Още преди два месеца, когато беше съставено правителството на Симеон Сакскобургготски и изтече тригодишното ни споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), експерти и журналисти започнаха да гадаят какви ще са в бъдеще отношенията на новата власт с международните финансови институции. Чуха се прогнози, че фондът ще се оттегли от България, или ще настоява за споразумение, но без финансови ангажименти. Затова се очакваше, че мисията на фонда, която започна у нас в началото на септември, ще изясни тези въпроси. Ето обаче, че днес мисията си отива, а около евентуалното подписване на споразумение все още витаят доста въпросителни.
На заключителната си пресконференция и ръководителят на мисията на МВФ за България Джералд Шиф, и министърът на финансите Милен Велчев изразиха оптимизъм за подписването на споразумение. И двамата подчертаха, че са постигнали значително сближаване на позициите си. Но и двамата не скриха, че има още доста работа, докато се стигне до консенсус.
Вече за никого не е тайна, че от фонда не приемат с ентусиазъм доста от мерките, предложени от правителството в икономическата програма, обявена от премиера преди месец. Сега въпросът е доколко кабинетът е склонен да отстъпи от обещанията си и да се съобрази с препоръките на фонда, за да не изпусне възможността за финансиране от международната финансова институция.
От изявленията на министъра на икономиката Николай Василев през седмицата стана ясно, че икономическият ръст ще е по-нисък от очаквания и че в бюджета няма средства за нищо, тъй като са наследени огромни дупки от старото правителство. Министърът на финансите беше малко по-конкретен, като обяви, че очакваният икономически растеж е 4.5 процента, а очакваната инфлация за 2002 година - 3.5 процента.
Министър Велчев обясни още, че ще е наложат съкращения на разходите за бюджетни субсидии в областта на енергетиката, транспорта, образованието и здравеопазването. Това ще бъде съпроводено с въвеждането на непопулярни мерки, включително поредното поскъпване на ток и парно.
От изказванията на представителите на МВФ става ясно още, че те не приемат увеличението на детските надбавки и на минималната работна заплата, предвидени от кабинета в икономическите мерки. Джералд Шиф ясно заяви, че това само ще натовари бюджета, без да доведе до значително подобряване благосъстоянието на българина. Критиците на правителствената програма, сред които изпъква бившият министър на финансите Муравей Радев, отдавна атакуваха това предложение със същия аргумент.
Изказванията на представителите на фонда показват още, че не са готови да приемат и някои от промените на данъчните закони, предвидени от правителството. Едното подобно предложение е за нулева ставка на данък печалба при реинвестиране. Аргументите срещу него са, че всякакви разходи ще се отчитат като реинвестиции, за да се пести от данъка.
Друго предложение на кабинета, което не среща особена подкрепа от мисията на МВФ, е намаляването на данъка за физическите лица. Кабинетът предвижда намаляване ставката за различните стъпки с различен процент, като най-голямо е намалението за хората с най-високи доходи. От МВФ предпочитат намалението да засяга еднакво всички данъкоплатци.
В следващите седмици правителството и фондът си обещаха да продължат да работят, макар и от разстояние по изглаждането на позициите си. Вероятно още през октомври-ноември ще стане ясно как ще завърши пазарлъка и какви ще са условията на следващото споразумение с фонда. Поне засега е сигурно, че кабинетът ще положи всички усилия за постигането на компромис, защото това е най-изгодният за държавата начин за външно финансиране, както призна и самият Милен Велчев. В началото на следващата година трябва да има подписано споразумение, защото предстоят големи плащания по дълга и трябва да се гарантира финансовата стабилност на държавата, предупреди и управителят на БНБ Светослав Гаврийски.
Така че, през следващите един-два месеца предстои да видим доколко правителството ще съумее да спази обещанията си пред избирателите и едновременно да се съобрази с изискванията на МВФ и да гарантира пари за бюджета.