От началото на руската инвазия в Украйна той не е дал нито едно политическо интервю. Нито е направил публичен коментар за тази война, която опустошава сърцето на Европа. Владислав Сурков, може би най-загадъчната фигура в Русия, се оттегли в мълчание. Но човекът, който "създаде" Владимир Путин, мистериозният съветник, който вдъхнови писателя Джулиано да Емполи да напише зашеметяващия си роман "Магьосникът от Кремъл", има какво да каже за Русия и човека, който я ръководи. Отне ни известно време да се приближим до него - и да го убедим, пише френският вестник L" Express. Защото този опасен политик, който може да се счита за "архитект" на руската политическа система, се дистанцира от човека, на когото служи две десетилетия - Владимир Путин. Никой не знае какво прави Сурков днес. В интервюто, което ни даде, той избягва този въпрос.

Защо да интервюираме Владислав Сурков, който представлява точната антитеза на нашия демократичен идеал? Беше ли необходимо да се посвети корица на L'Express на човека, който смята Украйна за "изкуствено политическо образувание", което може да бъде превзето само "със сила", както той заяви в интервю за руския телеграм канал WarGonzo, няколко месеца преди началото на войната? Абсолютно да. Да дадеш думата на истинския магьосник на Кремъл е в известен смисъл същото, като да влезеш в главата на Владимир Путин. Въпреки че вече не е на власт, Сурков все още държи всички лостове на путинизма. Той знае основните точки и целта, тъй като той е този, който до голяма степен ги е поставил... И така трябва да се разбира това интервю: рядък документ, който ни показва как руските власти, в тези времена на високо международно напрежение, преследват своя дневен ред и мислят дългосрочно, на хиляди мили далеч от непостоянния Доналд Тръмп.

L'EXPRESS: "Има десетилетия, в които нищо не се случва, и седмици, в които се случват десетилетия", е казал Ленин... Така ли е в Европа днес?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Да, през последните седмици САЩ отприщиха истинска словесна буря по адрес на Европа. Но засега това е само провокация, празно бърборене. Главното тепърва предстои. Вашингтон излиза от стагнацията (бел. ред.: препратка към стагнацията на Брежнев). На тях тепърва им предстои да преминат през перестройка (преустройство), гласност (прозрачност) и ново мислене. Съветската перестройка доведе до разпадането на Източния блок. Ще се разпаднат ли НАТО и Европейският съюз в резултат на американската перестройка? Този въпрос сега е на дневен ред. От вас зависи да го решите.

L'EXPRESS: На 18 февруари преговорите в Рияд започнаха успешно за руснаците. Какъв резултат може да се счита за победа за Москва?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Военното или военно-дипломатическото смазване на Украйна. Разделянето на тази изкуствена квазидържава на нейните естествени фрагменти. Възможно е да има маневри, забавяния или прекъсвания по пътя. Но тази цел ще бъде постигната.

L'EXPRESS: Променили ли са се целите на Русия в Украйна след 24 февруари 2022 г.?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Стратегическите й цели не са се променили, но тактическите цели се адаптираха с прилагането на стратегията.

L'EXPRESS: "За Русия постоянната експанзия не е просто още една идея, тя е екзистенциалното условие на нашето историческо съществуване", казвате Вие. Какви според Вас са границите на Русия?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Изградих официална идеология на основата на концепцията за "руския свят", която вече съществуваше във философските среди. Руският свят няма граници. Руският свят е навсякъде, където има руско влияние, под една или друга форма: културно, информационно, военно, икономическо, идеологическо или хуманитарно... Тоест навсякъде. Степента на нашето влияние варира значително в различните региони, но никога не е нула. Така че ние ще се разширяваме във всички посоки, доколкото Бог иска и доколкото имаме сили. Важното е да не се увличаме и да не се захващаме с твърде голяма хапка.

L'EXPRESS: Това тълкувание оставя малко място за субективността на народите. Ами ако те не искат да са част от този "руски свят"? Можем ли да принудим хората да се присъединят към него? И най-вече, защо?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Не виждам в предишния си отговор и сянка от отричане на субективността на народите. Европа беше тази, която пренебрегна субективността на украинския народ, като подкрепи два преврата в Киев. През 2014 г. например повече от половината украинци са говорили ежедневно руски както на работа, така и у дома. По-малко от половината от тях подкрепят интеграцията в Европейския съюз, а още по-малко искат НАТО. Против волята на украинския народ или поне против волята на мнозинството от него, Западът се опитва да подчини насилствено Украйна, без никой да разбере защо. Дори докато обсъждаме това, европейските оръжия, някои от които са френски, се използват срещу моята страна в подкрепа на марионетния режим в Киев, който разчита не на мнозинството от украинския народ, а на неговото антируско и прозападно малцинство. Това е продължение на западните опити за насилствена колонизация на Украйна.

L'EXPRESS: Беше ли връщането на Украйна в сферата на влияние на Русия съзнателна цел на руската външна политика след разпадането на Съветския съюз? С други думи, явява ли се анексирането на Украйна цел, която Москва преследва по различни начини от 1991 г, насам?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Това е целта на Москва, но е цел и на Киев. По различни начини, по различно време, с различна степен на успех... В Русия, както и в Украйна, след разпадането на СССР винаги е имало много хора, които са мислили за сближаване или съюз на нашите страни. И днес все още има такива от двете страни на фронта. Естествено е, ние сме хора от една кръв. Мирното сътрудничество беше осуетено от два преврата в Украйна, подкрепени от Запада, през 2005 г. и 2014 г. И в двата случая украинците бяха незаконно подчинени на управлението на агресивно малцинство, мотивирано от легендите на политизираната етнография и илюзиите за европейска интеграция. Това малцинство въвлече Украйна във война.

L'EXPRESS: Не мислите ли, че войната срещу Русия, напротив, изкова украинска нация и "антируска" идентичност, включително сред рускоезичните украинци? С други думи, Русия не създаде ли това, което отричаше да съществува?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Украйна е изкуствено политическо образувание, в което насилствено са напъхани поне три много различни региона: руският Юг и Изток; Центъра, руски-неруски; и Запада, антируски. Те не можаха да постигнат споразумение и никога не го направиха. Войната в Украйна ще раздели руснаците от антируснаците или, перифразирайки Евангелието, овцете от козите. Антируските настроения няма да растат. Но тя ще бъде ограничена до нейната историческа територия и ще престане да се разпространява в руската земя. Може би един ден Украйна ще стане истинска държава, но само в естествените си граници и следователно много по-малка.

L'EXPRESS: Европейците не са канени на дискусии, които ги засягат първостепенно. Какво мислите за това?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: "Не са канени" не означава нищо. И американците никой не ги е канил. Сами се поканиха, поеха инициативата. Русия от години заявява, че е готова да разговаря. Европа можеше да реагира във всеки един момент и да започне диалог. Тя не го направи. Други обаче го направиха. Въпреки това всички знаят, че трайно уреждане на конфликта е невъзможно без участието на ЕС. Балансираното разделяне на Украйна трябва да включва дял за Брюксел.

L'EXPRESS: Изглежда, че имате ниско мнение за Европейския съюз, но често говорите за него като за единно пространство. Според Вас каква форма трябва да приеме политическа Европа?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: ЕС е основан през 1992 г., веднага след разпадането на СССР. Вашият съюз е изграден върху руините на нашия. Това малко завъртя главите на вашите политици. ЕС започна да се разширява бясно и дори бих казал безразсъдно. Той натрупа наднормено тегло, предпочиташе количеството пред качеството. Резултатът е затлъстяла, прекалено колегиална структура на управление, която произвежда само половинчати мерки. В този контекст станахме свидетели на появата на поколения европейски политици, чийто специалитет са половинчатите мерки. Сега Европа трябва да реши дали е държава или не. Страните-членки делегираха своя суверенитет на ЕС, но не изцяло: още една полумярка! В резултат на това нито ЕС, нито неговите членове са напълно суверенни. Трябва да излезем от тази несигурна междинна ситуация или като се върнем към предишното състояние на чисто икономическа общност, или като направим решителна стъпка към суверенна федерация. И двете ще изискват воля и щедра доза добър стар авторитаризъм. Много европейци мислят така. Европутинистите и евротръмпистите стават все по-силни. Може би те ще съживят Европа. Трябва да им дадем шанс да спасят великата европейска култура, братовчедка на руската и американската култура. В противен случай, за да добиете представа за бъдещето на Франция и други страни, трябва само да прочетете "Подчинение" на Мишел Уелбек.

L'EXPRESS: "Нашата победа в Украйна ще промени нас и Запада. Това ще бъде нова стъпка към интеграцията на Далечния север", написахте през септември 2023 г. в материал за новинарския уебсайт Aktualnye Kommentarii. Все още ли вярвате в този "Глобален Север", който ще интегрира Русия, Европа и Съединените щати?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: В бъдеще Западът ще стане по-авторитарен, а Русия по-малко авторитарна. Пропорциите на свобода и дисциплина в нашите политически системи ще се сближат. Може да не се случи утре, може да дойде с цената на конфликт и трагедия, но е сигурно, че Съединените щати, Европа и Русия ще постигнат висока степен на взаимно разбирателство и сътрудничество. Става въпрос за оцеляването на великата северна цивилизация, към която принадлежат руската, европейската и американската култура, в условията на почти непоносим демографски натиск от Юга.

L'EXPRESS: Защо - и как - Русия ще стане по-малко авторитарна? Досега системата еволюира само към повече власт...

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Първата цел - стабилизирането на вътрешнополитическото положение на Русия - беше постигната през 2000-те години. Днес сме в етап на стабилизиране на международната позиция на страната. Когато тази цел бъде постигната на свой ред, ще видим първите признаци на постепенно отпускане на системата.

L'EXPRESS: Може ли изборът на Доналд Тръмп и възходът на националистическите партии в Европа да означават края на това, което наричате "геополитическа самота" на Русия?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Геополитическата самота е константа в самовъзприятието на нашата нация. Казано по-просто, това е схващането, че човек може да разчита само на себе си и затова трябва да се въоръжи с търпение, хляб и оръжие. Идването на Тръмп на власт не променя нищо. Тук не става въпрос за съвременните международни отношения, а за нашето национално съзнание и неосъзнатост.

L'EXPRESS: Какво място биха заели Китай и руско-китайският съюз в този проект "Глобален Север"?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Основата на геополитическата доктрина на Китай е многообразието, съвместното съществуване и сътрудничеството на различни цивилизации. Това е много добре обмислен и много привлекателен модел на световен ред. Великата китайска цивилизация ще съжителства и ще си сътрудничи с Великата северна цивилизация. Съюзът между Китай и Русия е част от това междуцивилизационно сътрудничество.

L'EXPRESS: Вие измислихте "путинизма". Тръмп адаптира ли го към САЩ?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Когато Тръмп беше избран за първи път, редица сериозни американски медии публикуваха статии, в които се твърдеше, че неговите екипи са използвали моите пропагандни методи и някои от моите политически идеи. Не знам дали е истина, полуистина или постистина. Тогава президентът на САЩ публично заяви, цитирам: "Бъдещето не принадлежи на глобалистите, а на патриотите"; "Свободният свят трябва да прегърне своите национални корени, които са незаменими"; "Ако искате демокрация, дръжте се за суверенитета си." Това са накратко принципите на суверенната демокрация, както ги формулирах в началото на 2000-те и които станаха концептуалната основа на путинизма. Съвпадение? Кой знае? Във всеки случай е ясно, че идеологически Тръмп е по-близък до Путин, отколкото до Макрон.

L'EXPRESS: Смятате ли, като унгарския премиер Виктор Орбан, че либералната демокрация е остаряла?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Уважавам културните особености на всички народи, дори когато ми изглеждат несъвместими. Ако либералната демокрация е характеристика на политическата култура на една страна или група държави, това е тяхното най-абсолютно право. По същия начин, ако либералната демокрация не устройва Русия, това е наше право. Либерализмът и либералната демокрация не са остарели. Това, което им се случва сега, е просто криза, те не умират. От друга страна, идеята, че те са универсални и по своята същност превъзхождат другите системи, е мъртва.

L'EXPRESS: Могат ли Съединените щати на Тръмп да станат съюзник на Русия?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Тръмп не ми изглежда като човек, който желае да си създава съюзници.

L'EXPRESS: Измислената от Вас система на "демокрация с монархически архетип" не е ли уязвима, защото зависи от един-единствен човек?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Няма идеална политическа система; всеки модел има уязвимости. Нашият модел, както всички други, има свои собствени рискове и кодове за самоунищожение. Просто това е най-ефективният модел за нашата страна. Отне ми десет години да го построя и видях: работи. Имаме нужда от цар. Периодите без цар винаги завършват катастрофално за нас. Многополярността е добра във външната политика, не във вътрешната.

L'EXPRESS: Защо мислите, че периодите без цар винаги завършват с катастрофа за Русия? Защо не може да се мине без него?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Бих могъл да дам стотици хиляди различни отговори на този въпрос. Ще ви дам само най-краткия от тях: не знам.

L'EXPRESS: Дали днешна Русия е това, което си представяхте през 1999 г.?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Да, 99,9%.

L'EXPRESS: Към политическия авторитаризъм руската система добави консервативно, дори реакционно измерение - ролята на църквата, законите за нетрадиционната сексуална ориентация... Виждате ли консерватизма като инструмент за мобилизиране на руското политическо тяло?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Всички трансформации на политическата ни система след 1999 г. винаги са били базирани на консервативни и относително традиционалистки идеи. Тогава вече говорех за менталната матрица, за архетипите на нашето национално съзнание, които не могат да бъдат пренебрегнати. Руските либерали в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век направиха грешката да смятат, че Русия е чист лист, върху който могат да построят каквото си поискат. Те забравиха, че Русия съществува от хиляда години, че нейните основи са положени много преди нас и че те не определят само нашите възможности. Те също диктуват нашите невъзможности и поставят ясни граници на всяко бъдещо държавно строителство. Политическите инструменти не са толкова важни, колкото ни се иска да мислим. Политиката е преди всичко сфера на емоциите, на страстите и едва след това на инструментите. Винаги се свежда до въпроса за властта, която е най-старият, най-тъмен и най-ирационален аспект на човешката природа. Политическите инструменти помагат да се яхнат вълните, но не ги създават.

L'EXPRESS: Как бихте отговорили на въпроса на руския писател Замятин: "Кое е по-добре: щастие без свобода или свобода без щастие?"

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Задаването на въпроса по този начин не ми оставя избор. Жан-Пол Сартр е казал: "Човекът е осъден да бъде свободен". Осъден! Така че избирам свободата, със или без щастие.

L'EXPRESS: Каква свобода може да съществува без политическа свобода?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: За мен в свободата няма абсолютно нищо политическо. За мен режисьор, който в условията на либерална демокрация не смее да наеме велик актьор, защото е бил "отменен" заради клеветнически изобличения, е роб. За мен бял човек, който коленичи пред черен човек, защото бял човек някога е наранил чернокож, е роб. За мен бизнес лидер, който наема някого на отговорна позиция, не защото е най-добрият, а защото е транссексуален, е роб. И все пак всички тези роби имат, поне на хартия, всичките си политически свободи.

L'EXPRESS: С какво се занимавате, след като напуснахте Кремъл?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Живея личния си живот, за който никога не говоря публично.

L'EXPRESS: Това означава ли, че активната фаза на вашата политическа дейност приключи? Създадохте ли всичко, което сте искали да създадете?

ВЛАДИСЛАВ СУРКОВ: Както казах, системата, която помогнах да бъде създадена, е 99,9% това, което си представях. Все още не съм сигурен как да считам останалите 0,1%: леко, маловажно отклонение от плана ли е или е значителен пропуск, грешка от моя страна? Ще помисля върху това...