Ваше светейшество,

Посещението Ви в България е изключително висока чест за нас. То съвпада и с най-светлия духовен празник на българите – деня на светите братя Кирили и Методий, на славянската азбука и писменост, на българската култура.

Вие, Ваше светейшество, ни оказахате също така своята висока чест и когато огласихте светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа.

Ние, малките народи, сме като малките деца – радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надменността и не ги обичаме…може би защото не сме владели други народи. Вярваме, че всеки народ – голям или малък, има право на флаг и на глас.

Страната ни е малка по територия, но с течение на годините, човекът тук е наименувал всяка педя земя и като е давал имена, по този начин българинът е покръствал земята си – у нас даването на име се смята за кръщение. За да покръства земята си, човекът е избирал обърнатите към слинцето места, наричал ги е божи места.

Ние живеем тук, в нашата земя, повече от хиляда години и смятаме, че когато в един дом се роди дете, то Бог е разпрострял благодатта над този дом като е изпратил в него свой ангел. При пътуването си из страната, Вие навярно ще срещнете много родители, извели на разходка своите ангели, или дошли с ангелите си в църквата.

Над нас преминава и големият аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прелитат огромни ята птици. За разлика от нас хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и малките водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги нарича нежно – топлици. В тези топлици, птиците кацат, за да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки на този въздушен път ние виждаме постоянно как Бог се е погрижил за всичко…и как нищо на този свят не става без божието благоволение.

Ваше светейшество, ще си позволя тук пред Вас да разкажа и нещо много лично. Детството ми премина в едно бедно селце на Северозападна България. У дома си имахме малка икона на Св. Богородица с Младенеца. Иконата бе на голяма почит у нас. Всяка година на моя имен ден Йордановден, аз отивах на селския кладенец на разсъмване, изваждах вода и внимателно измивах лицето на Божията майка и на Младенеца. Ръцете ми измръзваха от януарския студ, но споменът за умиването лицето на Божията майка и до ден днешен топли сърцето ми.

Позволете ми накрая, Ваше светейшество, да Ви се поклоня и да Ви кажа нашето най-сърдечно “Добре дошли” на българска земя! Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки изпратен от Бога човек!