да се съобразявам с брат ми Ралф и неговия съотборник Монтоя, както и с пилотите на “Макларън” Култард и Райконен.

Михаел направи успешни тестове с новия F2002, но започва защитата на четвъртата си титла със стария болид на "Ферари" в Австралия.

Вие вече казахте, че Рубенс Баричело ще е значително по-добър тази година. Толкова бърз съотборник предимство ли е или очаквате той да ви създаде проблеми?

Като цяло смятам, че Баричело ще е положителен фактор за мен. За скудерията и за останалите пилоти. Той ще бъде от голяма полза за нас. Сигурен съм, че тази година Рубенс ще направи най-силния си сезон, откакто е във Формула 1.

Млад пилот като Райконен, който едва за втора година е във Формула 1, получи правото да се бори за титлата с помощта на топ-отбор. Освен него, има още един 20-годишен – Фелипе Маса от “Заубер”…

Всичко си зависи от самия пилот. Когато е смел и се “разбира” добре с колата, си личи, дори болидът му да не е конкурентен на най-добрите. От малкото ми наблюдения забелязвам, че финландецът показва оптимални качества. За Райконен това ще бъде годината на истината. Както всъщност и за останалите младоци във Формула 1.

От много години италианските пилоти пристигат във Формула 1 със страхотни резултати от карт-сериите, но след това не успяват да пробият при най-бързите. Къде грешат?

Не мога да посоча точна причина. Мисля обаче, че всички отлично знаят колко добри са Фисикела и Трули. Може би те не успяват да покажат целия си потенциал по време на състезанията.

Много хора не виждат голяма разлика между новия и стария болид на “Уилямс”.

О, не ме разсмивайте. Не е необходимо промените да се забелязват с просто око. Те са ясни на експертите. Нали знаете за “тайните” във Формула 1. Те съществуват и винаги ще ги има.

Ако е така, значи вашият брат Ралф може спокойно да мисли за титлата.

Не, не. Съвсем не е сигурно, че “Уилямс” още тази година ще атакува първото място. Това, естествено, важи с пълна сила и за Ралф.

Някои твърдят, че другият пилот на “Уилямс” Хуан Пабло Монтоя е по-бърз от брат ви.

Може би така изглеждаше в края на миналия сезон. Според мен обаче, трябва да се имат предвид резултатите през целия шампионат. От тази гледна точка, Ралф е пилотът с по-постоянни изяви от двамата. Освен това предимството е на страната на брат ми, защото всичко в отбора се въртеше около Монтоя. Аз мисля, че през този сезон и на двамата трябва да им се даде еднакво спокойствие за работа.

Не можете да отречете, че колумбиецът впечатли всички. Точни маневри и изпреварвания… Някои дори определят Монтоя като най-опасният съперник на Михаел Шумахер.

Само две добри маневри и изпреварвания не правят от обикновения пилот - шампион. Не си ли спомняте, че и Александър Вурц ме изпревари зрелищно на Монте Карло през 1999 година.

И сега е тест-пилот на “Макларън”.

Точно така. Във Формула 1 не се смятат моментите. Най-важното нещо е постоянството. Трябва да се задържиш на високо ниво по време на целия сезон. Мисля, че Ралф притежава точно това качество – да бъде постоянен във всички състезания.

Това означава, че вие и брат ви рано или късно ще се изправите един срещу друг. Очакват ви много интересни сблъсъци.

Ние вече започнахме битките, ако си спомняте.

Миналата година в Испания, например. Още от потеглянето имахте сериозен сблъсък. След това борбата за титлата продължи само между двама ви.

Бих направил същото с всеки друг пилот. Това е състезание, трябва да се бориш, за да успееш. Всеки път и с всички сили. Винаги разпознавам Ралф и може би се амбицирам повече отколкото, ако видя някой друг пилот.

С това изявление може да си имате проблеми в семейството. Какво ли ще стане, когато двамата Шумахер се изправите един срещу друг в дуел за титлата?

Не, не. Ако има проблем по време на състезанието и грешката е моя, винаги си признавам. За мен няма никакъв проблем в това. Всички тези неща ги обсъждаме по-късно след състезанието с чаша бира в ръка.

Как успявате да намерите сили да се мотивирате за нови успехи след 12 години във Формула 1?

Отговорът е простичък и се нарича любов към този спорт, това си е моят спорт. Състезавам се защото така чувствам, че живея и съм пълноценен. Това е единствената причина.

Изглежда Формула 1 за вас си е чисто забавление. Това ли е голямата тайна, която ви помага да давате максимума от себе си в стартовете за Гран при, така както е било в първото състезание от кариерата ви?

Да. Двигателят на моите успехи не са титлите. Повярвайте ми. Радостта от карането и предизвикателството да бъда най-бърз са основата на моята мотивация. Исках да стана световен шампион с “Ферари”, това беше голямата ми мечта. Ето, че я осъществих.

Говорите за страст. Но в днешната Формула 1 забавлението става ужасно сериозно и скъпо. Вие сте преживял 14 жестоки катастрофи в кариерата си – най-много от всички останали пилоти.

О, не мисля точно така. Тези инциденти са част от Формула 1. Освен това не съм съгласен, че имам 14 “жестоки” катастрофи. В моето съзнание са останали само 3 по-тежки.

Кои са те?

В Япония през 1991 година, когато спуках един от прешлените на врата си. Естествено, след това е катастрофата на “Силвърстоун”, в която си натроших крака. И на трето място, може би, е инцидентът на Монца миналата година, когато изхвърчах от пистата с 300 км/ч по време на тестове.

А Барселона? Само няколко седмици по-късно вие се забихте с 220 км/ч в предпазната стена от гуми на пистата “Каталуня”.

Това не беше тежка катастрофа.

Никакъв страх? Нищо сериозно? Какво си мислите, когато изхвърчате от пистата, докато спрете в предпазната стена или някъде другаде?

Нали разбирате, че става въпрос само за някакви си части от секундата. Струва ми се, че ядосано подвиквам “По дяволите!”, но в повечето случаи оставам спокоен. В Барселона, например, веднага разбрах, че съм сбъркал и много се ядосах на себе си. След това обаче успях да се овладея. Притеснявам се и очаквам проблеми само тогава, когато видя, че може да се забия в стената челно – с краката напред. В този момент никога не зная дали ще мога да изляза от болида и дали ще продължа да ходя или да стъпвам на краката си. В неведение съм изобщо какво ще последва.

Говорите ли за тези опасности с вашата съпруга Корина?

Разбира се. Тя е най-близкият ми човек. Заедно сме вече 10 години. Корина е наясно с всички рискове, но знае, че аз винаги съм много внимателен. Когато се случи това в Барселона, първото нещо, което направих е да й звънна по телефона. Защото по германските телевизии веднага започнаха да съобщават, че Михаел Шумахер е претърпял изключително тежка катастрофа. Попаднах на моята тъща, която пък звънна на Корина, а Корина ми се обади незабавно на мен. Така не последваха големи сътресения в семейството ми.

С какви чувства посрещате новото предизвикателство “Сезон 2002”?

С обичайните. Както винаги, желанието ми е да карам все по-добре и да печеля за “Ферари”. И малко за себе си, естествено. Но това ми изглежда нормално. Сезонът няма да е лек. Всички ще ни атакуват, но ние ще им отговаряме. На мен също ми е любопитно как ще се справя с предизвикателствата. Първата ми проверка ще бъде още в събота. Ех, какви емоции ни очакват…
КристиPARAGRAPH: ано Киавегато, La Stampa