Министерството на отбраната разпространи резултатите от социологическо проучване на тема “България и НАТО: динамика на обществените нагласи /1999-2001г./”. То е осъществено от Института по социология на БАН по поръчка на отдел “Връзки с обществеността” на Министерството на отбраната.

Целта е да се анализират динамиката на общественото мнение в България за интеграцията на България в НАТО през периода 1999-2001 г. и нивото на информираност на българските граждани.

Данните сочат устойчиво нарастване на дела на хората, които предпочитат България да гарантира сигурността си чрез пълноправно членство в Евроатлантическите отбранителни структури. През периода 1999 г.- 2001 г. това нарастване е с 13.2 пункта. В началото на XXI век повече от половината от българите (51.5%) посочват като най-добрата гаранция за националната сигурност на страната пълноправното членство на България в Северноатлантическия договор (НАТО) и в Западноевропейския съюз (ЗЕС). Това би могло да се обясни с постигането на политически консенсус за членството на България в Алианса. Наред с това нарастващото доверие в НАТО, като гарант за националната сигурност на България би могло да се обясни и с ролята му, като стабилизиращ фактор на Балканите чрез операциите в Босна и Херцеговина, Косово и Македония. Не на последно място, вероятно българското обществено мнение е било повлияно от конкретните ангажименти, които Алиансът пое към сигурността на България по време на Кризата в Косово, а също така и при включването на страната в антитерористичната коалиция след атаките срещу САЩ на 11 септември 2001 г.

Резултатите от анкетата показват също, че е намалял делът на привържениците на неутралитета в България. През декември 2001 г. измерваме най-ниската за последните години подкрепа на идеята България да се обяви за неутрална държава. Привърженици на тази идея са една десета от изследваните лица (10.1%). Анализът на данните показва бърз спад на подкрепата за неутралитета след пика по време на войната в Косово през май 1999 г.

Всеки десети българин (9.4%) се обявява “напълно против”, а около една седма (13.6%) са “по-скоро против” присъединяването ни към Алианса.

Обществената подкрепа за членството на България в НАТО през декември 2001 г. е нараснала ” в сравнение с май 2000 г с 12.1 пункта общо по двете категории “подкрепям напълно” и “по-скоро подкрепям.

Около две трети от българите поддържат в по-голяма или по-малка степен твърдението, че "членството на България в НАТО ще означава по-големи разходи за отбрана и увеличаване на военния бюджет". Други стереотипи, които битуват сред българското гражданство и се поддържат в по-голяма или по-малка степен от около половината от изследваните лица са "членството на България в НАТО ще доведе до ограничаване на националният ни суверенитет", "базите на НАТО на наша територия ще доведат до загуба на територия в малка България" и " базите на НАТО на наша територия ще бъдат една нова заплаха за околната среда".

Описаните позитивни нагласи и очаквания от членството на България в НАТО, както и стереотипите и предразсъдъците би трябвало да се анализират внимателно и да се прецени как биха могли да се използват като послания към българските граждани в една комуникационната стратегия.

Традиционно обществената подкрепа за членството на България в Европейския съюз е висока. Според данните от двете последни изследвания бихме могли да кажем, че в началото на XXI век съществува пълен обществен консенсус в това отношение (фигура 3). Повече от девет десети от българите биха желали да видят страната ни редовен член на ЕС.

Процентно разпределение на отговорите на изследваните лица на въпроса “Подкрепяте ли членството на България Еврооптимизмът определено може да се обясни с падането на визите за краткосрочно пътуване на българи в Шенгенското пространство. В същото време трябва да посочим, че изследването през 2001 г. съвпадна с обявяването на решението на държавните глави на страните членки на ЕС, че България няма да бъде в първата вълна на разширяването през 2004 г. Вероятно това е повлияло и за лекия спад в подкрепата на българите за членството на страната в ЕС.

Членството на България в НАТО - Предимства и ангажименти

Членството на България в колективна система за отбрана, каквато е НАТО е свързано с важни предимства, като гарантиране на националната сигурност, но и с определени ангажименти, които страната трябва да поеме, като член на тази система.

Участието на български войски в многонационални сили на НАТО за провеждане на операции по поддържане на мира е най-високо одобряваният показател. Одобрението на тази дейност бележи увеличение с 15.9 пункта за периода 1999-2001 г. Това би могло да се обясни с натрупаният вече няколко годишен опит от нашите контингенти в състава на СФОР и КФОР и с отличното представяне на българските военнослужещи в тези операции.

Друг фактор, който вероятно е повлиял благоприятно нагласите на хората към участието на български войски в многонационални сили на НАТО за провеждане на операции по поддържане на мира е създаването и успешните учения на ММСЮЕ с щаб в гр. Пловдив.

Увеличението на частта от националния бюджет, отделян за отбрана също се ползва със сравнително високо одобрение от гражданите, като то е нараснало с 20.1 пункта в сравнение с 1999 г. Полученият резултат вероятно би могъл да се обясни с постепенното отърсване от илюзиите, че липсата на военна заплаха за България в момента означава пълна сигурност и безметежно съществуване. Изпитанието, на което беше подложена страната ни по време на Косовската криза и терористичните атаки срещу САЩ от септември 2001 г. вероятно подействаха като отрезвителен душ на много българи и им помогна да осъзнаят, че повече не може да се съкращават разходите за отбрана и да се живее с надеждата, че някой друг трябва да се грижи за нашата сигурност.

В същото време преобладаващото одобрение на увеличаването на разходите за отбрана е една добра предпоставка за успешното продължаване на военната реформа и за изпълнение на Плана за действие на България за членство в НАТО.

Близо половината от българите (47.9%) одобряват извършването на планирани полети на самолети на НАТО над България. Този резултат заслужава специално внимание защото това е един от показателите, който традиционно в предишните изследвания получаваше високо неодобрение. В края на 2001 г. делът на тези, които одобряват планираното прелитане на самолетите на НАТО над България е нараснал с една четвърт. (+24.9 пункта). Това рязко нарастване на одобрението би могло да се обясни с постепенното отърсване на хората от предразсъдъците и стереотипите. Освен това полетите на самолети на НАТО над България и използването на българските военни летища, като част от ангажиментите, които България поема като партньор на НАТО, включително и към международната антитерористичната коалиция, стана практика през последните години.

По отношение на участието на български войски в колективната отбрана, като основен принцип на НАТО, българското обществено мнение продължава да бъде раздвоено. Почти равен дял от изследваните през 2001 г. лица се обявяват за и против, като лек превес имат тези, които не одобряват подобен ангажимент. В същото време е важно да се подчертае, че одобрението е значително по-високо в сравнение с февруари 1999 г. Относителният дял на хората, които одобряват вероятно участие на български войски в отбраната на друга страна член на НАТО нараства с една пета (19.7 пункта) за периода 1999-2001 г. Този резултат вероятно е свързан с постепенното осъзнаване на факта, че членството в колективна система за отбрана е свързано не само с преимущества, но и с определени ангажименти, които страната трябва да поеме.

По следващите два показателя - разполагане на войски на НАТО в България и провеждане на учения на НАТО на наша територия – българското обществено мнение също е раздвоено, като отново лек превес има неодобрението. Вероятното обяснение би могло да се търси във все още съществуващи предразсъдъци, липса на достатъчно информация сред хората и липса на конкретен опит. В същото време е важно да подчертаем, че това са два показателя, при които също има сериозна тенденция на нарастване на одобрението съответно с 16.5 и с 13.8 пункта за периода 1999-2001 г.

Като цяло по всички предложени за оценка показатели (вероятни ангажименти на страната като бъдещ член на НАТО) в края на 2001 г. регистрираме значително нарастване на одобрението в сравнение с февруари 1999 г. Очевидно, това е за сметка на значителното намаляване на делът на отговорите “не мога да преценя” в изследването през декември 2001 г. Това би могло да означава постепенна преориентация на хората, постепенно осъзнаване на факта, че не може да разчитаме на гаранции за сигурността си и да се стремим към членство в колективна система за отбрана, без да приемем и ангажиментите, които следват от това членство. Вероятно придобитият вече опит на страната от участието ни в инициативата на НАТО “Партньорство за мир” е допринесъл за по-доброто опознаване между партньорите и за промяната на нагласите на българските граждани. Затова и преобладаващата част от изследваните лица дават положителна (31.3%) и по-скоро положителна (21.2%) оценка за българското участие в инициативата.

Сравнителният анализ е на базата на резултатите от две национални представителни изследвания на общественото мнение, проведени през декември 2001 г. и през декември 2000 г.

Данните са набрани чрез метода на индивидуално интервю от анкетьорската мрежа на Института по социология на БАН.

Извадките са национални представителни с реализиран обем съответно 1191 през 2000 г. и 1089 човека през 2001 г.