Традицията трябва да се спазва. Онази вечер, по късна доба, когато само караконджоли, таласъми и побойници бродят по софийските улици, беше нападнат и пребит медиен бос. Снощи – същото, само че този път потърпевшата е дама, но разликите свършват дотук. Пак по тъмно, пак побой, отново срещу представител на известна и влиятелна – все още, медийна групировка.

Случайност ще да е, говори разумът, опитвайки се да акцентира върху логичността - съвпадение е, че в два поредни дни бият двама журналисти. Все пак толкова невинни граждани стават жертва на люти побойници, че да се търси някаква система или, не дай си боже, заговор е лекомислие.

Само че опитът нашепва друго. Логика в България няма, а от всеки храст може да изкочи заговор. Така че – “нищо случайно не ни е чуждо” и можем спокойно да зададем въпроса – кой ще е третият. Все пак иде вечер и към 00.00 часа традицията от последните дни повелява да се случи нов побой над някой “клет” медиен бос. Затова – да използваме дедуктивния метод, завещан ни от вeликият Шерлок Холмс.

Дотук имаме бит бос на мощна кабелна компания и на полумощен – все още, опозиционен ежедневник. Схемата трябва да продължи, прибавяйки към тази парадигма нови стойности. Трябва да избираме между официоз, държавна медия или голяма национална, но частна такава.

Официоз няма, ако не се брои електронният глас на управляващите “Новото време”, но там биене още никой не е заслужил. Сред държавните кандидати за побой БНР и БНТ има неколцина подходящи и още дузина от частните медийни гиганти.

Но все пак, ако се опитаме да открием пресечната точка между електронната и “писмената” журналистика и я положим сред кандидатите ще се окаже, че БНТ и така широко рекламираният им нов сайт са едни “подходящи потенциални потърпевши”.

Друг е въпросът, кой ще е следващият бит на тенис от генерал Борисов чужд дипломат. Но там доброволци и желаещи – бол!