Алексей Навални, най-известният критик на Кремъл, е можел да бъде освободен в рамките на най-мащабната размяна на затворници между Русия и Запада от времето на Студената война, разкрива The Wall Street Journal в обширно разследване. Сделката, подготвяна в пълна тайна месеци наред, е щяла да включи и освобождаването на двама американци - бившия морски пехотинец Пол Уилан и журналиста на WSJ Евън Гершкович - в замяна на осъдения в Германия руски агент Вадим Красиков и други лица, държани в западни затвори.
Според разследването, през ноември 2023 г. специалният пратеник на САЩ по въпросите на заложниците Роджър Кърстънс, в нарушение на указанията от Белия дом, се е срещнал в Тел Авив с руския олигарх Роман Абрамович - считан за "магьосник на задкулисната дипломация" и един от малкото хора с достъп до Владимир Путин. Кърстънс е представил идея, която сам нарекъл "разширяване на проблема": Германия освобождава Красиков (убил чеченски командир от грузински произход в Берлин), ако Русия пусне Навални, а паралелно САЩ и съюзниците им връщат руски шпиони в замяна на Уилан и Гершкович.
Абрамович първоначално се усъмнил, че Путин би освободил Навални, но дни по-късно предал изненадващо послание - руският президент бил готов да обсъди сделката.
В края на ноември 2023 г. Навални е преместен в наказателна колония "Полярен вълк" зад Арктическия кръг. През януари и февруари 2024 г. германският канцлер Олаф Шолц и президентът на САЩ Джо Байдън провеждат серия от дискретни контакти. На 9 февруари Шолц пристига във Вашингтон, без знанието на кабинета си, за среща на четири очи с Байдън, на която дава съгласие да пусне Красиков, за да бъде спасен Навални.
Дни по-късно, по време на Мюнхенската конференция по сигурността, в града пристигат ключови фигури от преговорите - включително Христо Грозев, български разследващ журналист. Заедно с Мария Певчих, дългогодишен съратник на опозиционера, те следят внимателно хода на последните дипломатически маневри.
"Какво ще стане, ако го убият?" - пита Певчих вечерта преди решителните срещи. Грозев я уверява, че подобно нещо е невъзможно при протоколите за размяна, установени още от времето на Студената война.
На 16 февруари 2024 г., докато ръководители на ФБР, MI6 и германската BND обядват заедно, телефоните им започват да звънят: руските държавни медии съобщават, че Навални е починал в арктическата колония. Новината шокира делегатите в Мюнхен. Грозев отвежда Юлия Навалная - съпругата на опозиционера - до апартамента на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Там, със сълзи и гняв, тя заявява: "Путин и хората му ще платят за това, което направиха. И имам едно искане - не освобождавайте Красиков."
Смъртта на Навални срива месеци дипломатическа работа и поставя под въпрос целия замисъл за многостранната размяна.
Въпреки трагедията, преговорите продължават с променен фокус. През следващите месеци ЦРУ и европейски служби се срещат с руски представители на тайни локации, включително в Саудитска Арабия. На 1 август 2024 г., на летище в Турция, се осъществява най-голямата размяна на затворници в съвременната история - 24 души и две деца сменят страните си, сред тях Уилан, Гершкович, руски дисиденти и Красиков.
Анализатори коментират, че този случай окончателно затвърждава нова "транзакционна епоха" в международните отношения, в която задържането и размяната на затворници се превръща в инструмент на държавната политика.