Стратегията на Путин остава: Тотална война срещу Европа

Това е стар съветски метод, който Владимир Путин е усвоил до съвършенство: да развява знамето на мира, докато води война - Да се преструва, че иска да преговаря, докато нанася удари по Украйна. Лъжите са единствената стратегия, която и друг световен лидер практикува без ограничения - Доналд Тръмп, последовател на паралелни реалности и алтернативни истини. Двамата си пасват идеално, а Кремъл се възползва максимално от наивността на Тръмп.

Това казва в интервю за френския вестник L'Express Вера Гранцева, руска политоложка, която живее в изгнание във Франция от 2020 г. и преподава в Института за политически изследвания Sciences Po Paris.

L'EXPRESS: Путин продължава да твърди, че е готов да "преговаря" за прекратяване на войната в Украйна. Какво е целта му? Да спечели време?

ВЕРА ГРАНЦЕВА: Когато се анализира стратегията на Путин, трябва да се имат предвид два параметъра. Първо, комуникацията за него не е средство за обяснение или намиране на решение, а оръжие, предназначено да заблуждава. Това е научил в школата на КГБ. И второ, думите нямат стойност в неговите очи. Само действията имат значение - и това е, което западняците не успяват да разберат, защото живеят в друг свят. Когато слушате Путин, помнете, че думите му не струват нищо. Гледайте го какво прави, а не какво казва.

Нека сега анализираме опитите на Путин да "преговаря" в светлината на тези две правила. Защо твърди, че иска преговори? Първо, защото натискът от Съединените щати и Глобалния Юг нараства. По време на посещението си в Москва за честване на Деня на победата на 9 май, Си Дзинпин призова за "справедливо, трайно и обвързващо мирно споразумение, прието от всички заинтересовани страни". Няколко дни по-късно бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва последва примера му, заявявайки, че е готов да убеди Путин да преговаря. И във Вашингтон Доналд Тръмп става все по-нетърпелив.

Владимир Путин вижда в домакина на Белия дом възможност да спечели тази война. Според него, Тръмп може да се държи по два начина и двата са печеливши. Първи сценарий: Москва печели Тръмп на своята страна, а Тръмп оказва натиск върху Украйна и Европа да отстъпят окупираните територии на Русия. Това е начинът да се спечели тази война политически, защото на военния фронт руските войски не постигат успех. Втори сценарий: преговорите се провалят, което ще разбие надеждите на Доналд Тръмп. Вместо да мисли за причините за този неуспех, той просто ще бъде разочарован и разстроен и ще се оттегли от тези преговори и от управлението на тази война като цяло. Този вариант е изгоден и за Путин, защото руският президент смята, че с оттеглянето си от тези преговори Тръмп веднага ще спре помощта за Украйна.

Днес американската подкрепа представлява само 20% от международната помощ за Киев, но включва ключови елементи за фронта, като например системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът". Путин е убеден, че без американска помощ Украйна ще се срине военно и морално. В този контекст той прие идеята за преговори - но в никакъв случай за компромиси. Освен това, по време на срещата на руската и украинската делегации в Истанбул видяхме, че руснаците останаха на същите максималистични условия, обявени през 2022 г. Нещо повече, те повишиха залозите, като заплашиха да анексират други украински региони.

Един неприятен инцидент и пропагандата на Кремъл блокира

Хаотичният и парализиран отговор на Москва спрямо операция "Паяжина" показва слабостите на руския авторитарен модел за пълен контрол над информацията

L'EXPRESS: Как трябва да се действа на фона на постоянното блъфиране от страна на Путин?

В. ГРАНЦЕВА: Путин разбира само от сила, той не уважава самата идея за компромис или преговори, възприема ги като признаци на слабост. Ето защо всички опити на западните лидери в навечерието на войната - когато Еманюел Макрон и Олаф Шолц отидоха в Москва - бяха контрапродуктивни. Путин ги интерпретира като зелена светлина за започване на войната. Той видя потвърждението на визията си за Европа: Европа е слаба и неспособна да му се съпротивлява. Как да използваме сила срещу Путин? Най-краткият и най-ефективен път е военният. Ако НАТО беше участвало в тази война от самото начало, тя щеше да продължи три дни, защото видяхме слабостите на руската армия. Но този вариант не е приемлив за днешна Европа по редица причини, включително риска от ядрена ескалация.

Какво ни остава тогава? Икономическият път, със санкции, придружени от остри речи, предупреждаващи Русия, че докато продължава тази война, тя ще бъде изолирана на международната сцена. Този път е по-бавен и няма да даде резултати в краткосрочен план. В средносрочен план руската икономика страда, а в дългосрочен план това би могло да има последствия. Ако санкциите бяха незначителни, Кремъл нямаше да се стреми към тяхното отменяне... Но никога няма да признае публично последиците от тези санкции. Когато корабът му потъне и само ръката му остане над повърхността, Путин ще продължи да крещи, че всичко е наред и че санкциите не са ефективни!

Путин е в задънена улица. Но в Русия има едни други хора, които слушат. В продължение на три години стратегията на Кремъл е да казва на руския елит и народ: чакайте, не се притеснявайте, това няма да продължи дълго, европейците са слаби и неспособни да си спазят думата, изчакайте още малко. Ако Европа затегне санкциите, това ще посее съмнение сред тези политически елити. Може би не вътрешния кръг на Путин, военнопрестъпниците, които знаят, че за тях няма изход. От друга страна, вторият кръг, който със сигурност един ден ще бъде на власт - защото времето е срещу Путин, той ще остарее и постепенно новото поколение ще дойде на власт - наблюдава развитието на ситуацията. Те се чудят как ще свърши всичко това: "В каква Русия ще живеят децата ни?"

Според мен, точно това липсва в европейската стратегия днес: изпращане на послание към бъдещите елити в Русия. Вместо да казвате на всички: "Вие всички сте отговорни за тази война, ще плащате за нея поколения наред", оставете вратата отворена за това ново поколение, за да им кажете, че ако имат мирен план за Русия, ако се включат в рамките на международното право и признаят суверенитета на своите съседи, могат да предложат друго бъдеще на страната си.

Няма такова послание и, още по-лошо, днес по-скоро има послание, което обединява елитите около Путин, включително по-младите поколения, които си казват: "Европейците ще ни мразят векове наред". Възможно е да се формулира послание, което допълнително ще раздели руския елит. Да им покажем, че това, което Путин повтаря по цял ден - че няма друго решение освен тотална война с Европа - е напълно невярно.

Трите пътя за мир в Украйна: сделката, асансьорът и кръговото кръстовище

Това, което липсва на страните днес, е общ път за преговори

L'EXPRESS: Докато се преструва, че иска да преговаря, Путин продължава да унищожава Украйна и да се превъоръжава. Под прикритието на преговорите, готви ли се той за следващата война?

В. ГРАНЦЕВА: Войната се превърна в основанието за съществуване на режима на Путин и не виждам как той може да отстъпи днес след всичко, което каза срещу Европа и "колективния Запад". Как може да върне времето назад и да съжителства мирно със Запада?

Днешният Путин е много различен от Путин от 2012 г. Днес той е човек на войната. Той трансформира руското общество, създавайки воюващо малцинство, силно мотивирано от тази война срещу Запада и от идеята за отмъщение за разпадането на СССР. Той също така води хибридна война в Европа. Той е способен да извършва и други "специални военни операции" по други европейски цели. Но за да се случи това, първо ще трябва да успее да замрази фронта в Украйна в споразумение от типа "Минск 3" (първите Мински споразумения са споразумения за прекратяване на военните действия между Русия и Украйна, подписани през 2014 и 2015 г.).

Днес руската армия се проваля в Украйна. Воденето на война на два фронта ми се струва малко вероятно. От друга страна, ако успее да замрази фронта и да освободи част от армията си, може да търси цели на запад от Русия.

Това ще зависи и от поведението на НАТО. Защото, ако Русия нападне Финландия или балтийските държави, теоретично това би могло да провокира война между нея и НАТО. Днес подобен сценарий изглежда невъобразим. Казваме си, че Путин никога няма да нападне НАТО. Бих казала, че е така, ако трансатлантическата организация остане авторитетна, сплотена и надеждна сила. Когато човек чете руската преса днес, в него се надига леко неодобрение за отслабения авторитет на НАТО поради оттеглянето на американците. Медиите говорят много за изтеглянето на американските войски от Европа. Това е зелена светлина за Путин, който не вярва в европейската съпротива.

L'EXPRESS: Как интерпретирате сателитните снимки, показващи строителството на складове и палатки за руската армия на финландската граница?

В. ГРАНЦЕВА: Стратегията на Путин си остава тотална война срещу Европа. Въпреки че, очевидно не е в позиция да започне втора война днес, е напълно възможно да е във фаза на подготовка, трупайки оборудване и войски близо до границата, докато едновременно сее страх във Финландия в отговор на предполагаемото предателство на страната заради членството й в НАТО.

„Създателят“ на Путин: Русия ще се разширява във всички посоки, докъдето Бог пожелае

Никой не знае какво прави днес Владислав Сурков, знае се, че наблюдава обаче осъществен на 99% проекта си за Русия

L'EXPRESS: Как си представяте 2025 година? Най-оптимистично настроените се надяваха на затишие на украинския фронт, но все още сме далеч от такова...

В. ГРАНЦЕВА: Многобройните тектонични промени в световната геополитика изглежда не влияят на решимостта на Путин да продължи войната си, която се е превърнала в застраховка живот на неговия режим. Досега всички усилия на Тръмп, един наивен и некомпетентен президент, да проведе преговори, са довели до нулеви резултати. Путин няма интерес от прекратяване на огъня на този етап. Той има нужда поне от малка победа.

Ако той вече не може да продължава тази война и се нуждае от почивка, за да възстанови ресурсите и войските си, той ще се нуждае от тази малка победа на всяка цена, за да обясни на народа си защо е въвлякъл Русия в тази война, защо толкова много хора загинаха на фронта, защо Русия е изолирана, под санкции. Ето защо днес в Донбас има такъв натиск, защото според мен това е целта на Путин през 2025 г.: да завземе този регион изцяло. Проблемът му е, че не може да го направи. Три години след пълномащабното нахлуване в Украйна, той контролира около 70% от Донбас. Ако успее да поеме контрол над целия регион, не изключвам, че ще се стреми да подпише споразуменията "Минск 3" с Украйна.