Деница Kaменова - RFI

Битката за ученици - бъдещето на образованието и интеграцията на децата от ромски произход. Какви са евро-притесненията ни? Новият политически сезон възроди конфронтацията в обществото.

В Кърджали предложили на майката на бебе да избере училището, в което то ще е първолак. И това не е виц. Това е част от - Битката за ученици, която разкрива във водещото си заглавие “Труд”. Издирват всички деца, които не са стъпвали в клас, уточнява “Стандарт”. Дни преди началото на новата учебна година преподаватели и директори стигали дотам, че да водят истинска битка – причината – всяко дете гарантира запазването на училището, на щатовете и повече пари за образованието. Основният обект пък били децата от ромски произход. И всъщност в момента ставаме свидетели на обезграмотяването на нацията, както отбелязва “Монитор”.

А статистиката е страшна – от бедност 20 на сто от българчетата и 60 на сто от циганчетата не ходят на училище. 40 процента от всички деца работят. В “Дом майка и дете” има 3.300 деца, а безпризорните са още повече. 93 хиляди деца от първи до осми клас не ходят на училище. А дори и да ходят, училището създава безработни, приглася “24 часа”. А иначе България неминуемо ще стане част от европейския пазар на работна сила и който не разбира това няма място в образователното министерство. Важно обаче е какво ще предложим на този пазар, убеден е вестникът – дали ще предложим услуги в туристическия сектор или нископлатени сексуални услуги, ресторантьори или миячи на чинии, компютри или компоти.

А иначе децата от ромски произход, тези, които стават обект на въпросната битка за ученици, всъщност искат да ходят на училище, категоричен е секретарят на етническия съвет към Министерския съвет пред “Труд”. Но след като няма необходимата подготовка и програми, учителят не знае и една дума на ромски, не се полагат усилия пък циганчетата да научат български и не им се обръща достатъчно внимание, тогава как така очакваме да ги спечелим за каузата на образованието.

Колкото до единствената им алтернатива – само за 14 дни 150 семейства бягат за Германия, както обявява “24 часа” в специалния си репортаж. Хората бягат за там, надявайки се да им отпуснат социални помощи, които ще ги спасят от глада, който търпят тук. И за това залагат дори и къщите си, за да съберат пари за нощния влак към очаквания рай.

Колкото до пътя на страната ни като цяло към въпросния рай – Европейският съюз ни взе за действаща пазарна икономика, обявява “Монитор”. Та икономиката ни била пазарна, само дето ние не го знаем, допълва вестникът.

Първанов пък иска точна дата за влизане в Европейския съюз, съобщава “Стандарт”. Какви обаче са евро-притесненията ни. Защото действително има нещо объркано в българския вариант на така наречената евроинтеграция и употребата й от политиците за вътрешни цели, убеден е “Труд”. Защото с икономиката, безработицата, корупцията, за нас самите би било убийствено да влезем в ЕС с подобни проблеми. Пък и хубавото е, че никой няма да ни пусне преди да сме си ги решили. А пък за обикновения българин е важно при това главоломно отваряне и затваряне на глави течението да не отвее интересите му.

Като един от най-важните от тях е, както го убеждават политиците, е поканата ни за членство в НАТО на срещата на върха в Прага. Защото ние на всяка цена трябва да получим покана, вече не е достатъчно само да се надяваме. Поканата е пиронът, на който виси всичко в държавата, тя е мишницата с всичките ни дини, отбелязва “24 часа”. И като че ли основното послание, което вече всички отправят към обикновения човек, е, че влезем ли в НАТО, животът в познатите му форми ще продължи. Ако обаче не влезем, всичко рухва и той ще спре.

У нас за съжаление обаче премиерът е лишен от нужния усет за време. Защото за единението, както и за любовта, са нужни две страни, разсъждава “Труд”. А през последните няколко дни бе сложен край на напудрената национална идилия. Опозицията показа добре наострените си зъби, а пък медийното пространство бе залято от думи от епохата на военния социализъм. И така новият политически сезон като че ли възроди конфронтацията в обществото.