Националният исторически музей продължава проучванията на Букелон - ловната крепост на императори и султани. Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението й със средновековната кула.
В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове. Дебелината й достига до 2,15 м. На този етап на проучванията ни, най-ранната дата за нейния градеж е V в. пр. Хр. В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица.
![Снимка 551100](https://webnews.bg/uploads/images/00/1100/551100/640x.jpg?_=1634907873)
Източник: Националният исторически музей
Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се определи предназначението му. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV - V в., както и шлака.
Продължиха и проучванията около кулата. От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата.
![Снимка 551104](https://webnews.bg/uploads/images/04/1104/551104/640x.jpg?_=1634907877)
Източник: Националният исторически музей
Изследователски екип: научен ръководител гл. ас. д-р Мариела Инкова, ръководител отдел "История на България през средните векове (VII-XVII в.)" в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей - Свиленград), член на екипа: гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).