Днес се навършват 15 години от откриването на първото SOS-детско селище в България.
157 деца са намерили дом и семейство до момента в SOS-селището в Трявна.
Годишнината ще бъде отбелязана с детски тържества и почетни награди за всички, които са подкрепяли идеята през годините.
SOS детско селище Трявна е първото в България. Изградено е върху терен от 25 дка, предоставен с Решение на Общински съвет - Трявна.
Селището отваря врати на 23 октомври 1993 г. с 26 деца, за които се грижат 6 SOS-майки. В момента в SOS-детско селище Трявна се отглеждат 69 деца на възраст между 3 и 15 години, като общият брой на SOS семействата е 12. Всяко семейство обитава еднофамилна къща. Селището е с капацитет за 96 деца.
В SOS детско селище Трявна са пребивавали 157 деца, а от 9 години негов директор е Иван Христофоров.
null
на 11.10.2008 в 15:27:07 #2Дали някой проследява каква е съдбата на питомците на детското селище? Интересно е как се реализират в живота в сравнение с питомците на обикновените детски домове и в сравнение с децата, отгледани в семействата си. --- някои продължават да работят в системата на SOS Kinderdorf - специално говоря за моя съученичка (живея на 100 метра от селището). не вярвам от цялата работа да се получи нещо по-добро от обикновените "домове за деца без родителска грижа" - майките по цял ден ма'ат гащи, имат домашни помощнички, които вършат цялата работа, пък те самите прибират огромни заплати. за децата реално не се грижи никой. повечето "майки" не стъпват на родителски срещи, не водят и не прибират децата си от училище, не се занимават с тях, а със себе си, имат връзки с мъже (което е забранено по смисъла на договорите им). децата бягат от селището, посягат към алкохол и наркотици, проституират - въобще същото като в домовете, само че с повече блясък. независимо от представянето си децата получават материални подаръци от спонсори (Балъков е един от тях), ходят на почивки в чужбина (заедно с "майките", естествено) и т.н. - но всичко това не може да замени родителското внимание (също както и при децата не-сираци - не смея да кажа "от нормални семейства", 'щото такива няма вече). може би растат по-сплотени, защото трябва да се грижат един за друг. подбор за селището буквално няма - влизат и деца с психически проблеми, такива, преживели физическо и психическо насилие, на които никой наистина на помага. историите на много от тях са наистина страшни и нямам идея какво би станало с тях ако са все така изоставени и сами въпреки всичко лъскаво около тях и толкова много хора, които ги заобикалят май повече с надеждата да се снимат с тях и да получат данъчни облекчения заради даренията. а вие продължавайте да пращате дарения - само картичките, които са ви пратени с писма с молба да дарите средства излизат няколко десетки хиляди лева на сезон. ако искате да помогнете на тези и други деца - определено не е това начинът.
бай Иван
на 11.10.2008 в 14:18:01 #1Дали някой проследява каква е съдбата на питомците на детското селище? Интересно е как се реализират в живота в сравнение с питомците на обикновените детски домове и в сравнение с децата, отгледани в семействата си.