Твърде популярните и масово експлоатирани закони на мъдреца Мърфи почти никога не грешат. Особено този, който постулира, че ако нещо може да се счупи, то винаги така и става. Особено в нашето време. Особено там, където иде реч за пари. Особено, когато е намесена и “пустата чужбина”.

Уравнението е ясно, неизвестните в него – също. Едно нещо трябва да отиде от България до Белгия, но преди това да се подготви. За целта трябват “х” брой пари. Половината са налични, как да се намерят другите.

“Европалия” е може би най-престижния фестивал на културата и изкуството, превърнал се в културна институция. Която дава възможност на една нация да покаже в “сърцето на Европа” своите богатства – духовни, етнографски и т.н. България е поканена от октомври да бъде тазгодишният “главен герой” на форума. Това се знае отпреди година, че и повече.

Как така пък нямахме късмета, подготовката за този културен фестивал да се падне по времето на мандата само на едно правителство. Или поне от смяната на едни “господари” с други, да не пострада българската идея “Европалия”.

Броени месеци преди началото на фестивала се започна познатата “песен” – “предишното правителство – респективно културно министерство, не си е свършило работата и затова сега проблемите са с интензитета на Ниагарския водопад”. Финансовият колапс на подготовката принуди президента Първанов, едва 100-тина дни след като зае място на “Дондуков” 2, да се захване с даването на благотворителни вечери на видни бизнесмени, надявайки се на 2 милиона в кеш. Иначе казано, държавният глава бързо-бързо почна да си “стреля патроните”, без да има никаква гаранция, че начинанието ще донесе нужната сума.

Но дори и събрани, нужните 4 милиона лева не означават добро представяне. Защото, преди всичко акцентът е в тези, които подготвят програмата и определят участниците в нея. Под програма се разбира глобално няколкомесечно изнасяне пред европейската публика на всичко, с което българският творец, културно наследство и талант, може да се похвали.

Но това означава и престой в Белгия, при това под лъча на европрожекторите, при това обезпечено с достатъчен брой “евро”. И нищо чудно, събирането на 4-те милиона лева да се окаже детска играчка пред проблема с “окомплектоването” на програмата и тези, които ще я представят.

Пред комисиите стои титаничната задача да определят стратегията, акцентите, както и цялостната програма за форума. След това иде ред на “този става, онзи – не”, или нещо подобно. А пък ние нали ако нямаме друго, то поне таланти си имаме, които събрани заедно с тези, които претендират за такива, сформират внушителна група творци, готови да се обидят и вдигнат “вой до небесата”, че не са сред избраниците.

Преди година екскултурният министър Москова уверяваше, че всичко е стартирало, идеите за парите ги има, времето е достатъчно и пр. Без да се притеснява от задаващите се тогава избори, тя спокойно твърдеше, че дори да се смени “статуквото” в управлението, тя разчита на добрата воля и приемственост. Звучи малко наивно. Това се разбра сега, когато е ясно, че онова – чупливото, е на път да се счупи.

Но тъй като сме си непоправими оптимисти, все си мислим, че рано или късно, трудно или лесно, конфликтно или не, всичко ще си дойде на мястото и от месец октомври на тазгодишната “Европалия” ще звучат българските песни и танци, стихове и романи, нашите изложби ще запълнят белгийските галерии и музеи.