Франция и Великобритания ще признаят независима Палестина, но какво точно означава това?

Президентът на Франция Еманюел Макрон обяви, че ще признае независима Палестинска държава по време на септемврийската сесия на ООН. Само броени дни след като Макрон публично изрази намерението си, същото направи и британският премиер Киър Стармър.

Той дори каза, че признанието от британска страна ще дойде още преди началото на въпросната сесия на ООН. Изказването на Стармър се случи след като 200 депутата от парламента в Лондон направиха и разпространиха подписка с искане към премиера да действа без забавяне по палестинския въпрос.

Съвсем естествено и очаквано израелската реакция, на заявената от Париж и Лондон политика, беше подчертано негативна. В нея се казва, че това е подарък за Хамас.

Премиерът Нетаняху със сигурност разглежда настоящата ситуация в Газа като следствие от непредизвиканото нападение, което Хамас осъществи срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

Израелският лидер определено има основание да вижда нещата по този начин. Нападението беше дръзко, изненадващо и кърваво. Много израелски и други граждани загубиха живота си без да имат никаква вина. Други пък попаднаха в плен и трябваше да преминат през нечовешки условия, изтезания и тормоз.

След нападението Нетаняху и военният елит на Израел в един глас заявиха, че целта оттук нататък е пълното ликвидиране на Хамас. Израел обаче нямаше и продължава да няма стратегия за постигането на тази цел. Това обстоятелство беше констатирано още от администрацията на Джо Байдън.

И точно тук се появи разминаването в подходите на Нетаняху и Байдън. За израелския премиер Хамас и населението в Газа са едно и също.

Докато за бившия президент на САЩ Хамас е терористична организация, която трябва да бъде наказана, той застъпваше позицията, че цивилното палестинско население не може да бъде държано отговорно за действията на терористите.

Очевидно е, че сега Макрон и Стармър също смятат, че между Хамас и палестинското население в Газа не може да се поставя знак за равенство. Все пак смъртта на над 60 хил. палестинци след 7 октомври 2023 г. е факт, на който няма как да не се обърне внимание.

Намеренията на Макрон и Стармър са свързани много повече с нормализирането на хуманитарната ситуация в Газа и защитата на населението там, отколкото с реално изграждане на независима Палестина.

Изразяването на позиция по токова директен начин всъщност цели оказване на натиск върху Нетаняху и неговото управление.

Може да се каже, че този натиск вече дава определени резултати, защото се появиха израелски организации, настояващи за осигуряване на необходимите доставки в Газа, за да се избегне масовият глад и неговите жертви.

Оттук нататък Нетаняху ще се намира едновременно под външен и вътрешен натиск.

Иначе и към момента около 140 държави са признали или са готови да признаят независима Палестина. Независимостта е обявена на 15 ноември 1988 г. от лидера на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Ясер Арафат.

Дъното си има дъно: отношенията между ЕС и Израел

От солидарност към санкции - как войната в Газа разкри дълбокото разминаване между Брюксел и Тел Авив

България, например, е дала своето признание още тогава, в края на далечната 1988 г. На 22 март 2018 г. президентът Румен Радев посещава Рамала и провежда среща с палестинския президент Махмуд Абас.

Същата година, но на 14 юни, посещение в Палестина прави и тогавашният премиер Бойко Борисов. Той се среща и провежда разговори с палестинския министър-председател Рами Хамдала. Дори е подписана спогодба за сътрудничество в сферата на образованието между България и Палестина.

Рамала е град на територията на Западния бряг. Той е столица на Палестина и там са установени президентът и министър-председателят на страната. Институциите в Рамала обаче нямат никакво влияние в Газа. На Западния бряг управлява "Фатах". Това е организацията на президента Махмуд Абас. Тя съществено се различава от Хамас, който властваше в Газа.

Нещо повече - през последните години Хамас сполучливо проникваше на Западния бряг и разширяваше влиянието си там за сметка на "Фатах".

Признаването на независима Палестина под властта на Махмуд Абас де факто няма да промени нищо в Газа. А това е всичко, което може да бъде признато на този етап. Тази е единствената палестинска власт, която би могла поне донякъде да се определи като легитимна и тя е ограничена в рамките на територията на Западния бряг.

Сега голяма част от Газа е в руини, а Хамас е сериозно ударен и със сигурност доста отслабен. Малко вероятно е обаче населението от Газа да потърси своето политическо представителство в лицето на Абас и институциите в Рамала.

Ако се оформи такъв процес и той получи развитие, то тогава признаването на независима Палестина може и да има смисъл, но подобна перспектива никак не се очертава, поне не и на този етап.

Всъщност безвластието в Газа може да се преодолее по два начина. Единия е гореописаният. Другия е малко по-реален и е свързан с Израел и правителството на Нетаняху.

Ако то се ангажира с разрешаването на хуманитарния проблем, това вече ще означава осигуряване на някакъв ред за населението в Газа.

Най-малко хората ще знаят къде и кога ще получават храна и вода, както и какви правила ще трябва да спазват, за да имат достъп до ресурсите за задоволяване на най-непосредствените нужди.

Следващата стъпка може да бъде свързана с осигуряване на определени здравни услуги, както и образователни - за децата. Това обаче са твърде далечни перспективи за кабинета на Нетаняху, до които той най-вероятно няма да стигне.

Друго израелско правителство може и да погледне в тази посока, но не и това на Нетаняху.

Нетаняху има нужда от война. Израел – не

Какво означава стратегията на Тел Авив да контролира територии от чужди държави и как помага тя сега на израелския премиер

Израелският премиер обаче вече се намира под двустранен натиск - външен и вътрешен, както беше отбелязано. Ето защо някакви мерки по отношение на Газа по всяка вероятност ще бъдат предприети.

Те обаче ще са тромави и ще се развиват трудно и бавно. Именно защото ще са резултат от натиск, а не от вътрешно убеждение на Нетаняху и останалите членове на неговия кабинет.

Ако сега Израел промени подхода, след като вече е отслабил Хамас, това само може да е от полза за кабинета на Нетаняху в търсенето на варианти за изкореняване на тероризма и екстремизма от Газа. Точно такова е и посланието на Макрон и Стармър към израелското правителство.

Разбира се, липсата на доверие е огромен проблем. Дори и Израел да позволи хуманитарните доставки в Газа, дори и активно да се включи в тях, цивилните палестинци няма да започнат изведнъж да гледат с добро око на израелското правителство.

Подобен процес, ако изобщо започне, ще продължи много дълго и в него важна роля ще трябва да играят международните организации, най-вече ООН. Много важни ще бъдат и усилията за изолиране на Хамас от обществения живот на палестинското население.

Това пък е посланието на канадския премиер Марк Карни, който изрази готовност да се присъедини към намерението на Макрон и Стармър.

Карни заяви, че също може да признае независима Палестина на септемврийската сесия на ООН, но обвърза това с необходимостта от провеждане на избори в страната през 2026 г., в които Хамас да не може да участва.

Може да се каже, че позицията на Марк Карни е малка стъпка напред спрямо тези на Макрон и Стармър. Просто тя загатва пътя, по който трябва да се тръгне към изграждане на независима държава. А този път, разбира се, ще е дълъг и несигурен.

Израел срещу Иран: Няма смисъл да се режат краката, ако главата е все още жива

Защо Тел Авив насочи поглед към ядрената програма на Техеран и каква е цената на "Доктрината Бегин" днес

Дори и Хамас да бъде сполучливо изолиран от живота на палестинците, няма гаранция, че в обозримото бъдеще не би се появило нещо, което впоследствие да развие същия характер и да се превърне в терористична организация.

Ето защо мерките за изолиране на Хамас не са достатъчни. Необходими са и мерки, които да не позволят появата на реплики на организацията. Тероризмът може да има различни лица и всички те носят заплаха и са огромен проблем и за хората, и за държавите.

Палестинската страна трябва ясно и категорично да признае Израел и да заяви, че няма никакъв проблем да съжителства с него. Това би било много важна стъпка към нормализация.

Стартирането на позитивни процеси, макар и плахи и бавни, но подкрепени от ООН, са единствения шанс за мир и стабилност и за Израел, и за Палестинската автономия, а и за региона на Близкия изток като цяло.