Публикуването на дневниците на Георги Димитров в Германия беше централна тема в немските медии през изминалите седем дни. Дневниците бяха представени в неделната рубрика "Културрепорт" на лайпцигската телевизия "Миттелдойчер рундфунк". Не случайно именно лайпцигската телевизия отдели най-много време за тях, тъй като името на Георги Димитров е свързано пряко с Лайпцигския процес, организиран от националсоциалистите след палежа на Райхстага в Берлин.

Тази връзка беше подчертана и в началото на документален филм, посветен на дневниците. В него подробно са описани фактите около самозащитата на Димитров, както и афектираната реакция на Херман Гьоринг. "Основателят на следвоенна България", както е окачествен Георги Димитров във филма, бива представен като послушен лакей на Сталин, който стои неотлъчно до неговата трапеза и безпрекословно се подчинява на правилата, наложени от Москва. Филмът завършва с думите на издателя на дневниците на Георги Димитров Барнхард Байерлайн "Нищо не остава от мита Георги Димитров".

Репортажът обаче оставя редица неясни неща. Къде са били дневниците на Георги Димитров, извадени от архива в България през 1990 година, до отпечатването им сега и защо то става в Германия? Липсва и името на издателството. Коя е тезата, която разобличава публикуването на дневниците? Репортажът "Мит и действителност" оставя в зрителя десетки въпроси без отговор.