- Данчо, винаги си твърдял, че футболът е най-важният ти бизнес?

- И сега е така, дискотеките не са първата ми радост. Щастлив съм, че аз и семейството ми сме живи и здрави, че посрещнахме чудесно Рождество Христово. Нали съм патриот не само на Сливен - не можеше и в Ямбол, с който сме като скачените съдове въпреки конкуренцията толкова десетилетия, да няма интересно заведение с моята запазена марка. Ще се повеселим и там, но в главата ми винаги първо изплуват мислите за играта.

- Когато се завърна лятото в ЦСКА, обяви, че те интересува само първото място, а сега сте на втора позиция?

- Чакайте - сезонът не е свършил, има още толкова мачове. Твърдо вярвам, че накрая ще ликуваме с титлата, само тя ще донесе най-сетне радост в Борисовата градина. Нещо повече - и ЦСКА се е прицелил в Шампионската лига, тя не е мечта само на “сините”. Не съм загубил и грам от тръпката да побеждавам. Тя ме държи толкова години буден на терена и извън него. Тя ме накара да се върна на игрището след прекъсването от 3 години и половина и сега се чувствам много добре. И няма да се откажа, докато не оставим Левски зад гърба си.

- Въпреки присъствието на няколко герои от Пеневата чета първенството ни навява повече тъга и разочарование.

- Не искам отново да ровим в раните, всички футболни хора у нас добре ги знаят. Наистина изоставаме от световната мода, но аз оставам оптимист. Ако повечето треньори дадат път на младите в елитните ни тимове, ще стигнем до промяната. Стига прохождащите в играта таланти да имат точна представа за качествата си и особено за всичко, което им липсва, за да побеждават добрите европейски клубове. Болно ми е, че някои от най-перспективните ни юноши още не са разбрали, че футболът е преди всичко професия И то препитание за доста дълъг период от време, през което можеш да си оправиш живота, да си осигуриш сносно бъдеще и безпроблемни старини. Затова по-опитните асове сме длъжни да ги превъзпитаме, да им покажем откъде минава истинският път към Европа.

- С Любо Пенев променихте облика на ЦСКА, но манталитетът на колегите ви май остана старият?

- С Любо предадохме на съиграчите си не само своя опит, но и жаждата си за победа. Но и двамата нямаме в ръцете си магическата пръчка, с която вълшебниците правят чудесата. А и 3-4 месеца не стигат, казвам това не за да се оправдавам. Наистина с Любо Пенев правим всичко възможно да научим останалите в ЦСКА как се тренира и особено как се живее с футбола извън игрището. Момчетата бързо усвояват нещата, понякога имитират поведението и присъствието ни и се надявам скоро от среднисти да станат висшисти!

- Вече се срещна с новия месия Симони, какво му обеща?

- С новия треньор на ЦСКА се разбрахме с Любо да му помагаме във всичко, защото поне в първите седмици и месеци ще му е доста трудно да свикне с родната действителност. Симони поиска да сме основата, върху която ще гради новия стил на ЦСКА. Пак искам да призова към търпение, макар нашите фенове да са уморени от очакването на 29-ата титла Резултатите от работата на Джиджи Симони и на всички в ЦСКА ще проличат в края на първенството, когато отборът трябва да стигне до златото, а и до Купата на България.

- Кои бяха най-силните футболисти в шампионата ни есента?

- Слагам Любо Пенев над всички не защото ми е пръв приятел, капитанът ни бе невероятно постоянен и продуктивен във всички мачове. В Литекс ме впечатлиха голаджията Зоран Янкович и халфът Небойша Йеленкович, около които се въртеше играта на целия тим. В Левски Мъри Стоилов бе на добро равнище във всички срещи, докато Гонзо пропусна доста двубои. Мъри ми е батко с няколко месеца, а съвсем не играе като "пенсионер". Това ме успокоява и ми вдъхва увереност, че мястото ми и на 34 години още е на терена.

- От чуждите звезди не криеш пристрастията си към Зидан?

- Категоричен съм, че докато Зинедин облича екипа - другите просто трябва да забравят за първото място и да се борят за следващите. Зидан може всичко с топката в краката си и поне още няколко пъти ще оглавява световните класации, макар сега да предпочетоха Оуен и Фиго.

- Голямата болка на всички е националният тим, твоята рецепта за излизане от кризата?

- Положението не е толкова бедствено или безнадеждно. На първия ни отбор му трябва само повечко обиграност между звената, както и сработване между футболистите от различните поколения. Доста национали играят в известни западни клубове, макар че навремето ние се подвизавахме в още по-прочути състави. В Стилиян, Мартин, Митко Бербатов и другите има много хляб, но край тях трябва да правят играта рутинирани майстори, проверени биткаджии. Надявам се новият селекционер Пламен Марков, който добре познава европейския футбол, да намери хармонията, да открие златното сечение в състава. Нека бившият ас на ЦСКА търси повечко и пресее много кандидати, като не се отказва от по-опитните играчи само заради възрастта им и това пусто подмладяване, което все ни дърпа назад. Ако Марков се поучи от предшествениците си и особено от невероятния нюх на Пената към човешките слабости на футболистите - ще намери бързо общ език с избраниците си. Това е истината за мен - треньорът да вярва в момчетата си, да може да ги поведе в победна битка дори срещу колоси като Германия, Франция, Испания. Да направи спойка между поколенията - това днес е ключът към успеха. Продължим ли да се плашим от най-добрите, да превъзнасяме съперниците - кошмарът от Прага може да се върне и пак да ни помете.

- Пожеланията ти за новата 2002 година?

- Живот, здраве, късмет и работа за всички. Семейството ми, както и всички български фамилии да преживеят нови радости, да има нови празници. Националният отбор да си върне славата и победите. Хората на стадиона да ни вярват и подкрепят, защото артист, който играе на празни трибуни, е обречен и футболният спектакъл умира.