Президентът Стоянов посети Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”, съчетавайки Деня на будителите с 350-годишнината от издаването на първата българска печатна книга. “Абагар” на Филип Станиславов е написана на черковнославянски, новобългарски и сърбо-хърватски език. Отпечатана е само на едната страна на пет големи хартиени листа, които след това са разрязани по дължина и са слепени. Така оформената дълга лента е навита на руло и предназначението и е било да бъде носена като амулет. Текстът е отпечатана на тесни колони, като всяка колона е оградена с орнаментирана рамка. Разположени са девет гравюри между текста. Графиката е опростена и оригинална, а езикът показва близости с езика на новобългарските дамаскини от същата епоха.

Кратката версия на известния новозаветен апокриф за едеския цар Абагар е дала името на книгата. В предговора Филип Станиславов се нарича "епископ на велика България" и заявява, че като трудолюбива пчела е събрал "от различни книги на своите отци тоя Абагар" и го "харизва на своя български народ"

Изданието включва 20 молитви, които съпътстват човек през целия ден и е била замислена като разпространените тогава книги-амулети, които човек носи винаги със себе си, за да се предпазва от страховете си и да сбъдва надеждите, вярванията и желанията си.

Оригиналът на “Абагар” се пази в хранилището на Народната библиотека и заема централно място в изложбата, която от днес е подредена във фоайето на библиотеката. Във връзка с юбилея на “Абагар”, едноименното наше издателство пусна на книжния пазар превод на книгата, реализиран от доцентът от Великотърновския университет Кирил Кабакчиев.

Държавният глава използва случаят и поздрави всички с днешния празник. През цялата своя история България е имала нужда от своите будители, посочи Стоянов. Той подчерта, че двете наши книжовни школи са най-сериозният цивилизационен принос на България във всеобщата история.